Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Ivan Uzunov

Ivan Uzunov

 Работи за Балканите от 2008 година. Пише в ПриродаОбщество и Приключения Главен редактор на Приключения от 2015г.

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205494387257723/

Водопад "Горица"

Водопадът Горица е един от седемте Овчаренски водопада, край село Овчарци на няколко минути път от град Сапарева Баня. Красива екопътека води към него, като прекосява гориста местност при двете тепавици на река Горица. С височина от внушителните 39 метра, водопадът носи името на девойка, живяла още във времето на османското владичество. В селото живеели щастливо тя и нейният избраник Йовица. Красотата на Горица, обаче не останала незабелязана и един ден местният бей заповядал да я отвлекат. Пред неизбежния ужас момата побягнала към високите хълмове, където нейният спътник пасял овцете си, но по пътя турските слуги я застигнали. За да не попадне в ръцете им, Горица предпочела смъртта и скочила от високите скали в реката. Оттогава реката и близкият водопад били наричани на нейно име. Самата река представлява приток на река Герман, която пък носи името си от значението на думата „горещ”.

 

Кози камък - древна звездна обсерватория

Преди да започна тази тема направих сериозно проучване за произхода на праисторическите археологически обекти и стигнах до няколко убедителни извода. Първо, оказа се, че заради безписмения характер на древните народи останките от тяхната обществена дейност се тълкуват твърде противоречиво от съвременната наука. От една страна теорията за "изначалната глупост на древния човек" третира обществото от преди 12000 години преди новата ера т.е. от началото на неолита, като лишено от абстактно мислене и неспособно на качествени познания. Като революционен обрат се смята периода от 9500 пр.н.е. определян като начало на древното земеделие още 7000 до откриването на медта, после бронза и т.н. Откритите мегалитни паметници са определяни като свещенни оброчища и място за жертвоприношения. От друга страна са тези, които определят древните цивилизации като носители на огромно познание, мистични умения и връзки с други цивилизации. Оказва се истината винаги е някъде по средата.
Изкачвайки се към скалното образувание "Кози камък" разположено в едноименна местност на около 15 км северно от село Ковачевица в югозападното подножие на връх Беслет, всичко което знаех за него бяха общи сведения от интернет и няколко любопитни догатки на предишни посетители останали явно изумени от видяното. Пътуване във времето - така мога да определя придвижването през самобитните села накацали покрай криволичещия път към етнографския комплекс Ковачевица запазил всички белези на българското Възраждане. И от там нагоре всеки изминат километър те връща с поне столетие назад. И така до обширната поляна пресечена от малък бистър поток в полите на древна обсерватория.

Пътеката се вие през гориста месност осеяна с боровинки. После се завива около 30 метровата внушителна скала с полегналия козел на купола и от северната страна преминава в изсечена още в древността каменна стълба, която води към върха. Стълбата се изкачва стръмно нагоре преминавайки през три "порти". Това са 3 площадки с изсечени в скалата правоъгъни отвори свободни отгоре така че в тях свободно да се вмъкне правоъгълна греда поддържаща преграда или представляваща бариера. До тук всичко е неоспоримо и в общи линии ясно. До върха...От тук се открива невероятна гледка към развълнуваното море на Родопите, острите зъбери на Пирин и стърчащите на север "Каялийски скали". Яркозелените цветове на гори и поляни избеляват някъде в безкрая и постепенно се преливат в синьото небе на хоризонта. Наоколо се разкрива изравнена леко изпъкнала площадка върху която достолепно е полегнал каменния козел. Върху повърхността на заоблената скала са изсечени 120 кръгли дупки с диаметър 10-15 см. и дълбочина около 5см. Под отвесната скала в края на площадката е издялан двуметров казан във формата на полукръг а в стените към отвора му са издълбани вертикални жлебове, в които е поставяна каменна или дървена преграда. От казана към отвесния склон на скалата с неестествено израсли в него хоризонтални борове се спуска улей за източване на съдържанието на казана. И от тук започва загадката. Някъде прочетох, че където е споменат топонима "козел", "кози" непременно става дума за древно светилище - интересно и абсолютно вярно. Едно от превъплащенията на бог Дионис е козел. Култът към Дионис Загрей/ Сабазий е изключително силно изразен при бесите населяващи тези земи. Впоследствие сатанизиран при християнството, за да не се връща съзнанието на новопокръстения към старата му вяра, съдържаща този образ. Затова в християнството козелът става нечисто животно и не се принася в жертва, за да не се връща спомена за миналото, спомена за Дионис. Веднага се сещам за един разказ на Й. Радичков, в който като дяволски създания се определят две същества -козата и жената, за които никога не може да се предвиди какво ще направят в следващия момент. И въпреки това, образа на Бога и въплъщение като козел се запазва в кукерските маски. По най-различен и то позитивен начин е възприеман символа на козела в древността като медиатор способен да отвори пътия от земята към небето. В подкрепа на твърдението, че древното съоръжение е светилище е и фрагментираната керамика открита в подножитето на скалата след вандалските иманярски набези и взривяването на част от нея през 2005г.
В западното и югозападно подножие на връх Беслет, който може би съдържа в себе част от етнонима на бесите, са съсредоточени четири значими и проучвани светилища, а именно - Кара таш, Али алан, Селанов бук и скалното светилище Кози камък. Голямото съсредоточване на значими скални светилища в подножието на върха, към които трябва да прибавим и това от Каялийски скали, като че ли подкрепя хипотезата, че върхът може да се смята като символ на космическата планина. Другата хипотеза, която свързва тайнствения скален комплекс с археоастрономията е леко заоблената като звездното небе скала с множеството кръгли дупки усърдно и точно издълбани в нея.

