Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Ivan Uzunov

Ivan Uzunov

 Работи за Балканите от 2008 година. Пише в ПриродаОбщество и Приключения Главен редактор на Приключения от 2015г.

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205494387257723/

Балкански гекон - пратеник на дявола

В една легенда от ранното средновековие се разказва за странна случка от Месембрия (Несебър), предизвикала масова психоза. В раннохристиянският храм на красивия морски град се случило нещо, което превърнало ревностните християни в инквизитори на едно от най-безобидните и мили създания на Балканите – балканския гекон (Cyrtodactylus kotschyi). Лазейки по стените и тавана на храма малкото влечуго паднало в коритото за кръщение пълно със светена вода.

Тутакси то било анатемосано като дяволско създание и подложено на изтребление от жителите на древния град. Както винаги се изпълнило правилото най-безобидните и кротките да изкупуват греховете на другите. В по-нови времена за гекончето, което се провира в най- тесните процепи и дори между завивките, четем в статия за първото радиопредаване в България: В началото на миналия век един пловдивски часовникар го открива в механизма на стенен часовник, донесен за ремонт. Този куриоз е обявен в националния ефир. Нашият интерес се появи случайно на по чашка домашна ракия. В едно санданско село. Умишлено не го назовавам заради днешните инквизитори – бракониерите. Седяхме си с бай Киро „Косеро” и си пийвахме ,а в ушите ми скандираше мощния хор на щурците. А бай Киро ненадейно посочи лампата на стената и отсече: „...от тия щурци ми писна... Завират се насекаде и нема спасение. Добре, че поне комарите разреждат! „ Погледнах към лампата и ги видях – 7-8 малки гущерчета си подсвиркваха като щурци и похапваха мушици и комари ,а от време навреме си облизваха очите ( виж видеото). Това беше началото на изумлението ,а всичко останало, което ми сервираха при следващите дни и месеци на снимки ме довърши. Сега разбрах, че не знам почти нищо за това, което ме заобикаля. Само две думи – наричат го още щурче, керемидчийче, дюлгерче, къщарче и др. Единственият вид обитаващ Балканите е почти синантропен. Обитава бараки, стари постройки и съвсем нови къщи.Диви популации са открити само на няколко места около Бургас. Нощен ловец и чудесен катерач. Останалото във видеото.

Рупите и Кожух -последните късчета дива природа

Не зная от кой и кога съм чул за Кожух – най-ниската планина, не зная дали изобщо е планина. Факт е, че първите думи, които чух от местните – „планина от злато”, се потвърдиха, което ме навежда на мисълта, че наистина е планина.

