Вход
обновено 1:10 PM EET, Jan 16, 2018

Рупите и Кожух -последните късчета дива природа

Не зная от кой и кога съм чул за Кожух – най-ниската планина, не зная дали изобщо е планина. Факт е, че първите думи, които чух от местните – „планина от злато”, се потвърдиха, което ме навежда на мисълта, че наистина е планина.

За това, че е от злато говори арагонитната мина на северния склон с красивите нашарени като черга мрамори (богатство, на което може да завиди всяка планина) и хилядите иманярски „сондажи” по южния склон, където се е намирал древния град Хераклея Синтика. Наблизо са открити и тракийски глинени маски от древно ателие, изработвало екипировка за дионисиевите празници. Говори се, че изворите са били любимо място на Филип II Македонски. Говори се, че когато идва тук да го види големият му син, Филип предусеща заплахата за трона и изпраща охраната си след него да го убие, което отваря пътя на Александър към трона. Пристигнахме на “Генерала” по тъмно. След кратко очакване малкото, смешно влакче, състоящо се от локомотив и един вагон напъстрен с графити ни поведе към дъното на някогашния вулкан. Минути след като потеглихме локомотива мина с грохот над събуждащата се покрита с крехка мъгла Струма. На фона на реката, Кожух се извисяваше внушително, въпреки своите 281 метра. И докато се налюбуваме на събуждащата се природа “железният кон” заби рязко спирачки на спирка Рупите. Тръгнахме по южния склон.Изкачването е приятно, редуват се полегати и по-стръмни участъци, а скалните гребени очертават билото. Виждат се зъбери, пещери и интересни скални образувания. Пътеката криволичи между множество иманярски дупки, пълни с керамика, напомняща за древните народи, които са населявали хълма. Освен исторически находки, по склоновете има находища на флуорит, калцит и арагонит. Кожух е местообитание на голям брой видове земноводни и влечуги. Буквално през метър два се виждат дупки на костенурки. Много скоро и те започнаха да прибират глави в почернялите от времето черупки край пътеката. В прозрачният въздух над хълма кръжаха множество птици а мощният им хор огласяше околните храсти . На Кожух се срещат и някои редки растителни видове като вебиевия бадем, широколистния мразовец и едрия змиярник, който в България може да се види единствено тук. Открихме един екземпляр от него малко в страни от пътеката. Бяхме привлечени от пурпурно червения му цвят и фотоапаратите ни запърхаха около него като пеперуди. За съжаление това красиво цвете имаше отвратителен мирис на разлагаща се плът. Това ни накара бързо да продължим изкачването а и нямахме търпение да видим гледката от горе. От билото се разкрива прекрасна панорама. В ниското местността Рупите, църквата Св. Петка и термалните извори, отсреща хълмът Пчелин, надвесен заплашително над реката, Струма с многобройните си завои, разливаща щедро сребристи води с брегове потънали във внушителни зелени каваци, а на юг планините Алиботуш и Беласица. Продължаваме да вървим по пътеката, която леко се спуска и отново тръгва нагоре към върха. Под високата скала има пещера, в която според местните се е укривал най-неуловимият български разузнавач, наречен от местните «вампиро». От върха се очертава гърлото на някогашния вулкан, в чийто център днес се намират Рупите. Виждаме парата, която излиза от топлите извори. Представяме си реките от лава, които се стичат по склоновете и гъстия сивкаво черен дим. Тази гледка предизвиква размисъл. Няма да я описвам. Нека всеки, който се качи тук я усети сам. Благодаря за съдействието на нашата приятелка Евелина Радойчева http://innamorata.blog.bg/

 

Медия

Сирийска чесновница, блатна костенурка Иван Узунов
Последно променена вЧетвъртък, 28 Юли 2016 06:33
Banner 468 x 60 px