Вход
обновено 4:04 PM EEST, Jun 22, 2017

Ивичест смок или легендарната кощерица

Някога баба ми разказваше приказката за „змия гущерица”, която хваща хубавата мома и я държи на дъното на кладенеца до появата на смелия юнак. Той се пръква тържествено отрязва и главата (на змията) и спасява момата. После следват сватби и т.н. ...

Сега мои фаворити за „главната роля” в тази приказка са вдлъбнаточелия смок (malpolon monspessulanus) наричан на много места в страната змия гущерница, поради факта че се храни предимно с гущери и ивичестия смок (elaphe quatuorlineata) наричан „кощерица”. И двата вида се срещат по долината на р.Струма, имат страховити размери до 2м. и съскат гръмотевично, така че могат да предизвикат в средновековния творец на приказки образи на чудовища. Особено ако той е още в крехка възраст и личните му габарити са по-малки от тези на змията. След такива случайни срещи уплахата може да удвои размерите и утрои броя на главите на „чудовището”. И така години след срещата пораслия вече разказвач описва на прехласнатите слушатели срещата с 4 метровата триглава змия. След това предисловие ще ви разкажа за моята първа среща с ивичестия смок. Първо няколко думи за вида. В България се срещат двата подвида „пъстър” и „ивичест” първият по-често и почти навсякъде, другият много рядко и само по долината на Струма. Затова няма да указвам подробности за мястото на срещата за да не разпалвам бракониерски страсти. Среща се и в южна Италия и това е видно дори в картините на класиците.Като в тази на Караваджо „Мадоната със змията” от вила „Боргезе” в Рим. Преди да вляза в тунела ме предупредиха, че след двадесетина минути ще минава влак и затова почти подтичвах в тъмнината. Не носех фенер и по едно време потънах в пълен мрак. Тунелът е малко крив в средата и по някое време изпитваш неприятно чувство че си в бездънна пещера. Чувах съселите, да скачат по стените с писък, когато в далечината започна да просветва. Това още повече ми пречеше да виждам в тъмнината. Това, което видях в този момент обаче беше толкова забележително, че дори тъмнината не можеше да го прикрие. На сантиметри от мен в обратна посока точно покрай стената на тунела пълзеше огромно влечуго. Подмина ме невъзмутимо без дори да се обърне за поздрав оставяйки ме в тих размисъл. Вече бях сигурен, че за първи път в живота си виждам кощерица. Мога да опиша момента само по един начин – адреналин. Машинално се обърнах и тръгнах след нея. Това не и направи никакво впечатление. Спомних си италиански филм, в който я представяха, като ужасна твар пълзяща и хапеща всички положителни герои. Стана ми смешно. Хванах „звяра” за опашката и го повдигнах нагоре. Усетих колко жилаво и силно животно имам пред себе си. Започна здраво да се извива и да съска страховито. Опитваше се да ме ухапе и перфорира панталона ми няколко пъти със силните си зъби. Фучеше страшно изпразвайки всичкия въздух от тялото си като спукан балон. Ситуацията беше доста конфузна. Бях решил да го разгледам основно и да се снимаме за спомен, но за тази цел трябваше да изляза от тунела. Само, че влакът трябваше да се появи всеки момент. В най-добрият случай щях да се мушна в някоя от нишите в стената, но тогава трябваше да клекна и съществото, което продължаваше да се извива страховито със сигурност щеше да ми перфорира физиономията. Реших да тичам. Бил съм интересна гледка тичайки с едната ръка на метър пред мен и змията, която по всякакъв начин се опитва да ме ухапе, защото и съселите дори спряха да пищят. Успях да изляза навреме и бях поставил вече смока на земята опитвайки се да блокирам главата му, когато влака прелетя покрай мен. Държах в ръцете си кощерица около метър и осемдесет. Могъща змия, толкова силна, че преминавайки от дърво на дърво може да се задържи хоризонтално на метър и половина дължина. Попадне ли в гнездо може да изяде всички яйца понякога до 10-15. Може да погълне дори кокоше яйце, като след това го счупва със силата на шийните си прешлени. Разделихме се с „въздишка” или може би съскане. Пожелах и никога да не попада в ръцете на бракониерите и да краси гората с тъмнокафявите си ивици нарисувани върху млечно белезникавата кожа опиращи до величествена глава с гримирани в кафяво големи спокойни очи. Чао „чудовище” до нови срещи!

Медия

Ивичест смок Иван Узунов
Последно променена вПетък, 30 Октомври 2015 09:05
Banner 468 x 60 px