Становището на онези учени, които говорят за “звездни знаци” с астрономическо предназначение, дори “звездна карта”, е че в нея са отразени съзвездията Цефей и Касиопея. Това е напълно логично имайки предвид, че за двете съзвездия споменава още в трудовете на египетския географ и астроном Птоломей. Друг убедителен довод са последните проучвания на европейски учени върху мегалитни паметници, които доказват, че астрономията възниква много преди неолита поради изключителната нужда от определяне на различни времеви интервали от древните народи. Нивото на познанията по математически изчисления и астрономия са толкова високи, че може да се предположи съществуването на цели привилегировани прослойки получавали материален продукт от земеделието и лова в замяна на астрономически сведения. Това доказват и древните светилища на маите, пирамидите в Египет и тайнствения Соунхейндж всички изпълнени с археоастрономическо съдържание. Едва в началото на медната епоха се появяват наченки на религиозни вярвания и може би астрономията се трансформира астрология, жреците изместват астрономите и заменят механичните часовници с електронни. Всички тези разсъждения водят до логичното заключение, че скалата на звездният козел има доста разнообразна и интересна съдба през вековете. Дори хипотезата за използването и като военно наблюдателно съоръжение е правдоподобна за по-късните периоди на преселение и военни конфликти, когато стратегическото и положение непременно е оценено. Можем да приемем даже и едно смешно предположение, което прочетох за тайнствения каменен котел, че траките го направили за да събират дъждовна вода за да не се разкарват до подножитето за прясна.
Завършвам с друга интересна мисъл, която ми хрумва от прочетеното в нета. Ленивият туризъм води до затъпяване. Ако не мислим само за удобното легло, релаксиращи съоръжения и спа процедури, можем да научим толкова неочаквани и спиращи дъха факти за природата и историята, че да удължим живота си с години напред и назад във времето.

 

 

Парк за танцуващи мечки Белица

Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила край гр.Белица, на 120 000 кв.м. площ. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи", "Бриджит Бардо" и Община Белица. Изграден с хълмове за разходка и уединение, поляни и слънчеви места за почивка, езера за къпане и бърлоги за сън, с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство.

В специално изградените информационни центрове със снимков материал е онагледено миналото на танцуващите мечки: Малките мечета се отделяли от майките на 7-месечна възраст.Подлагали се на жестока дресировка. Първата стъпка към робството е пробиване на носа и горната устна и закачване на веригите. Режeли се ноктите и кучешките зъби на мечето, за да не нарани стопанина си. Животното се поставяло върху гореща метална плоча с намазани с вазелин лапи и под музикален съпровод”танцувало”, за да избегне неописуемата болка. Така то цял живот, щом чуе звука на гъдулката, „изпълнява” тези характерни движения къто спомен от преживяното. През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. 

След година пристига Станка в тежко състояние, последвана от най-известната танцуваща мечка Гошо и неговия брат по съдба Боби. Остават деветнайсет мечки, които не са свободни. До момента "Четири лапи" успя да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, и още 3 от Сърбия. Парк за танцуващи мечки осигурява близко до природата жизнено пространство и професионално човешка грижа, Възпитава на в положително отношение и интерес към живота на мечките и общо към защитата на животните. Предизвиква обществена и политическа ангажираност към проблемите, свързани с опазване и защита на животните.

 

Banner 468 x 60 px