Вход
обновено 1:12 PM EEST, Aug 21, 2017

Гъбите - растения или животни, полезни или вредни?!

С настъпването на есента започват ежегодните природни промени всичко потъва в злато, а дъждовете поне малко успяват да укротят необятната романтика, която носи със себе си този сезон. Но с дъждовете и влагата идва и огромното изкушение, за което ще говорим – гъбите.
Всяка година по това време те стават обект на разговори, някои по-вкусни, други безвкусни и дори трагични. Хората ги определят като растения и дори доскоро учените ги приобщаваха към групата на растенията, но се оказва, че те са доста по-близки роднини на животните и си приличат с растенията най-вече поради това, че са неподвижно прикрепени към земята. Гъбите са едни от най-своеобразните живи организми на Земята.Те са сухоземни, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Учените ги отделят от растенията и животните като самостоятелна група организми наречена ГЪБИ.


Надали си даваме сметка колко малко знаем за тези наглед тривиални организми и за тяхното огромно значение . Без тяхното съществуване земята щеше да представлява едно огромно бунище затрупано от неразлагащи се органични отпадъци, без растителност, без кисело мляко, сирене и кашкавал, без бира, без антибиотици и може би без живот.
Гъбите, заедно с бактериите разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения. Те са универсални редуценти, които със своя богат ензимен апарат могат да разграждат почти всяка природна или създадена от човека субстанция, включвайки я отново в кръговрата на веществата. Редица видове през последните години се използват за очистване на води и почви от нефт и други трудно разградими замърсители. И ако годишно отровните гъби предизвикват смъртта на стотици хора, то те осигуряват живота на останалите милиарди.


Гъбите се хранят несамостойно. Те са сапрофитни, паразитни и микоризни . Сапрофитните  приемат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни и гниещи вещества. Такава гъба е например хлебния мухъл. Благодарение на тях се подпомага разлагането на остатъците от организмите и превръщането им в минерални соли. Паразитните гъби се развиват и хранят върху или в живи растения, животни и дори други гъби. Такава например е лозовата мана, а от ядливите гъби - пъстървата, зимната припънка, сярната гъба и пънчушката. Последната е полупаразит и се развива често върху стари пънове, тъй като отчасти се храни от мъртва дървесина. Микоризните гъби се развиват по корените на дърветата, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, витамини, аминокиселини и биологичноактивни вещества.
При някои видове гъби образуването на плодно тяло е невъзможно без връзка с дървета. Други видове съжителстват с различни видове дървета, като например: Манатарка с габър, бреза, бук, смърч, Масловка и Червена млечница с иглолистни дървета, Брезовка с бреза.


Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370-285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода - около 84-92% и сухо вещество - около 8-16%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини  и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход. Хлебната мая, всъщност е направена от микроскопични гъби, наречени дрожди. Дрождите са отговорни и за квасенето на сирене и кашкавал, за производството на бира и много други.  
Антибиотиците – пеницилин, стрептомицин и пр., чрез които медицината се бори с най-различни заболявания се произвеждат от микроскопични гъби. Добре известното лекарство против рак, таксолът, също е продукт на жизнената дейност на микроскопична гъба, която се развива в тъканите на дървото тис.
Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През 2000 г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша са петте най-големи производители в света.


Събирането на ядливи гъби в природата е свързано с необходимостта от много знания, опит и наблюдателност. При това се срещат непрекъснато все нови и нови непознати видове гъби. Преди да се приеме, че дадена дива гъба е годна за консумация, тя трябва да се идентифицира. Правилното идентифициране на даден вид гъба е единственият сигурен начин да се гарантира годността ѝ за консумация. Въпреки това някои гъби, които са годни за повечето хора може да предизвикат алергични реакции или хранително отравяне при други хора. Също така, в много ядливи гъби, които растат в замърсени места могат да се натрупат замърсители като тежки метали и отново да доведат до хранително натравяне. Някои от отровните гъби приличат твърде много на ядливи видове, затова се наричат двойници. Токсичността им причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Няма да се спираме на този въпрос подробно – всеки носи глава на раменете си и сам избира как да напусне този свят. Само искам да помоля пишещите в Интернет по този въпрос – Не демонстрирайте познания ако не сте на 100% сигурни, за да не бъдете отговорни за чужди съдби. Преди няколко дни срещнах в социалните мрежи въпроси от рода – знаете ли каква е тази гъба и дали се яде? Следваха няколко безотговорни отговора.!!! Дори най-добрите гъбари биха могли да допуснат грешка особено, когато трябва да определят гъбата по снимка. А за този, който пита дали е ядлива, съветът ми е – по-добре изяжте снимката отколкото гъбата.
Ето и част от моя филм „Гъбите в Пирин планина“ те се срещат в почти цяла Европа.

Медия

Гъби Иван Узунов
Последно променена вСъбота, 08 Октомври 2016 17:55
Banner 468 x 60 px