За това, че е от злато говори арагонитната мина на северния склон с красивите нашарени като черга мрамори (богатство, на което може да завиди всяка планина) и хилядите иманярски „сондажи” по южния склон, където се е намирал древния град Хераклея Синтика. Наблизо са открити и тракийски глинени маски от древно ателие, изработвало екипировка за дионисиевите празници. Говори се, че изворите са били любимо място на Филип II Македонски. Говори се, че когато идва тук да го види големият му син, Филип предусеща заплахата за трона и изпраща охраната си след него да го убие, което отваря пътя на Александър към трона. Пристигнахме на “Генерала” по тъмно. След кратко очакване малкото, смешно влакче, състоящо се от локомотив и един вагон напъстрен с графити ни поведе към дъното на някогашния вулкан. Минути след като потеглихме локомотива мина с грохот над събуждащата се покрита с крехка мъгла Струма. На фона на реката, Кожух се извисяваше внушително, въпреки своите 281 метра. И докато се налюбуваме на събуждащата се природа “железният кон” заби рязко спирачки на спирка Рупите. Тръгнахме по южния склон.Изкачването е приятно, редуват се полегати и по-стръмни участъци, а скалните гребени очертават билото. Виждат се зъбери, пещери и интересни скални образувания. Пътеката криволичи между множество иманярски дупки, пълни с керамика, напомняща за древните народи, които са населявали хълма. Освен исторически находки, по склоновете има находища на флуорит, калцит и арагонит. Кожух е местообитание на голям брой видове земноводни и влечуги. Буквално през метър два се виждат дупки на костенурки. Много скоро и те започнаха да прибират глави в почернялите от времето черупки край пътеката. В прозрачният въздух над хълма кръжаха множество птици а мощният им хор огласяше околните храсти . На Кожух се срещат и някои редки растителни видове като вебиевия бадем, широколистния мразовец и едрия змиярник, който в България може да се види единствено тук. Открихме един екземпляр от него малко в страни от пътеката. Бяхме привлечени от пурпурно червения му цвят и фотоапаратите ни запърхаха около него като пеперуди. За съжаление това красиво цвете имаше отвратителен мирис на разлагаща се плът. Това ни накара бързо да продължим изкачването а и нямахме търпение да видим гледката от горе. От билото се разкрива прекрасна панорама. В ниското местността Рупите, църквата Св. Петка и термалните извори, отсреща хълмът Пчелин, надвесен заплашително над реката, Струма с многобройните си завои, разливаща щедро сребристи води с брегове потънали във внушителни зелени каваци, а на юг планините Алиботуш и Беласица. Продължаваме да вървим по пътеката, която леко се спуска и отново тръгва нагоре към върха. Под високата скала има пещера, в която според местните се е укривал най-неуловимият български разузнавач, наречен от местните «вампиро». От върха се очертава гърлото на някогашния вулкан, в чийто център днес се намират Рупите. Виждаме парата, която излиза от топлите извори. Представяме си реките от лава, които се стичат по склоновете и гъстия сивкаво черен дим. Тази гледка предизвиква размисъл. Няма да я описвам. Нека всеки, който се качи тук я усети сам. Благодаря за съдействието на нашата приятелка Евелина Радойчева http://innamorata.blog.bg/

 

Вертикална зеница -сирийска чесновница

Много хора си мислят, че змиите и гущерите са активни само през най-топлите и слънчеви часове на деня. Това донякъде е вярно... но само донякъде. В условията на сух и топъл климат някои видове влечуги са развили нощна активност и еволюцията е помогнала за тяхното безпогрешно ориентиране в мрака.

  В южните краища на България през летните месеци термометърът достига 40°. Истински Ад! Слънцето безмилостно хвърля жар върху сухите местности, които изглеждат съвсем безлюдни. Но още в първите часове на нощта обстановката сред оскъдната растителност коренно се променя. Нощната активност е спасение за много видове животни: паяци, различни насекоми, жаби, змии, бозайници. Безпогрешното ориентиране в тъмнината е жизнено важно за оцеляването им. Антени, слух и чувствително обоняние са добро решение, но има видове, които разчитат и на зрението си. Предимство в този случай е вертикалната зеница.

  Вертикалната зеница е явление, което съществува само сред хищниците и то сред тези хищници, които се сдобиват с плячка дебнейки, без да могат да преследват жертвата си активно. В анатомичните речници, зеницата е посочена като отвор в центъра на ириса и през този отвор светлината навлиза в окото. В зависимост от интензивността на светлината, зеницата свива или разширява големината си: в тъмнината, при много слаба светлина, се уголемява и обратно – в светлото се съкращава. Вертикалната зеница, за разлика от кръглата, се разширява много повече, поглъщайки и най-оскъдната светлина на нощта, а през деня при обилен светлинен поток се свива достатъчно силно, за да предпази окото от увреждане. За това тя се явява добро решение за нощно виждане. Но нейната нестандартна форма не е само приспособление за снабдяване или защита от светлината. Много нощни животни, които разчитат на зрението си за ориентиране, нямат вертикална зеница. При тях тя е кръгла. Наблюденията на различни учени показват, че вертикалната зеница е характерна за дебнещите животни, които трябва да фиксират и наблюдават жертвата без да показват присъствието си.

  Но не си мислете че притежателите на вертикална зеница са някакви свирепи хищници, които се прикриват в очакване на поредната плячка. Колко от вас са виждали животно с вертикална зеница? Може би малцина са се вглеждали дори в  котешките очи, за да забележат, че при тях зеницата също е вертикална.

