Вход
обновено 11:16 AM EET, Feb 18, 2020

Любов и шоколад

Соня Мачорска

Разхождах се по кея край Дунав, когато въздухът леко се олюля и наоколо се заизпълва с мириса на пролет, на тиня, на мъж… Както всяка пролет, се случи и тази. Макар подранила.

Сетивата ми се изопнаха, възбудата се разля по цялото ми тяло и аз сякаш залитнах от отмала. Подпрях се на парапета на оня странен триетажен плаж при Баба Вида и се загледах в златните отблясъци на водата, помнещи толкова много лица, мисли и чувства!… Загледах се и отново те видях до себе си – висок и сякаш малко непохватен, но с огромни ръце, които можеха да ме отнесат навсякъде, където пожелаеха… И сега, както и тогава, носех в чантата си шоколад – малко кафяво късче горчив шоколад, който боготворях. Защо? Не знам, но и днес е така.

Бях се опряла о парапета, за да не полетя от близостта с теб и оная енергия, която ме изпълваше от глава до пети… Парчето шоколад само сякаш напомни за себе си – взех го, понечих да отхапя, но така и не успях – твоите устни ме изпревариха… Ръцете ми обвиха врата и раменете ти, а минути по-късно видях, че по теб се стича най-вкусната кафява какаова течност на света… Пролет нали е? Слънцето се „усилва” и „градусът” се покачва…

Сега, когато гледах реката, отново видях тесните кафяви ивици блясък, разлял се и смесил се в останалото многоцветие на светлината, потопила се в извечната вода…

Пролет е!… Подранила! Пълна с любов и сладост!

https://danubebridge2.com/

Banner 468 x 60 px