Вход
обновено 6:20 PM EET, Nov 24, 2017

Вертикална зеница -пепелянка

ПРОДЪЛЖЕНИЕ  ОТ I част    ...Пак с вертикална зеница, но не с толкова строга нощна активност е и широко разпространената в България пепелянка (Vipera ammodytes). Тя принадлежи към групата на Отровниците (Viperidae): сравнително къси и дебели змии, с отровни зъби в предната част на устата. Освен пепелянката, от това семейство от България са описани още 3 вида, 2 от които се смятат за изчезнали от българската фауна. Всички отровници са доста бавни змии и за добър улов, не разчитат на бързината си, а дебнат своите жертви от засада. За да останат незабелязани те трябва да правят минимални движения и да прикриват присъствието си, а за да фиксират и държат плячката под око, разполагат с вертикална зеница. При тази група влечуги, вертикалната зеница не е преди всичко приспособление за нощно виждане, защото някой представители са с дневна активност.
Пепелянката е дребна, но несъразмерно дебела и с къса опашка. Дължината ù в много редки случаи достига 80см. Основната отличителна черта на тази змия е рогчето разположено на върха на муцуната. Окраската ù добре се слива с околната среда и тя често остава незабелязана. Когато е заплашена обикновено търси начин да избяга, но хваната „на тясно” се опитва да хапе, съска и яростно се нахвърля към неприятеля.

В България е разпространена в цялата страна, като в планините не надминава 1400 м. надм. вис. Среща се главно по сухи и каменисти местности, но може да бъде намерена и в редки гори, храсталаци, обработваеми площи. Храни се основно с дребни гризачи или гущери, за който ухапването ù винаги е с фатален край. Отровата на пепелянката е опасна и за човека, но рядко завършва със смъртен случай.
За разлика от котешката змия, пепелянката не е типичен нощен обитател. През пролетните месеци тя е активна в топлата част на деня. Когато обаче температурите започнат да се повишават, активността ù става бимодална, тоест основно сутрин и привечер, когато не е толкова топло. А през най-горещите летни дни е активна и през нощта.
Някои гущери също притежават вертикална зеница и са предимно с нощна активност. Такъв представител в българската фауна е балканският гекон (Mediodactylus kotschyi). Този нестандартен гущер обитава разнообразни постройки в южните части на страната и по Черноморието. Среща се главно в населени места и често се заселва в човешките жилища, криейки се в различни процепи, между тухлите или керемидите на къщите. На различни места в България е получил странни народни имена: къщатарче, дюлгерче, керемидчииче, а заради пискливия звук, който понякога издава е наречен и щурче. Вечерно време лакомо дебне около нощните лампи своята плячка (дребни насекоми и паячета) и без затруднения се катери по изцяло отвесни стени. Няколко изолирани „диви” популации има край Варна, Русе, по южното Черноморие и на два черноморски острова. В тези находища гекончето обитава естествени скали и скални пукнатини или входовете на пещери. В самия град Пловдив, в Асеновград, в Пазарджик и в близкото село Куклен е разпространен и един особен подвид – „Румелийски” гекон (Mediodactylus kotschyi rumelicus), който се среща единствено там и никъде другаде по света.
Но вертикалната зеница не е запазена марка само за влечуги. Някои представители на клас Земноводни също могат да се похвалят с подобни „очила за нощно виждане”. Едно от най-забележителните български земноводни е Сирийската чесновница (Pelobates syriacus). Чесновницата всъщност е вид жаба. Странното си име е заслужила заради секрета със специфична миризма на чесън, който се отделя от кожата ù при силно раздразнение. Има доста нетрадиционен за жаба външен вид: огромни очи с вертикална зеница, тумбесто и издуто тяло с несъразмерно малки крайници. За разлика от повечето си водни посестрими, които предпочитат водните басейни, типичните местообитания на чесновницата са песъчливи и сухи местности, понякога дори от полупустинен тип. Тя навлиза във водата само през размножителния период – през април и май.
С настъпването на нощта чесновницата се активизира, излиза от дневните си скривалища и тръгва на лов. Менюто ù не е особено разнообразно и включва различни членестоноги: дребни насекоми и ларвите им, паякообразни, многоножки. Активността на жабата продължава през цялата нощ и на сутринта тя си избира подходящо местенце, където да се... ”закопае”. Благодарение на чифт остри лопатовидни израстъци на задните крака, чесновницата лесно и бързо се заравя в пясъка. Първо с единия крак, после с другия и пак отначало, изравя малка дупка, а самата жаба остава на дъното на дупката и околната пръст се свлича върху нея. По този начин чесновницата изчезва от погледа на наблюдателя буквално за минути, потъвайки в почвата.
В България сирийската чесновница има доста разпокъсано разпространение и предпочита по-топлите, южни райони. Среща се основно по долините на реките Струма и Марица, в Тракийската низина, по Черноморието и на няколко места край р. Дунав и Добруджа.

 

 

Медия

Тайните на малкия свят Иван Узунов
Последно променена вСряда, 06 Януари 2016 08:48
Banner 468 x 60 px