Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Баня в гората - "Двете бани"

Това място, според една от теориите, дава името и на близкото село Ощава – водата е толкова гореща ( 65 ° C ), че кожата буквално се „щави”. Никой не знае всъщност кога е построена самата баня – тя просто винаги си е била там. През 60-те години на миналия век е реконструирана и над каменния басейн, в който се събира водата, е излята плоча и вдигнат покрив. На таванчето под този покрив, между другото, никак не е страшно да се спи дори и през лютите планински зимни нощи, защото отдолу се отоплява със своеобразно парно подово отопление (разположения под него басейн).. Малко преди да достигнем заветната цел спираме и на едно друго живописно местенце – махала Миланчовци. За да добиете представа за неописуемото спокойствие и пасторална красота на махаличката , представете си как цял живот сте били на диета и изведнъж се озовавате на световен конгрес на кулинарите с разрешение да изпиете и изядете всичко, до което се доберете. Точно така се почувстваха и нашите изтерзани от градски шум и прах души, когато застанахме на потъналия в зеленина склон и вперихме очи в картина, достойна за четката на най-великия художник.

Там всяка къщичка, разказва своята история – някои вече необитаеми, някои дори полуразрушени, намираме дори черно-бял сватбен портрет, окачен на вече изгнила веранда. Но намираме също и баба Ката – винаги готова да ни посрещне с усмивка, да ни разкаже история и да ни покани за почивка в малкия си подреден двор, където един пуяк, не по-малко горд от кораба Куин Мери, пази стопанството от орлите, кръжащи над селото. Все още има хора там, хора истински и земни, хора, за които това е роден дом и които не биха сменили за нищо на света красотата и свободата на планината със съмнителните удобствата на градски апартамент. Нито една къща там не се продава. Това е място където просто искаш да останеш завинаги, да се слееш с малкото вълшебно късче рай , да се разтопиш в златната тишина и никога повече да не помиришеш дори и една молекула градски въздух. С обещание да се отбием пак на връщане тръгваме към старата жежка баня. Слънцето вече е високо горе и погледът изведнъж е пленен от снежната красота на връх Пирин, който като пълнопрaвен владетел гордо посреща всеки един гост в неговите синьо-зелени владения. От махалата банята вече е съвсем близо. Минаваме едно от дървените мостчета над река Ощава или Дяволската река и се натъкваме на нова изненада – в коритото на самата река има иззидана малка каменна вана, която се пълни от горещия извор. Нито зимните студове, нито ледените бързеи на реката не са били страшни за децата, които са се къпали там по всяко време на годината. Още малко по-нагоре и ни посреща нисък керемиден покрив – стигнахме. В момента банята е празна, но ние знаем, че тук често идват възрастните хора от махалата да се изкъпят или да изперат. Над стария каменен басейн се вие жежка пара и приканва да се натопиш. Температурата е толкова висока, че водата се охлажда и от студен извор и въпреки това в басейна е нужно да се влиза много, много внимателно. Хвърляме раниците и най-после се потапяме в горещата лековита вода. Схванатите ни от работа пред компютъра гърбове, плешки и рамене сякаш ни благодарят с приятни тръпки. Въпреки това обаче прекарваме само по няколко минути напълно потопени във водата и излизаме на дървената пейка да се разхладим, жегата в басейна е наистина трудно поносима, пък и опасна.

Така , редувайки жега и хлад, постепенно телата ни се изпълват с приятна отмала и за пореден път през този магически ден ние решаваме, че никога не искаме да напуснем това място. Оставаме колкото можем до по-късно, надявайки се времето наистина да е спряло, както ни се струва и да не ни се налага да си тръгваме. Скоро обаче насред вълшебния концерт на птичките, чуваме чановете на стадо, прибиращо се в селото и със съжаление осъзнаваме, че е време. Планината ни изпраща с една последна пищна експлозия от слънчева позлата, сякаш да ни напомни, че далеч не сме видели всичко, на което е способна. Все пак тръгваме с обещанието пред себе си, че скоро пак ще дойдем и с надежда, че следващото ни посещение ще завари старата баня все така спокойна и недокосната от съвременния свят, скрита в Пирин планина.

 

Медия

Последно променена вСъбота, 15 Август 2015 16:48
Banner 468 x 60 px