Вход
обновено 6:51 PM EET, Dec 11, 2017
Ivan Uzunov

Ivan Uzunov

 Работи за Балканите от 2008 година. Пише в ПриродаОбщество и Приключения Главен редактор на Приключения от 2015г.

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205494387257723/

Тодорица

Няма балканска държава, където да не е разпространена легендата за девойката , която скача от скалата за да не попадне жива в ръцете на завоевателя. Чувал съм я и в България и в Гърция и в Сърбия в различни варианти, но винаги гонена от поробителите тя стига до непристъпната скала и скача в пропастта респ. в морето, реката за да запази вярата и честта си. 

    Обикновено тези скали, върхове или надвиснали над морето канари носят името ”момина скала”, „момин връх” или женски имена, като „Калиакра” „Зарица” ... „Тодорка”. Легендата е увлекателна, патриотична и звучи достоверно. Само че, понякога тя може да заличи от народното съзнание други много по-стари легенди свързани с имена на географски месности, астрономически ориентири и др. играли важна роля в живота на древните жители на Балканите и носещи ценна информация за бита, поминъка, вярванията и ритуалите на отделните етноси. 
    Примерите са много. Високо над затворената разложко-банска котловина се издига самотна мраморна скала изсечена живописно от реките Места и Струма. Тя носи името Пирин и е третата по височина планина на Балканите. В полите и от древни времена са преминавали много племена и са оставили обичаи, религиозни и културни паметници. Първите заселници са тракийските племена „сатри” на изток и „меди” на запад. Планинските върхове са били техните ориентири за годишните времена за ден и нощ за дъжд и суша. Тези ориентири се запазват и при българите, които идват на Балканите с годишния календар смятан за един от най-точните и с отлични знания по астрономия и математика. 
Те ни оставят една проста логика при формирането на древните наименования. Част от тях показват ключовото място на върха или местността като ориентири в планината – Ел значи десети Ал значи първи от тук Ел Тепе(Вихрен) ,който наистина е десети от север на юг и Албутин, който е първи. Друга част са свързани с древната астрономия (Мечи връх, зад който съзвездието „Голяма мечка” застава точно в деня на смяна на сезоните) , ритуалите(Окаден свързан с „каденето” древен езически обичай пренесен в християнството). А трета част – указват местата за почивка и за преминаване на кервани и стада („Муратов връх”- желан връх, зад който започва приятно спускане към „Спано поле”- място започивка на хора, кервани и стада. С идването си на полуострова турците запазват тези имена като ги превеждат буквално и така те достигат до нас непроменени и носещи ценна информация, която очаква да бъде разкрита. 
    И така да се върнем на легендата: 
Живяла мома на име Тодорка естествено най-красивата. Дошли завоевателите и тя за да не попадне в ръцете им се хвърлила от върха, който и до ден днешен носи името и. Още по-силно се развихря народната фантазия като продължава в друга легенда: Нейният избранник Васил (естествено най-силния и красив младеж) от мъка по нея се хвърля в езерото от съседния връх, който по този повод носи името Василашки чукар. 

А сега нека ви разкажа и версията, която чух от месни изследователи на имената, която звучи доста по-достоверно и в контекста на по-горе казаното. 
Над Бъндеришки циркус в Пирин планина се издига самотният връх Тодорка. Гледан от Банско, върхът има внушителен вид, стърчащ самостоятелно между долините на река Бъндеришка и Дамянишка. Тя е сравнително правилна пирамида, ориентирана по четирите посоки на света. Около двете равноденствия при ясно време последните слънчеви лъчи си отиват именно там. Когато всички околни върхове тъмнеят, Тодорка свети с острието си. Може би това прави върха важен в живота на местното население. Тодорка се явава една естествена божествена пирамида(свещенна планина) в ритуалите на местното население и вероятно с нея са били свързани молитвите към бога-слънце в тези дни на равноденствие, когато според жреците небето се отваряло към Бога и безсмъртието. Ето защо тук се намират “очите” на планината – езерата Тодорини очи и Окото. Името Теодор значи Божи дар. Върхът се намира под особена охрана, ограден от Дончови караули и Стражите. Само един полегат хребет е оставен без охрана и посочва правилния подход към върха – от юг на север. Това са Типиците. “Типик” означава църковен закон, а в предхристиянски смисъл - богослужебни правила. Или ако подредим имената следвайки “божите правила” – ще стигнем до “божия дар” Тодорка. 
    Местното население е съхранило езическите ритуали и обичаи, свързани със слънчевия символ – коня. Той е свързан с предсказанията за бъдещето и най-вече с предсказването на смъртта. Култът към коня, ритуалите и легендите, свързани с него, показват важната му роля в празника на слънцето и плодородието. По-късно ритуалът е пренесен в християнството към покровителя на конете – Св. Тодор Тирон. Той е римски войн загинал мъченически в името на Христа. Седмица след Рождество той облича 9 кожуха и отива при Бог да моли за пролет. В деня Тодорица или Конски великден, посветен на него, се провеждат конни надбягвания, месят се пити във вид на подкови и се вари царевица. В Охридско младите момичета пълнят вечерта преди празника торбички с пепел и на другата сутрин ги закачат тайно на пояса на най-сръчната жена шивачка за да станат сръчни като нея. В разложко конете танцуват под звуците на тъпана и ги захранват с хляб за плодородие.

