Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

Тошка Иванова - Не отлагайте живота си, никой няма да отложи края му

Всички знаем, че един ден ще умрем и всички живеем така, все едно сме безсмъртни. Някои от нас разполагат с божествени теории, други с хладилниците си, трети с любовника си. Тошка Иванова има своето „Позитивно“! Това е нейният Избор. Правете избора си днес така, че да не пречите на другите, а ако можете и да сте им полезни. Прочетете книгата на Тошка, за да разберете как се живее с хепатит С в България – позитивно и смислено.

От Хепатит С може да се заразиш и при зъболекаря

Болните от хепатит С в България са над 150 хиляди и голяма част от тях не знаят все още, че са болни. Ще го разберат на някакъв етап, дано да имат моя късмет и да го разберат навреме. Това заболяване предизвиква възпаление на черния дроб и ако не се лекува навреме води до цироза и рак. Предава се единствено чрез кръвен контакт. За хепатит С няма ваксина. Шансът организмът да се справи с него сам е малък. Симптоми няма и не разбираш, че ти се случва. За да разбереш, трябва да си правиш редовни изследвания и да имаш висока здравна култура. Хората мислят,  че могат да се разболеят само ако са използвали венозни наркотици, а това е заблуда. Може да се заразиш дори на зъболекарския стол, ако стоматологът ти е без ръкавици или при операция. При татуиране също има рискове. Винаги съм искала пред мен да се отварят иглите, за да съм сигурна, че са нови, но не знаех, че трябва да се сменят и съдовете и боите, с които се прави татуировката. Ако хората бяха запознати и отговорни да изискват зъболекарят им да носи ръкавици например, това би помогнало да се ограничи разпространението на болестта.

 В главата ми това значеше смъртна присъда

Тъкмо бях навършила 27 г. и бях приключила тежка любовна връзка. Реших да си направя тест за СПИН в кабинета за безплатни изследвания в Майчин дом. Казаха, че в момента имат безплатни тестове за хепатитите, ако искам да ми пуснат. Можех да кажа „не“, но приех.  След една седмица чух в телефонната слушалка: „резултатът ви за хепатит С е положителен”. В първия момент не разбрах какво ми казват. Усетих как сърцето ми се удря глухо в ребрата, а дланите ми се изпотиха. Изстинах. Жената отсреща продължи да говори. Отговарях механично. „Ползвате ли венозни наркотици?” Не. „Някога ползвали ли сте венозни наркотици?” Не, по дяволите. Как е възможно да съм се заразила? „Хепатит С се предава по кръвен път. Вземете мерки”. И ми затвори телефона.  Какво знам за хепатит С? Почти нищо. В главата ми това значеше смъртна присъда. Не знам как съм заразена и сигурно няма да разбера никога. Имам правена операция и десетки на брой ходения на зъболекар, имам пиърсинги, татуировка.

    Един от начините човек да се изследва безплатно за хепатит е да дари кръв. Във всяка цивилизована държава вземаната кръв се проверява, а дарителят получава информация за здравния си статус. Дарявала съм кръв няколко пъти. Всеки път са ми казвали, че ако има някакъв проблем, ще ми се обадят. Никой не ми се е обаждал. Ако мога да вярвам на отговорността на институциите, значи до 2002 г., когато е последното ми кръводаряване, съм била здрава. Надявам се, ако съм била болна, кръвта ми да е била надеждно изследвана и да не е отишла при някой здрав човек.

