Вход
обновено 4:04 PM EEST, Jun 22, 2017

Вертикална зеница -сирийска чесновница

Много хора си мислят, че змиите и гущерите са активни само през най-топлите и слънчеви часове на деня. Това донякъде е вярно... но само донякъде. В условията на сух и топъл климат някои видове влечуги са развили нощна активност и еволюцията е помогнала за тяхното безпогрешно ориентиране в мрака.

  В южните краища на България през летните месеци термометърът достига 40°. Истински Ад! Слънцето безмилостно хвърля жар върху сухите местности, които изглеждат съвсем безлюдни. Но още в първите часове на нощта обстановката сред оскъдната растителност коренно се променя. Нощната активност е спасение за много видове животни: паяци, различни насекоми, жаби, змии, бозайници. Безпогрешното ориентиране в тъмнината е жизнено важно за оцеляването им. Антени, слух и чувствително обоняние са добро решение, но има видове, които разчитат и на зрението си. Предимство в този случай е вертикалната зеница.

  Вертикалната зеница е явление, което съществува само сред хищниците и то сред тези хищници, които се сдобиват с плячка дебнейки, без да могат да преследват жертвата си активно. В анатомичните речници, зеницата е посочена като отвор в центъра на ириса и през този отвор светлината навлиза в окото. В зависимост от интензивността на светлината, зеницата свива или разширява големината си: в тъмнината, при много слаба светлина, се уголемява и обратно – в светлото се съкращава. Вертикалната зеница, за разлика от кръглата, се разширява много повече, поглъщайки и най-оскъдната светлина на нощта, а през деня при обилен светлинен поток се свива достатъчно силно, за да предпази окото от увреждане. За това тя се явява добро решение за нощно виждане. Но нейната нестандартна форма не е само приспособление за снабдяване или защита от светлината. Много нощни животни, които разчитат на зрението си за ориентиране, нямат вертикална зеница. При тях тя е кръгла. Наблюденията на различни учени показват, че вертикалната зеница е характерна за дебнещите животни, които трябва да фиксират и наблюдават жертвата без да показват присъствието си.

  Но не си мислете че притежателите на вертикална зеница са някакви свирепи хищници, които се прикриват в очакване на поредната плячка. Колко от вас са виждали животно с вертикална зеница? Може би малцина са се вглеждали дори в  котешките очи, за да забележат, че при тях зеницата също е вертикална.

  В недалечната 1959 година към списъка на българските влечуги се добавя още един вид – Котешката змия (Telescopus fallax). Поради исторически обстоятелства изучаването на българската фауна е започнало много по-късно в сравнение с повечето европейски страни, но до този момент групата на змиите, гущерите и костенурките е сравнително добре проучена в България. И все пак, котешката змия е убягнала на изследователите и дълго време много родни зоолози не намирали този вид в пределите на страната, а само предполагали срещането му в някой южен край. Щастието на откривател се усмихнало на видния български зоолог Владимир Бешков: местните жители на малко селце, сгушено в полите на Пирин му предоставили един убит екземпляр от търсения с години вид. Истинска зоологическа сензация! Започнали целенасочени проучвания, намерени били още екземпляри и нови находища, всичките концентрирани в южните части на струмската долина.

  Българските зоолози са дали името „Котешка” на тази змия, заради нейната вертикална зеница – като на котка, а външният ù вид на пръв поглед донякъде напомня котешка опашка – основно светлосива на цвят, с черни или тъмнокафяви петна гръбно и странично по тялото. Дължината ù в много редки случаи достига 100-110 см.

  Днес, след повече от половин век от намирането на вида в България, разпространението и биологичните особености на котешката змия са изучени добре. Освен в южните части на долината на р. Струма, този рядък представител на българската фауна е открит и в най-източните краища на Родопите.

Котешката змия е активна само през нощта и срещата с нея през деня е истинска случайност. Обитава главно каменисти и скалисти местности. Не е много подвижна и никак не е бърза, но се катери добре по храсти или отвесни скали. Този вид е отровен и има два отровни зъба, разположени в задната част на горната челюст, но за човека практически е безопасен, защото заради специфичното си разположение отровните зъби почти не могат да достигнат до ухапаната тъкан. С отровата си котешката змия умъртвява своята плячка: най-често гущери, които са много чести в нейните предпочитани местообитания. Следва продължение...

Последно променена вПонеделник, 16 Януари 2017 18:34
Banner 468 x 60 px