За мястото на коня в древните и по-съвременни ритуали може да се напише много. За древните племена той е бил основно средство за придвижване и прехрана при Великото преселение на народите, а за войните - работно място. Конят и до днес остава символ на благородство, красота, свобода, бързина и сила. Това предполага разглеждането му като символика и същност в отделна тема на нашия портал.

Гъбите - растения или животни, полезни или вредни?!

С настъпването на есента започват ежегодните природни промени всичко потъва в злато, а дъждовете поне малко успяват да укротят необятната романтика, която носи със себе си този сезон. Но с дъждовете и влагата идва и огромното изкушение, за което ще говорим – гъбите.
Всяка година по това време те стават обект на разговори, някои по-вкусни, други безвкусни и дори трагични. Хората ги определят като растения и дори доскоро учените ги приобщаваха към групата на растенията, но се оказва, че те са доста по-близки роднини на животните и си приличат с растенията най-вече поради това, че са неподвижно прикрепени към земята. Гъбите са едни от най-своеобразните живи организми на Земята.Те са сухоземни, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във вода. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са паразити върху животни или растения. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, стъкло, дървесина. Няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Учените ги отделят от растенията и животните като самостоятелна група организми наречена ГЪБИ.


Надали си даваме сметка колко малко знаем за тези наглед тривиални организми и за тяхното огромно значение . Без тяхното съществуване земята щеше да представлява едно огромно бунище затрупано от неразлагащи се органични отпадъци, без растителност, без кисело мляко, сирене и кашкавал, без бира, без антибиотици и може би без живот.
Гъбите, заедно с бактериите разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения. Те са универсални редуценти, които със своя богат ензимен апарат могат да разграждат почти всяка природна или създадена от човека субстанция, включвайки я отново в кръговрата на веществата. Редица видове през последните години се използват за очистване на води и почви от нефт и други трудно разградими замърсители. И ако годишно отровните гъби предизвикват смъртта на стотици хора, то те осигуряват живота на останалите милиарди.


Гъбите се хранят несамостойно. Те са сапрофитни, паразитни и микоризни . Сапрофитните  приемат хранителни вещества от хранителни продукти, умрели животни и гниещи вещества. Такава гъба е например хлебния мухъл. Благодарение на тях се подпомага разлагането на остатъците от организмите и превръщането им в минерални соли. Паразитните гъби се развиват и хранят върху или в живи растения, животни и дори други гъби. Такава например е лозовата мана, а от ядливите гъби - пъстървата, зимната припънка, сярната гъба и пънчушката. Последната е полупаразит и се развива често върху стари пънове, тъй като отчасти се храни от мъртва дървесина. Микоризните гъби се развиват по корените на дърветата, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, витамини, аминокиселини и биологичноактивни вещества.
При някои видове гъби образуването на плодно тяло е невъзможно без връзка с дървета. Други видове съжителстват с различни видове дървета, като например: Манатарка с габър, бреза, бук, смърч, Масловка и Червена млечница с иглолистни дървета, Брезовка с бреза.


Ядливите гъби са служели за храна на човека още от древни времена. Древногръцкият учен Теофраст, живял през 370-285 г. пр.н.е., описва в трудовете си печурката, трюфелите и много други гъби. Те се консумират основно заради хранителната им стойност, която е сходна с тази на зеленчуците и продуктите от животински произход. Подобно на плодовете и зеленчуците, те съдържат голямо количество вода - около 84-92% и сухо вещество - около 8-16%. Богати са на белтъчини, минерални соли, мазнини, витамини  и други вещества, и по своите вкусови качества заемат едно от първите места между храните от растителен произход. Хлебната мая, всъщност е направена от микроскопични гъби, наречени дрожди. Дрождите са отговорни и за квасенето на сирене и кашкавал, за производството на бира и много други.  
Антибиотиците – пеницилин, стрептомицин и пр., чрез които медицината се бори с най-различни заболявания се произвеждат от микроскопични гъби. Добре известното лекарство против рак, таксолът, също е продукт на жизнената дейност на микроскопична гъба, която се развива в тъканите на дървото тис.
Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. През 2000 г. те се отглеждат в най-малко 60 страни, като Китай, САЩ, Холандия, Франция и Полша са петте най-големи производители в света.


