Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Вижте идеи за интересни пътешествия и изживявания в Дунавска България (Снимки)

Препоръки и любопитни факти споделят Весела Николаева, Михаил Михов и Гавраил Гавраилов, автори на пътеводителя „От Балкана до Дунав“

Обмисляте ли къде да е следващото ви пътешествие в България? Ако ви липсват идеи или пък търсите по-различно изживяване, сред редовете и снимките по-долу може да откриете своето вдъхновение.

Весела Николаева, Михаил Михов и Гавраил Гавраилов тръгват от Видин през Оряхово, Свищов и Русе и стигат чак до Тутракан и Силистра, за да опишат и заснемат най-интересните места по поречието на Дунав. По пътя си тримата автори се отбиват и през Белоградчик, Чипровци, Враца, Ловеч, Павликени, Разград – все места, свързани от векове с голямата река. За своите преживявания те разказват в пътеводителя „От Балкана до Дунав. Идеи за пътешествия в Дунавска България” („Сиела“), който излезе наскоро в България.

Потърсихме Весела, Михаил и Гавраил, за да ни препоръчат интересни места, изживявания, гледки и ястия, на които можем да се насладим в Северна България. 

 

Първите три идеи за пътешествия в Дунавска България, които бихте ни дали, са...  

Михаил Михов (ММ): 

1. Белоградчишките скали, защото 99% от тяхната красота и потенциал за туризъм са скрити зад клишираните пейзажи около Калето, които 99% от българите единствено познават или си представят, когато чуят за Белоградчишките скали.

2. Русенски лом, защото е място с много необикновени и неочаквани пейзажи – планина под равнината. Това е място с много потайности и за откриватели, а освен това е едно от най-дивите кътчета в България. Става дума в случая за хора, които търсят да се докоснат до дивото, защото все пак не всички ги влече това.

3. По река Дунав с каяци, защото гледките, които се виждат от реката, никога не могат да се видят от нейните брегове, а който не ги е видял, все едно не е видял Кресненското дефиле, крайморска Странджа, вековните букови гори на Централен Балкан или други подобни емблематични за страната ни пейзажи.

Весела Николаева (ВН): 

1. Маршрутът Берковица-Чипровци-Белоградчик по пътя през село Превала. Районът там е омагьосващ и много красив, особено през пролетта. Понякога дори ти се струва, че край теб преминава наблизо тенец. 

2. Преход от Видин до Силистра покрай брега на Дунав за няколко дни с преспиване в Козлодуй, Свищов и Русе. Този маршрут по стария римски път днес е предизвикателство.

3. Бърдарски геран заради усещането за европейска култура в едно българско село. 

Гавраил Гавраилов (ГГ):

1. Суха река - най-дългият зелен коридор в Европа, където са създадени и първите скални манастири на континента. Простира се на стотина километра между Добрич и Силистра, а при изворите ѝ е манастирът "Света Марина". В съседство до тях е село Крумово, описано в разказа "Череши" от нашия приятел Захари Карабашлиев.

2. По пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг през село Бутан до Врачанския балкан. Все още не съм минавал по цялото трасе и съм си го поставил като предизвикателство за тази година. Врачанският Балкан също е една магия, в която искам да се връщам постоянно. Там много се впечатлих от църквата в Старо село до Миланово, изградена в 1492 г, когато Колумб открива Америка. 

Врачанският балкан

3. Районът между Деветашко плато и река Янтра. Там може да се посетят няколко малки винарски изби (в Сухиндол, Върбовка и Карайсен), да се опита римска кухня на Никополис ад Иструм до село Никюп (края на август) или на Античния керамичен център до Павликени (началото на септември).

Може би най-впечатляващото нещо там е Лесичерският стълб - най-високият запазен артефакт от Римската империя у нас, част от триумфална арка. Фрагментите сега стоят просто така в една нива покрай река Росица. 

Лесичерският стълб

 

Най-любопитното нещо, което научихте по време на пътешествията си в региона, беше...

ММ: Аз живея в региона. За мен това е един отдалечен и откъснат от останалата част на страната регион, който много хора не познават, не са виждали и дори не знаят за съществуването на много от местата в него. Защо така се получава, това ми е крайно любопитно.

ВН: В Дунавския регион има много етнографски групи, повечето от които са почти напълно непознати. Например мои приятели от Видин не бяха чували за банатските българи, които живеят на 150 км от тях. 

Банатска кълбъсъ

ГГ: Разбрах, че торта "Гараш" е измислена в Русе, а оригиналната ѝ рецепта се пази в местните архиви. 

 

Мястото, което най-много ви изненада, е...

