Вход
обновено 7:33 PM EET, Dec 12, 2017

Виртуална любов

Последните дни на юли винаги чупят рекорди. Всички дежурни синоптици с огромно задоволство съобщават за най-високите стойности, измерени след Адам и Ева и вещаят мразовити и невиждани зими. Обадиха ми се от Петрич, че в защитената гора край Рупите гнезди късопръст ястреб, и като си представих приказната вековна гора от бяла топола и хладния полъх от Струма не ми трябваше подканване. Събрах една кола ентусиасти, които сякаш бяха дебнали край телефона и с бога напред...

Прогнозата ми се потвърди. Гората беше прекрасна, независимо от безумния стремеж на цяла сурия лаком народ да я унищожи. Но това е друга тема и нямам намерение да си тревожа музата с мрънкащи природозащитни драсканици. Открихме гнездото, беше много високо и трудно за снимане, но и това не ни развали настроението. Всичко си беше свързано с гората. И аромата, и тишината, и прохладата, и звуците. И тогава го чух: Гърлен и пронизителен, отсечен и последователен като електронен часовник - далечен, любовен зов на чухал. Явно беше доста самотен и отегчен и се опитваше да открие любовта през деня.   Обикновено чухането започва след като слънцето се скрие и настъпи тази част от деня, която наричам „безвремие“. Групата беше изчезнала някъде в северния край на гората и малко преди това ме известиха по телефона за една огромна кощерица, която снимат в момента и три черни щъркела, ловуващи в тихите ръкави на Струма, прокарани от „добросъвестни“ търговци на баластра извлачвана от багери и грохнали руски камиони от „соца“.

Реших да действам, макар да бях много скептичен за резултата. Носех цяла флашка с песни на горски птици, заредих я набързо в плейъра на джипа и намерих песента на чухала. Пуснах я с пълна мощност и моята „виртуална красавица“ огласи притихващата гора. Чууу... Чуууу.... и пак Чууууу.... Чуууу... Заослушвах се и дори ме досмеша като си помислих, че чакам „от умрял писмо“. Чуууу... Чууу... и тогава чудото се случи. Някъде отдалеч чухането започна отговаря като ехо. И така все по-близо и по-близо. Заглъхна за момент докато прелетя малко ято соколи на Елеонора. И започна отново още по-близо и пронизително. От храстите наизскачаха моите спътници и тихо се промъкнаха към джипа. Всички бяхме наострили слух и зрение и скоро го видяхме сред клоните.

Въртеше неспокойно глава почти на 360 градуса и чухаше припряно. Малка, красива птица с шарено оперение, но не прекалено, само толкова, че да се слива със цветовете на гората. Лицевият диск силно издължен към малките кокетни уши, и две много учудени огромни светещи очи. Няма да разправям за хипнотичния поглед, който е смразявал замръкналите хорица в средновековието и родил хиляди легенди. Просто си обещахме в новите Балкани да не се впускаме в безкрайни преразкази на изтъркани познати до болка легенди и фантасмагории. Бързо и безшумно се промъкнах и извадих две лампи и и статива. Грабнах камерата и я включих още преди дори да сваля капачката на обектива. Лампите грейнаха с 300 диода. Това не го смути ни най-малко. Прелиташе от клон на клон на най-близкото дърво и въртеше ококорени очи. Плейъра в джипа отново запя и... чудо: обезумялата от страст птица прелетя над главите ни. Крилата и почти докоснаха косите ни. После се сниши над джипа и кацна на отворения статив точно до открехнатата врата. Търсеше любовта с риск за живота си, забравил за нас, за лампите за блесналите светкавици. Беше важна „Тя“ ние бяхме просто случайни наблюдатели.

Няма да забравя това преживяване. Беше вълнуващо и неочаквано. Малка част от него успях да пресъздам във филма „Нощни грабливи птици“. После заснехме и възстановка с екипа и джипа. А късно през нощта на път към в къщи, се подсмихвах в огледалото на колата и виждах замръзналите си озъбени гримаси при всяко разминаване с фаровете на закъснелите коли. Мислех си как ли би изглеждала тази незабравима история, ако разменим ролите – женската на дървото а мъжкия в плейъра на джипа. И без това никъде на МП тройката не пишеше пола на чухала  пеещ в говорителите. Ами да, това са опасностите, които крие виртуалната любов. Просто не знаеш кого обичаш отсреща.

Усмихвах се и си мислех – „боже колко нападателни са станали жените...“

С огромни благодарности към Центъра за спасяване на диви животни Стара Загора и лично към доктор Петров

Гледайте откъс от филма "Нощни грабливи птици" Автор Иван Узунов Сценарий Иван Узунов, Любен Домозетски

Медия

Откъс от "Нощни грабливи птици" Иван Узунов
Последно променена вПетък, 10 Ноември 2017 20:16
Banner 468 x 60 px