Най-сериозните увреждания са на душата

Започнах да обикалям и разпитвам. Помощта, която получих бе от пациентското сдружение ХепАктив. От сайта и форума, където се събират хората с този проблем. Разбрах, че се взима направление за гастроендокринолог, който е и хепатолог. Лечението продължи една година и струваше 4 хил. лв. на месец. Поема се от здравната каса след като те одобрят. Споделих само с най-близките. Не исках приятелите ми да знаят и да ме съжаляват.  Може би затова се наложи да ходя на психотерапевт. Аз съм доста активен човек, пътувам, виждам се с много хора. През тази година на лечение се изолирах напълно, изпитвах агресия и нямах физически сили, общуването ме уморяваше. Продължих да ходя на работа, криейки от всички болестта си. Разбрах, че хепатит С не е смъртна присъда, а заболяване. Да си болен от хепатит С не е много по-различно от това да си болен от диабет, например. Разликата е основно в начина, по който ти и другите приемате тази болест. Другите, здравите, към които доскоро си принадлежал и ти. И най-сериозните увреждания, които това заболяване може да причини, не са на черния ти дроб, а на душата ти – на начина, по който гледаш на живота, на отношенията ти с другите, на вътрешния ти свят. Ако преди си се разкисвал от една обикновена настинка, сега ще приемеш за нормално да ходиш на работа с температура, да те боли глава и да се чувстваш отпаднал. Вече знам какво е да се чувстваш на 90 – боли те всичко, цялото тяло, до върховете на пръстите, въздухът не стига, силите не стигат. Животът не ти стига. Свикваш, защото самосъжалението не води до нищо добро. Стремежите ми в живота останаха за после. По-важното бе да се излекувам. Вирусът изчезна на третия месец, което бе много добър резултат, а най-важното е да го задържиш половин година след края на лечението.

Научих се на търпение

Болестта ми помогна да преподредя приоритетите си. Спрях да се ядосвам за глупости. Обърнах се към себе си. Болестта те кара да мислиш за това какъв си, какъв искаш да бъдеш. Сега след като съм излекувана напълно нямам кардинални планове за промяна на света, но се опитвам да живея така, че да се чувствам полезна. Уча се да обичам живота си с всичките му прекрасни моменти, глупави грешки и гадости. Зарязвала съм всичко заради някого, давала съм всичко на някого, изпитвала съм какво е да клатиш краката си на 1200 м над земята, висящ в нищото, свободен. Никога не съм спирала да сънувам, че летя. Обожавам живота си. Научих се на търпение. Научих, че днешният ден е точно толкова пълен с възможности, колкото утрешният. Не отлагайте живота си, никой няма да отложи края му.

 

Дари старите си обувки за театър Азарян

На 30 август (неделя) на столичната улица “Оборище” всеки може да дари старите си обувки, които ще бъдат използвани при оформлението на интериора на фоайето към новата театрална зала.
Интересната идея е на Никола Тороманов – Фичо, който работи по сценографията и интериора на залата. Обувката не е избрана случайно – големият български режисьор Крикор Азарян e работил първо като обущар и винаги е акцентирал върху тази част от живота си.
В едно свое интервю Азарян казва: “Режисьор съм. Можех да бъда обущар или Бог знае какво”. Темата за обущаря беше негова любима и той често говореше за това, връщайки се към детството и началото на пътя си. Оттук дойде и идеята за символа на обувката. От една страна - това са много лични вещи, които всеки избира сам и по някакъв начин стават част от профила му. От друга страна - те са опорната точка на тялото, средството за движение, идеята за посоката, стабилността, следите, отпечатъците и цивилизационен етап, свързан с окултуряването. Избрах лична вещ, която е на пръв поглед малка и донякъде незабележима, но умножена и преекспонирана - се превръща в материал или тема за импровизация”, споделя авторът на идеята Фичо.
Всеки един чифт обувки ще бъде обработен по специален начин и ще бъде превърнат в част от дизайна, с което дарителите на практика стават част от новата театрална сцена на София с нещо лично. В нея ще има и обувки на известни български личности.
На 30 август на улица “Оборище” ще има шатра, в която ще можете да оставите обувки за театър Азарян и да попълните етикет с данните си.
Впоследствие инициативата за събиране на обувки продължава и през месец септември, където всеки желаещ ще може да дари своите стари обувки в стаята на дирекция “Театрално-сценични пространства”, откъм служебен вход А3 в сградата на НДК.

Преди 120 години Щастливеца откри на софиянци красотата на Витоша

120 години след първото изкачване на Черни връх - на 27-и август 1895 година, когато Алеко Константинов възкликва в своя фейлетон: “Хубава е тая наша Българийка, но ние още не сме привикнали да се радваме на нейните красоти! Виж тая гиздава Витоша, има ли по-красиво нещо от нея в света! Невероятно, но факт – 300 души на Черни връх“. С това събитие се създава първото туристическо дружество в България, чийто председател е Иван Вазов. От тогава, всяка последна неделя на месец август, изкачването на върха се превръща в традиция, която не е прекъсвана.

