Вход
обновено 9:30 AM EEST, Oct 19, 2017

Тодорица

Няма балканска държава, където да не е разпространена легендата за девойката , която скача от скалата за да не попадне жива в ръцете на завоевателя. Чувал съм я и в България и в Гърция и в Сърбия в различни варианти, но винаги гонена от поробителите тя стига до непристъпната скала и скача в пропастта респ. в морето, реката за да запази вярата и честта си. 

    Обикновено тези скали, върхове или надвиснали над морето канари носят името ”момина скала”, „момин връх” или женски имена, като „Калиакра” „Зарица” ... „Тодорка”. Легендата е увлекателна, патриотична и звучи достоверно. Само че, понякога тя може да заличи от народното съзнание други много по-стари легенди свързани с имена на географски месности, астрономически ориентири и др. играли важна роля в живота на древните жители на Балканите и носещи ценна информация за бита, поминъка, вярванията и ритуалите на отделните етноси. 
    Примерите са много. Високо над затворената разложко-банска котловина се издига самотна мраморна скала изсечена живописно от реките Места и Струма. Тя носи името Пирин и е третата по височина планина на Балканите. В полите и от древни времена са преминавали много племена и са оставили обичаи, религиозни и културни паметници. Първите заселници са тракийските племена „сатри” на изток и „меди” на запад. Планинските върхове са били техните ориентири за годишните времена за ден и нощ за дъжд и суша. Тези ориентири се запазват и при българите, които идват на Балканите с годишния календар смятан за един от най-точните и с отлични знания по астрономия и математика. 
Те ни оставят една проста логика при формирането на древните наименования. Част от тях показват ключовото място на върха или местността като ориентири в планината – Ел значи десети Ал значи първи от тук Ел Тепе(Вихрен) ,който наистина е десети от север на юг и Албутин, който е първи. Друга част са свързани с древната астрономия (Мечи връх, зад който съзвездието „Голяма мечка” застава точно в деня на смяна на сезоните) , ритуалите(Окаден свързан с „каденето” древен езически обичай пренесен в християнството). А трета част – указват местата за почивка и за преминаване на кервани и стада („Муратов връх”- желан връх, зад който започва приятно спускане към „Спано поле”- място започивка на хора, кервани и стада. С идването си на полуострова турците запазват тези имена като ги превеждат буквално и така те достигат до нас непроменени и носещи ценна информация, която очаква да бъде разкрита. 
    И така да се върнем на легендата: 
Живяла мома на име Тодорка естествено най-красивата. Дошли завоевателите и тя за да не попадне в ръцете им се хвърлила от върха, който и до ден днешен носи името и. Още по-силно се развихря народната фантазия като продължава в друга легенда: Нейният избранник Васил (естествено най-силния и красив младеж) от мъка по нея се хвърля в езерото от съседния връх, който по този повод носи името Василашки чукар. 

А сега нека ви разкажа и версията, която чух от месни изследователи на имената, която звучи доста по-достоверно и в контекста на по-горе казаното. 
Над Бъндеришки циркус в Пирин планина се издига самотният връх Тодорка. Гледан от Банско, върхът има внушителен вид, стърчащ самостоятелно между долините на река Бъндеришка и Дамянишка. Тя е сравнително правилна пирамида, ориентирана по четирите посоки на света. Около двете равноденствия при ясно време последните слънчеви лъчи си отиват именно там. Когато всички околни върхове тъмнеят, Тодорка свети с острието си. Може би това прави върха важен в живота на местното население. Тодорка се явава една естествена божествена пирамида(свещенна планина) в ритуалите на местното население и вероятно с нея са били свързани молитвите към бога-слънце в тези дни на равноденствие, когато според жреците небето се отваряло към Бога и безсмъртието. Ето защо тук се намират “очите” на планината – езерата Тодорини очи и Окото. Името Теодор значи Божи дар. Върхът се намира под особена охрана, ограден от Дончови караули и Стражите. Само един полегат хребет е оставен без охрана и посочва правилния подход към върха – от юг на север. Това са Типиците. “Типик” означава църковен закон, а в предхристиянски смисъл - богослужебни правила. Или ако подредим имената следвайки “божите правила” – ще стигнем до “божия дар” Тодорка. 
    Местното население е съхранило езическите ритуали и обичаи, свързани със слънчевия символ – коня. Той е свързан с предсказанията за бъдещето и най-вече с предсказването на смъртта. Култът към коня, ритуалите и легендите, свързани с него, показват важната му роля в празника на слънцето и плодородието. По-късно ритуалът е пренесен в християнството към покровителя на конете – Св. Тодор Тирон. Той е римски войн загинал мъченически в името на Христа. Седмица след Рождество той облича 9 кожуха и отива при Бог да моли за пролет. В деня Тодорица или Конски великден, посветен на него, се провеждат конни надбягвания, месят се пити във вид на подкови и се вари царевица. В Охридско младите момичета пълнят вечерта преди празника торбички с пепел и на другата сутрин ги закачат тайно на пояса на най-сръчната жена шивачка за да станат сръчни като нея. В разложко конете танцуват под звуците на тъпана и ги захранват с хляб за плодородие.

За мястото на коня в древните и по-съвременни ритуали може да се напише много. За древните племена той е бил основно средство за придвижване и прехрана при Великото преселение на народите, а за войните - работно място. Конят и до днес остава символ на благородство, красота, свобода, бързина и сила. Това предполага разглеждането му като символика и същност в отделна тема на нашия портал.

Последно променена вСъбота, 04 Март 2017 08:12
Banner 468 x 60 px