Вход
обновено 1:12 PM EEST, Aug 21, 2017

Триградско ждрело и Дяволското гърло

Триградското ждрело - едно от най-красивите места в България, такава зашеметяваща красота не се среща всеки ден … просто оставаш изумен! Обхождайки го, за миг ще забравите грижите на всекидневието и ще се заредите с положителна енергия за седмици напред.Image result for триградско ждрело пещера дяволското гърло
 
Трудно е да се опише това, което природата е създала тук. Откриващата се гледка е уникална: нагоре – над 300 м отвесни скали от двете страни на пътя, върху тях борове – оставящи малка ивица небе над теб, а долу – скали, между които реката неочаквано се появява с грохот и отново изчезва. Чувството е сякаш планината те поглъща, толкова си малък, а погледът не обхваща цялата красота. Тук човек осъзнава колко е велика природата, а пътя по който върви го отвежда до друго незабравимо място – наричат го „входа към подземното царство“ – това е пещерата Дяволското Гърло.
Image result for триградско ждрело пещера дяволското гърло
За развитието на на карста в Триградското ждрело важна роля играят тектонските движения, обхванали Родопите през неогена и кватернера. Формирането на Триградското ждрело е започнало през неогена. Водите на река Триградска са издълбали планинските недра. Така са се образували разнообразни карстови форми, а в по-дълбоките пластове се оформили пещери.
Image result for триградско ждрело пещера дяволското гърло
Триградското ждрело е защитена местност и се намира на 1,5 км северно от село Триград. Общата му дължина е 7 км, но същинското ждрело е 2-3 км, започващо от пещерата Дяволското гърло. Ждрелото представлява отвесни мраморни скали, които ограждат течението на река Триградска и образуват тесен пролом. Водите на реката потъват в понорната пещера Дяволското гърло на дълбочина 109м. След около 500 м подземен път, реката отново извира от голям карстов извор.Image result for триградско ждрело пещера дяволското гърло
 
По протежение на първите 2 км ждрелото е най-импозантно. При широчина от 150 до 200 м почти отвесните голи стени се издигат амфитеатрално до 350м. Те са осеяни с цепнатини, арки, ниши и пещерни отвори. По тесни тераси и пукнатини са израснали борове. Триградският карстов район е изграден главно от мрамори, чиято дебелина се изменя от 600 до 1500 м. В два от неговите четири подрайона (Триградски и Ягодински карстов подрайон) са развити най-дългите, най-дълбоките, най-тесните и най-красиви ждрела у нас – Триградското и Буйновското.
 
Западната стена на ждрелото се издига на височина 180 м, а източната достига до височина от 300 – 350 м, там се намират Харамийска дупка и Триградска проходна пещера. По тясна пътека може да се достигне Харамийската пещера, чийто отвор се намира по десния стръмен склон в началото на ждрелото. В нея са намерени глинени съдове и неголеми метални сечива, кости на живели в нея хора преди векове. Намерените в пещерата предмети са изложени като експонати в Историческия музей в гр. Смолян. Във входната зала все още се виждат останали огнища от праисторически времена, както и парчета от керамични съдове, намерени при проучването на обекта.
 
В следващите няколко километра, до Османов вир, ждрелото става съвсем тясно и глухо и по течението на буйната река непрекъснато се редуват бързеи и водопади. От Османов вир до края на защитената територия при Буков мост ждрелото постепенно се разширява и стръмните му склонове са осеяни с разнообразни карстови форми.
 
Средната надморска височина в Триградското ждрело е около 1450 м. Най-ниската част е местността Буков мост 946,5 м, а най-високата е при връх Кулата – 1543 м.
 
В района има множество пещери, някои от които са все още непроучени. Археологическите разкопки доказват, че в миналото те са били обитавани, намерени са множество огнища, оръдия на труда, цели и фрагментирани керамични съдове останали от праисторически хора.
 
Скалите на Триградското ждрело са обитавани от 10 вида редки птици – скалолазка ,скална алпийска лястовица, гарван гробар, сокол скитник, пъстроглава овесарка, черен и зелен кълвач и др. В местността растат редките растения Родопски Силивряк, Родопскa горска лайка, Персйска морина, Родопска песъчарка и др. През 1963г. природните му забележителности са обявени за защитена територия.
 
Скрита в най–импозантната част на Триградското ждрело, пещерата Дяволското гърло все още крие своите тайни от света. Входа на пещерата представлява малка врата в скалата, с нищо неподсказваща, че пещерата е една от най–уникалните в България. За да може всеки любител на подземните красоти да види най–интересната част на пещарата е прокопан 150-метров скален коридор.
 
Това е в самото начало – лекия хлад подсказва, че предстои навлизане под земята. Не след дълго се долавя глухо бучене, което скоро се превръща в тътен. След завой на дясно пред погледа се повява първия прозорец, от който с прожектор се осветява Голямата зала. Туристическата пътека се спуска постепенно към нея. Галерията е внушителна, тя е с размери – дължина 110м, ширина 40м и височина 45м. В началото е трудно да се възприеме колко е голяма, виждат се само електрически крушки, които осветяват туристическия маршрут. В мрака те изглеждат като блещукащи звезди. После изплуват подробностите – синкаво–тъмните отблясъци на укротената река, омайна с цветовете си мъгла – ту леко разстлана, ту на кълба и талази, издигаща се и чезнеща.
 