Тържествата за юбилея ще започнаха в сряда с пресконференция в София по повод Европейска столица на спорта - 2018, а на 28-и август официално ще бъдат поднесени цветя на морената пред Народния театър "Иван Вазов", от където през 1875 година е тръгнало първото изкачване. В събота желаещите туристически дружества ще участват в туристическа вечер на хижа "Алеко" и ще бивакуват в района.
207

Червената глина премахва умората и стреса

Най-добрата противоотрова

Глината е най-старото лечебно средство на планетата. С цветни глини е лекувал Авицена. Според него докосването на глината до тялото може да замести ръцете на най-великия лечител. Тя е смятана и за една от най-добрите противоотрови при всякакъв вид отравяния.

Известно е също, че вода, в която са поставени мед или сребро има мощно антимикробно действие. За медта се знае, че е токсична за организма, но само когато се приема в дози над 250 мг наведнъж. Тя се натрупва в черния дроб, мозъка, сърцето, бъбреците, мускулите и костите. Недостигът й може да доведе до анемия, бронхиална астма, бронхит, глаукома, мускулна дистрофия, отсъствие на сексуално влечение, неврити, остеопороза, псориазис, захарен диабет и епилипсия. Вода, в която има медни йони може да ни предпази от всички тези проблеми, а ако в нея има и златни йони, те още повече усилват целебните й свойства. "Златната вода" действа като имуностимулатор, подобрява умствената дейност, усилва жизнения тонус и е един от най-мощните антидепресанти. Йоните на златото се използват при лечение на ревматоидни заболявания, артрити, дерматити и като антиканцерогенно средство. Златото убива вирусите на СПИН и на инфекциозните хепатити. Неговите йони премахват умората на сърдечния мускул, независимо дали сте здрави, болни, млади или стари. Това е умората, която се получава вследствие на прекомерна употреба на алкохол, кафе, чай, емоционални преживявания, умствено и физическо натоварване.
Как се прилага

Червената глина ще намерите в различни магазини в опаковки по 60 г на цена около 15 лв. За да си приготвите от лечебната вода разтворете 1 равна лъжица от глината в 100 мл изворна или трапезна вода. След като престои 8 часа, глината се утаява и водата е готова за пиене. Отделяме 50 г вода, внимаваме да не я размътим и я прецеждаме, като  поставим парче стерилна марля в обикновена фина цедка. Пием това количество през три дни между сутрешното и обедното хранене. Не се препоръчва единствено на бременни, тъй като не е изследвано как ще им повлияе.  

Останалата глинена каша може да се използва за външна употреба, с козметична цел.

 

 

Стимулира регенерацията на кожата

Глината се смесва с вода в съотношение 1:1 и се бърка до получаване на хомогенна смес. Тя не набъбва, когато се смеси с вода, както зелената глина. Лицето се маже внимателно, за да не се нараним от песъчинките. 20 минути са достатъчни, за да проникне дълбоко в кожата. Действа върху вегетативната нервна система, подобрява кръвообращението, свива порите, нормализира работата на потните жлези, премахва раздразненията, подхранва с биологично активни вещества кожата и ускорява регенерацията й.  След това лицето се измива се с топла вода и сапун.

 

Съдържа до 10 вида минерали

 Глината е единственият прах, който след като се навлажни се превръща в материал, годен за ваятелска дейност. Тя се използва от човека още от поява му на планетата, не само като средство за битови нужди, но и като лечебен продукт със силна мощ. Неслучайно е обект на много притчи, легенди и митове. Глината е ситнозърнест утаечен слой в земната кора. След навлажняване добива пластичност, което я прави желан материал от грънчари и скулптори. Може да съдържа до десет вида минерали, като преобладаващите й съставки са каолинит, монтморилонит и вода. Освен по качества, глините се различават и по цвят: сива, бяла, кафява, зелена, синя, жълта, червена.

 

Banner 468 x 60 px