ВН: Никопол - с богатата си история, която все още не се използва за развитие на туризъм.

Никополис ад Иструм до село Никюп

ГГ: Ново село с тяхното неделно хоро на площада и с една пържитура с ориз, която опитах там. Местните хора имат много характерни носии и диалект. Считат се сродни с хората от страната на баските. 

 

Мястото, което най-много ви впечатли, е... 

ММ: При мен е много трудно да се категоризират нещата от живота с "най". Или пък местата от страната, в която живеем и често пътуваме. Когато човек обича да пътува и да открива нови и нови неща, той е доволен и от малкото, когато има с кого да сподели, да заснеме, или просто да преживее. В тази връзка, обикаляйки в Дунавския регион, водейки туристи и най-вече обичайки този Дунав, няма място, което категорично най-много да ме е впечатлило.

ВН: Аз винаги съм се впечатлявала от Видин и съжителството на много етнически и религиозни общности там. 

ГГ: Свищов и паметника на дарителите. Намира се пред Ректората на Стопанската академия в града. В пространството под Аулата е оформена музейна сбирка, която разказва за историята на Академията. В нея изпъква със своята скромност и щедрост патронът на институцията Димитър А. Ценов, направил най-голямото еднократно дарение в историята на България (5 млн. златни лева). 

Паметникът на дарителите в Свищов

 

Най-интересното традиционно ястие, което опитахте, е... 

ММ: Рибената саламура в Лом. Напомня на традиционните сръбски гъсти рибени чорби с много доматен сос, но в България на друго място не съм намирал.

ВН: Пълнени чушки с боб и бабина душица, защото са забравен стар вкус. 

ГГ: Чорба листа в Бърдарски геран. Нямах никаква представа, че домашно приготвена паста може да се комбинира така добре с бульон от кокошка и парчета сварено месо. 

 

Най-екстремното приключение, което изживяхте, е... 

ММ: Едно, определящо за мен, екстремно приключение (пак ще избягам от "най", защото ако кажа най-, ще излезе, че съм посетил Дунавския регион 2-3 пъти всичко на всичко, а аз, както казах, живея в него) е изкачването на 60-метровия хотел Рига в Русе по външната фасада с пещерния способ на единичното въже. Тогава бях млад пещерняк и това беше всъщност пещерно състезание. Русенските пещерняци са от най-добрите и активни в страната, заради скалистия карстов пейзаж около Русе, който е идеална база за обучения и спелеология.

ВН: Пътуването из Златния рог, където трябваше едновременно да следим забележителностите и при всяко спиране да опитваме местна селска кухня по няколко пъти на ден. 

ГГ: Докато разглеждахме кораба "Радецки", видях че има много местни рибари. Хвърлих няколко пъти и извадих една щука на блесна, която подарих на един колега до мен, който явно беше дошъл да пие едно "капочино". 

 

Най-забележителната гледка, на която се насладихте, е...

ММ: Едно място със забележителни гледки е пясъчната коса в река Дунав между централната част на Русе и Дунав мост, която лято, есен и зима се оголва и по нея кацат множество птици. Тук съм виждал преди две години къдроглави пеликани от езерото Сребърна, които заради големия студ бяха дошли до Русе да си търсят риба в по-топлата вода. 

Виждал съм по залез слънце семейство лебеди с малките, а преди 2 месеца видях два млади морски орела, които се разхождаха сред чайките по пясъка. На заден фон зад тази пясъчна коса редовно има кораби, там е и индустриалният пейзаж на Гюргево. За да види и усети тези гледки на реката, които дават именно облика ѝ на жива и постоянно променяща се река, каквато тя в горното си течение – Германия, Австрия, Унгария определено не е, е нужен широк поглед към нея с често посещаване. И винаги някъде в определен момент от деня или годината гледката би могла да бъде „най-забележителна“.

ВН: Гледката от Алботинския скален манастир до село Градец. Много е трудно да се опише с думи - околността изглежда сякаш не се е променила в последните десетина века. 

ГГ: Залезите покрай брега на Тутракан. Там слънцето изгрява и залязва в реката, а времето не бърза. Енергията на тези залези е неистова. Разбира се, с въдица в ръка понякога дори може да не я усетиш. 

Хората, с които се запознахте по тези места, са... 

ММ: Ние самите.

ВН: Всякакви хора. Общото между всички е, че са много добронамерени.

ГГ: Широко скроени, с желание да бъдат щастливи.

Дунав е...

ММ: Свят.

ВН: Реката, от която идват добрите промени. 

ГГ: За хората на свободния дух. 

www.economy.bg

Banner 468 x 60 px