Още няколко стъпала и се достига до дъното на пропастната пещера. Изумително е усещането, че отгоре лежи 200-метров пласт мрамор. По средата на стълбището е монтирана желязна площадка от която, се вижда Малката зала. А по-надолу, довлечени от придошлата река, стоят забучени в безпорядък десетки трупи от иглолистни дървета, които напомнят за минали наводнения. При екстремни валежи водата рязко покачва нивото си, както това се случи на 12.12.1990г, когато водата в Дяволското гърло повиши нивото си с 15–20м и заля железния мост от туристическия маршрут, отнасяйки три прожектора.
 
След Малката зала започва подземният път на реката. Оттук водите на Триградска река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифонната част е повече от 150м, а по 60-метровата галерия, подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
 
Зад две огромни една срещу друга скали, тайнствено сияние скрива най–големия подземен водопад на Балканните, където грохотът се смесва с водната мъгла, извираща от бездната. Височината му е 42м, а над него има няколко водни прага с височина 4-5м и едни след него с височина 6 м. Реката неудържимо се сгромолясва и после навлиза в Голямата зала.
 
Покрай подземния водопад около 300 стъпала нагоре извеждат до повърхността. Мястото от където се излиза е естествения вход на пещерата при откриването й. Общата денивелация от входа на пропастта до галерята със сифона е 105м. Дължината на подземната река от входа до изхода на водата е 440 м.
 
 
Не се знае обаче кой и кога е нарекъл пещерата Дяволско гърло. Версиите са няколко, първата е, че каквото влезе в Гърлото на Дявола с помощa на реката – не излиза. Досега има няколко такива случая, когато при интензивни валежи и наводнения са били довлечени от Триградска река десетки кубици дървен материал, които и до ден днешен не са открити.
 
Друга версия е, че при есествения вход на пещерата, на последната каскада на водопада, на скалите се очератва сянка под формата на Дяволска глава.
 
И третата версия идва от легендата за Орфей, който слиза в подземното царство на Хадес за да спаси своята любима Евредика.
 
Пещерата се обитава от над 10 вида прилепи – голям и малък подковонос, дългоух нощник и др. Тук зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii).
 
Най-подходящ период за посещение на Дяволското гърло са пролетта и лятото, до края на месец октомври, когато входът на пещерата е обгърнат от зеленина, тогава и Родопа планина е най-гостоприемна. Зимно време пещерата се отваря по предварителна заявка по телефона. Посещението в пещерата става само в присъствието на екскурзовод.


 
История на проучването на Дяволското гърло:
 
Тук са идвали алпинисти и пещерняци, любители на подземните красоти и специалисти с определена научна цел, за разгадаване на тайните на понора, изследване на подземната фауна, за установяване на поглъщащата сила на сифона, за създаване на най-точната карта. Всеки изследовател е добавял нещо от себе си, всеки е спомогнал за разкриване на някои от тайните на Дяволското гърло.
 
През 1961г българските алпинисти Николай Корчев с Радостин Николов и Елена Подарева предприемат първото проникване в пропастта и достигат до Голямата зала. В действителност това проникване при наличната за времето си техника, заслужава висока оценка, а самите те изживяват едно вълнуващо приключение.
 
През 1965г е направено повторно проникване в Дявлослото гърло от чепеларски пещерняци, които през лятото на същата година извършват проучвания в Ягодинската пещера. Групата е в състав Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова. Те достигат почти до същото място до където е достигнал предишният екип.
 
Благоустрояването на пещерата като обект за целите на туризма започва през 1971г под инициативата на Димитър Райчев. От него е разработена специална програма за благоустрояването на Дяволското гърло и разположената в съседство да него Ягодинска пещера.
 
През 1969г група пещерняци подготвяйки се за експедиция в Пиерсен Мартен провеждат тренировъчен лагер в Дяволското гърло, където достигат сифоните на пещерата. През 1970г се провежда Републиканска пещерна експедиция и се прави опит чрез леко водолазна техника да се преодолее сифонната част. При проучване на изходната част на сифона загиват двамата леководолази от град Варна – Сияна Люцканова и Евстатии Йовчев.
 
Проучванията, картирането и Маркшайдерските снимки са изработени от чепеларските пещерняци и Маркшайдерите от Мин строй, град Мадан – Славчо Караев и Тодор Калфов. Посредством триста стъпала и изкуствени галерии туристите имат възможност да посетят този подземен феномен.
 
По-късно през 1996г железните стълби са подменени с бетонни като средствата по подмяната на пътеките са осигурени от Британското посолство на кралство Великобритания.
 
Главното оформяне започва към края на плиоцена и продължава през целия кватернер – времето, когато интензивно започва да се издига Родопския масив. В резултат на това издигане и с помоща на двете реки – р.Триградска и р.Чаирска се оформят ждрелата и допринасят за образуването на интересни форми. Скаланите венци на местността Ражовете и високите отвеси на Триградското ждрело.
 
След настъпване на относително тектонско затишие са се образували Триградска проходна и голямата ниша над Дяволското гърло, на юг Суходолските пещери и на север – пещерите Горни раж 1,2,3. Те са и най–стари във възрастово отношение.
 
 
Следва ново тектонско издигане, всичане на реката, моделиране на нови отвесни скали и пещери. Време,когато са се образували пещерите Харамийска дупка 1 и 2, Люляковата пещера (Равна дупка), Черните дупки и така до наши дни докато се стигне до формирането на най-младата по възраст пещера в района на Триградското ждрело – Дяволското гърло – един природен феномен на творческата сила на водата. Дяволското гърло както и Триградско ждрело са част от 100-те Национални туристически обекта. Дължината на пещерата е 1км, маршрутът за туристи — 350 м. Температурата в пещерата е около +8°C. 
 
krasivi-mesta-v-bulgaria.blogspot.bg

Медия

Последно променена вСряда, 29 Март 2017 19:19
Banner 468 x 60 px