Събирането на ядливи гъби в природата е свързано с необходимостта от много знания, опит и наблюдателност. При това се срещат непрекъснато все нови и нови непознати видове гъби. Преди да се приеме, че дадена дива гъба е годна за консумация, тя трябва да се идентифицира. Правилното идентифициране на даден вид гъба е единственият сигурен начин да се гарантира годността ѝ за консумация. Въпреки това някои гъби, които са годни за повечето хора може да предизвикат алергични реакции или хранително отравяне при други хора. Също така, в много ядливи гъби, които растат в замърсени места могат да се натрупат замърсители като тежки метали и отново да доведат до хранително натравяне. Някои от отровните гъби приличат твърде много на ядливи видове, затова се наричат двойници. Токсичността им причинява от леки храносмилателни проблеми, алергични реакции и халюцинации до тежки органни увреждания и смърт. Няма да се спираме на този въпрос подробно – всеки носи глава на раменете си и сам избира как да напусне този свят. Само искам да помоля пишещите в Интернет по този въпрос – Не демонстрирайте познания ако не сте на 100% сигурни, за да не бъдете отговорни за чужди съдби. Преди няколко дни срещнах в социалните мрежи въпроси от рода – знаете ли каква е тази гъба и дали се яде? Следваха няколко безотговорни отговора.!!! Дори най-добрите гъбари биха могли да допуснат грешка особено, когато трябва да определят гъбата по снимка. А за този, който пита дали е ядлива, съветът ми е – по-добре изяжте снимката отколкото гъбата.
Ето и част от моя филм „Гъбите в Пирин планина“ те се срещат в почти цяла Европа.

Лековитият извор "Св. Варвара"

Пътят за Велинград се вие край чистите планински води на Глазне. След разложкото село Баня навлиза в тясно дефиле и криволичи покрай тревясали прелези и екзотичните гарички на теснолинейката. Тук някъде е отклонението за село Елешница - на мястото където "Глазне" се влива в река "Места".След още няколко завоя спираме край стара функционираща баня, построена непосредствено до реката. От лявата страна на пътя има малко смесено магазинче със скърцащ под , обикновени вафли и лимонада.До извора се стига по масивен въжен мост над реката с дебели, стоманени въжета и мрежи вместо парапети. На другия бряг на двадесетина метра от реката откриваме извора. От тясна цепнатина в  монолитната, здрава скала, бликат няколко струйки, както вече се досещате лековита вода, а над нея живописно се издига малък параклис. По интензивните жестове на двете баби пръскащи очите си с изворна вода разбираме, че лекува очни болести и преумора.

Като в много други случаи край лековития извор има древно езическо светилище, трансформирано в последствие в християнско оброчище. Легендата разказва за непокорната дъщеря на страшен владетел, която пренебрегвайки волята на баща си, опитала да защити любовта си. Завръщайки се от поход, строгият и непреклонен родител оковава красавицата в скалата, от която и до ден днешен бликат топлите сълзи на горкото момиче.

 

Малкият параклис край скалата носи името на друга непокорна девойка - Света Варвара, която приела християнската вяра в един свят на езичници. Разярен, баща й я завел при местния префект, който осъдил Варвара на смърт чрез обезглавяване. Бащата сам изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярва, че Св. Варвара предпазва от светкавици. B народните вяpвaния Вapвapa e сестра на св. Caвa и св. Никола и нeйния ден e подготовка за празниците: "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща". Самият празник е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден. Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката).  Намира се в землището на село Баня край пътя за село Елешница.

Вълчанова пещера

Наречена на името на Вълчан войвода използвал пещерата с четата си за укритие. Вълчан войвода е най-странната личност в предосвобожденската ни история. Роден в полите на Странджа планина още много млад повежда чета, която според легендите е извършила най-големите обири на територията на Османската империя. Постепенно от именит гангстер се превръща в най-богатият войвода, край чието кале се развяват знамената на 72 чети, които предвождал. Имал е дори подземна лечебница за ранените хайдути.

Според иманярските предания е най-богатия човек от Изтока наследен след смъртта си от красивата Рада войвода. И така се раждат множество легенди за скрити в подводните пещери богатства из българските планини а славата на Вълчан се носи от Цариград до Букорещ и Солун. Ето и легендата: Години наред местен овчар прилягал да почине в пещерата по пладне или вечер като замръкне със стадото. Събудил се една сутрин със странното чувство, че нещо не е наред, погледнал нагоре и осъзнал, че тавана на пещерата е срутен .

Скоро из селото се разнесла мълвата, че иманяри са открили съкровището на Вълчан войвода зазидано в тавана на пещерата. А овчарят се щурал като обезумял из селото и повтарял: “ – Боже колко години съм лежал и съм се взирал по цели нощи право в съкровището на тавана без дори да подозирам колко съм бил богат!” с.Рибново община Гърмен. Легендата разказва кметският наместник на село Скребатно.

Banner 468 x 60 px