Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

Крайречните гори – непознатото богатство на България

Разнообразието, пищността и богатството от растителни и животински видове на крайречните гори са привличали хората още от древността. Днес обаче динамиката на живота, новите обществени нужди, както и промените в климата се отразяват пагубно върху тях. В наши дни основните площи на петте типа крайречни гори, които се срещат на територията на България, са включени за опазване в защитените зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Богатството на крайречните гори

Крайречните местообитания съхраняват богато биологично разнообразие. Те са се формирали и развивали при специфични условия като висока влажност, осигурявана от речните нива, периодичното заливане и водата в почвата. Крайречната растителност е неразделна част от миграционните коридори на птиците. Освен това тя укрепва бреговете, подобрява качеството на водата, подхранва почвата, намалява скоростта на водата в речното корито, предпазва от наводнения и свлачища, а също и създава условия за гнездене, хранене и размножаване за много животински видове. Не бива да пренебрегваме и важната роля на крайречните гори като място за разходка, отдих и развлечения сред природата. Статистиката сочи, че над 65 % от българите ползват горските територии за възстановяване и почивка.

Заплахите пред крайречните гори

Крайречните гори са едно от най-уязвимите и редки местообитания. Затова от WWF работим за тяхното възстановяване. Особено внимание отделяме на алувиалните гори от типа 91ЕО. Това са крайречни гори в низините и равнините, които се развиват на богати почви, заливани периодично от прииждането на реката. Макар да се среща из цялата страна, този вид заема едва половин процент от площта на горските територии в България.

Благодарение на своята достъпност и близостта си до населените места обаче крайречните гори винаги са били обект на негативно човешко въздействие, което води до постоянно намаляване на площта им. Най-сериозните заплахи за загубата и унищожаването на крайречните горски местообитания са тяхното изсичане за освобождаване на земеделски площи, за създаване на плантации за бързо производство на дървесина, за корекции на речните корита и изземане на инертни материали, а също и нерегламентираните сечи.

В миналото заливните гори са били широко разпространени в България. Днес те са запазени частично само по Дунавските острови, реките Камчия, Ропотамо, Тунджа и островите на река Марица. По реките Искър, Вит, Осъм, Янтра и Струма те са почти напълно унищожени. Голяма част от хората в България не осъзнават ползата от съществуването им и не са ангажирани в тяхното опазване и възстановяване.

Затова в края на 2014 г. WWF България, в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и Регионалните дирекции по горите Русе и Пловдив започна проект за възстановяване на естествени крайречни гори в две защитени зони по Натура 2000 около реките Дунав и Марица.

Пет години по-късно

В резулатат, за по-малко от пет години са възстановени 481 декара горски площи в две защитени зони от Натура 2000. Край река Марица (местностите „Мерич Орман“ и „Гущерова одая“) бяха засадени около 55 000 дръвчета от местни видове – черна топола, бяла върба, полски бряст, летен дъб, бяла и черна елша и полски ясен, а в защитена зона „Мартен-Ряхово“ край Русе бяха възстановени 98 декара гори от бяла върба и черна топола.

Залесяването с типични за района дървесни видове е от съществено значение, тъй като допринася за възстановяването на местообитанията и на други характерни растителни съобщества, както и на различни видове животни, обитаващи крайречните гори.

За възстановяването на горите WWF приложи също иновативния Саарландски метод. Той позволява набелязване на „дървета на бъдещето“ от характерен местен вид и отстраняване с природосъобразни методи на агресивни „конкурентни дървета“ от чужди видове, които пречат на развитието им.

В рамките на тези пет години WWF представи в 4 града специализирана изложба от фотоси и текстове посветени на крайречните гори, възстанови дървена беседка и я превърна в класна стая на открито, въвлече местните общности, разработи ръководство за възстановяване и управление на крайречни горски местообитания и информира широк кръг хора за значението на тези уязвими екосистеми. В дейността на природозащитниците активно се включиха също ученици и доброволци, които помагаха за отглеждането на дърветата. Повече за работата на WWF по възстановяване на крайречните гори можете да прочетете тук.

Следващи стъпки

През есента на 2019 г. в близост до гр. Стамболийски ни предстои да залесим 28 декара с местни крайречни видове дървета – черна елша, източен чинар, черна топола, бяла върба и др. Вече събрахме част от семенния материал за производството на фиданките от местни произходи, с които ще залесяваме.
Ако искате да научите още интересни подробности за непознатото богатство на крайречните гори гледайте филма на WWF „Пазителите не реките“.

http://www.wwf.bg

Banner 468 x 60 px