Виртуална любов

Последните дни на юли винаги чупят рекорди. Всички дежурни синоптици с огромно задоволство съобщават за най-високите стойности, измерени след Адам и Ева и вещаят мразовити и невиждани зими. Обадиха ми се от Петрич, че в защитената гора край Рупите гнезди късопръст ястреб, и като си представих приказната вековна гора от бяла топола и хладния полъх от Струма не ми трябваше подканване. Събрах една кола ентусиасти, които сякаш бяха дебнали край телефона и с бога напред...

Прогнозата ми се потвърди. Гората беше прекрасна, независимо от безумния стремеж на цяла сурия лаком народ да я унищожи. Но това е друга тема и нямам намерение да си тревожа музата с мрънкащи природозащитни драсканици. Открихме гнездото, беше много високо и трудно за снимане, но и това не ни развали настроението. Всичко си беше свързано с гората. И аромата, и тишината, и прохладата, и звуците. И тогава го чух: Гърлен и пронизителен, отсечен и последователен като електронен часовник - далечен, любовен зов на чухал. Явно беше доста самотен и отегчен и се опитваше да открие любовта през деня.   Обикновено чухането започва след като слънцето се скрие и настъпи тази част от деня, която наричам „безвремие“. Групата беше изчезнала някъде в северния край на гората и малко преди това ме известиха по телефона за една огромна кощерица, която снимат в момента и три черни щъркела, ловуващи в тихите ръкави на Струма, прокарани от „добросъвестни“ търговци на баластра извлачвана от багери и грохнали руски камиони от „соца“.

Реших да действам, макар да бях много скептичен за резултата. Носех цяла флашка с песни на горски птици, заредих я набързо в плейъра на джипа и намерих песента на чухала. Пуснах я с пълна мощност и моята „виртуална красавица“ огласи притихващата гора. Чууу... Чуууу.... и пак Чууууу.... Чуууу... Заослушвах се и дори ме досмеша като си помислих, че чакам „от умрял писмо“. Чуууу... Чууу... и тогава чудото се случи. Някъде отдалеч чухането започна отговаря като ехо. И така все по-близо и по-близо. Заглъхна за момент докато прелетя малко ято соколи на Елеонора. И започна отново още по-близо и пронизително. От храстите наизскачаха моите спътници и тихо се промъкнаха към джипа. Всички бяхме наострили слух и зрение и скоро го видяхме сред клоните.

Въртеше неспокойно глава почти на 360 градуса и чухаше припряно. Малка, красива птица с шарено оперение, но не прекалено, само толкова, че да се слива със цветовете на гората. Лицевият диск силно издължен към малките кокетни уши, и две много учудени огромни светещи очи. Няма да разправям за хипнотичния поглед, който е смразявал замръкналите хорица в средновековието и родил хиляди легенди. Просто си обещахме в новите Балкани да не се впускаме в безкрайни преразкази на изтъркани познати до болка легенди и фантасмагории. Бързо и безшумно се промъкнах и извадих две лампи и и статива. Грабнах камерата и я включих още преди дори да сваля капачката на обектива. Лампите грейнаха с 300 диода. Това не го смути ни най-малко. Прелиташе от клон на клон на най-близкото дърво и въртеше ококорени очи. Плейъра в джипа отново запя и... чудо: обезумялата от страст птица прелетя над главите ни. Крилата и почти докоснаха косите ни. После се сниши над джипа и кацна на отворения статив точно до открехнатата врата. Търсеше любовта с риск за живота си, забравил за нас, за лампите за блесналите светкавици. Беше важна „Тя“ ние бяхме просто случайни наблюдатели.

Няма да забравя това преживяване. Беше вълнуващо и неочаквано. Малка част от него успях да пресъздам във филма „Нощни грабливи птици“. После заснехме и възстановка с екипа и джипа. А късно през нощта на път към в къщи, се подсмихвах в огледалото на колата и виждах замръзналите си озъбени гримаси при всяко разминаване с фаровете на закъснелите коли. Мислех си как ли би изглеждала тази незабравима история, ако разменим ролите – женската на дървото а мъжкия в плейъра на джипа. И без това никъде на МП тройката не пишеше пола на чухала  пеещ в говорителите. Ами да, това са опасностите, които крие виртуалната любов. Просто не знаеш кого обичаш отсреща.

Усмихвах се и си мислех – „боже колко нападателни са станали жените...“

С огромни благодарности към Центъра за спасяване на диви животни Стара Загора и лично към доктор Петров

Гледайте откъс от филма "Нощни грабливи птици" Автор Иван Узунов Сценарий Иван Узунов, Любен Домозетски