  В недалечната 1959 година към списъка на българските влечуги се добавя още един вид – Котешката змия (Telescopus fallax). Поради исторически обстоятелства изучаването на българската фауна е започнало много по-късно в сравнение с повечето европейски страни, но до този момент групата на змиите, гущерите и костенурките е сравнително добре проучена в България. И все пак, котешката змия е убягнала на изследователите и дълго време много родни зоолози не намирали този вид в пределите на страната, а само предполагали срещането му в някой южен край. Щастието на откривател се усмихнало на видния български зоолог Владимир Бешков: местните жители на малко селце, сгушено в полите на Пирин му предоставили един убит екземпляр от търсения с години вид. Истинска зоологическа сензация! Започнали целенасочени проучвания, намерени били още екземпляри и нови находища, всичките концентрирани в южните части на струмската долина.

  Българските зоолози са дали името „Котешка” на тази змия, заради нейната вертикална зеница – като на котка, а външният ù вид на пръв поглед донякъде напомня котешка опашка – основно светлосива на цвят, с черни или тъмнокафяви петна гръбно и странично по тялото. Дължината ù в много редки случаи достига 100-110 см.

  Днес, след повече от половин век от намирането на вида в България, разпространението и биологичните особености на котешката змия са изучени добре. Освен в южните части на долината на р. Струма, този рядък представител на българската фауна е открит и в най-източните краища на Родопите.

Котешката змия е активна само през нощта и срещата с нея през деня е истинска случайност. Обитава главно каменисти и скалисти местности. Не е много подвижна и никак не е бърза, но се катери добре по храсти или отвесни скали. Този вид е отровен и има два отровни зъба, разположени в задната част на горната челюст, но за човека практически е безопасен, защото заради специфичното си разположение отровните зъби почти не могат да достигнат до ухапаната тъкан. С отровата си котешката змия умъртвява своята плячка: най-често гущери, които са много чести в нейните предпочитани местообитания. Следва продължение...

Пирин - скъпоценният камък

С  убеденост мога да кажа, че Пирин планина  е скъпоценният камък на Балканите. Няма да се впускам в представяне на доказателства  защото кадрите, които сме подготвили във филма говорят достатъчно в полза на това твърдение. Ще обърна внимание на един друг въпрос, който трябва да намери отговор в скоро време и за правилното му решение е необходимо широко обсъждане и мобилизиране на научен и обществен потенциал – наименованията на върховете и местностите в Пирин. За всеки, който е далеч от топонимията  това няма голямо значение, но само помислете: Кое е първото нещо, което прави впечатление, когато влезете в  чужда държава? В модерните и богати държави човек се ориентира много по-лесно по отлично подредените информационни табели, указващи населени места, разстояния, препятствия и опасности. И сега ако се върнем 2000 години назад ще разберем колко огромно значение са играли наименованията на местности, върхове, населени места и др. за едно добре развито, древно общество. Една голяма група наименования служат като жалони по пътя на древните кервани и многобройните стада, мигриращи през сезоните на север и на юг през планините.

Такива наименования са Даутов връх от „Давид, Давуд, Дауд – арабизирана и тюркизирана форма на еврейското Давид – „любим, любящ” и Муратов – Мурад, Мурат – имащ воля, желание. Те бележат най-високата точка на две търговски пътеки в Пирин. Почти под самите върхове свършва трудното  изкачване и това е определило имената(любим, желан). Други наименования служат за ориентир по дългите, планински пътеки. Това обикновено са изпъкнали форми наподобяващи фигури на хора и животни, лесно запомнящи се и заучени в тяхната последователност са една чудесна древна GPS навигация. При идването си на Балкански полуостров турците запазват голяма част от имената, като просто ги превеждат. Така до нас достигат древните имена на ориентири и жалони играли важна роля в обществения живот. Други наименования са свързани с определени метеорологични явления и астрономически обекти, определящи посоките, времето и сезоните. Такива са връх Капатник ( от „капе”) указващ посоката, от която идват проливните дъждове или Мечи връх указващ посоката на Голямата мечка или посока север. Най-интересни и с огромно познавателно значение за живота на древните народи са наименованията, свързани с обичаите и религиозните вярвания. Такива например са Окаден (от „кадене”) езически ритуал пренесен в християнството или връх Пиленцето под който и до днес се прави курбан. Най-впечатляващи в това отношение са наименованията в централната и най-красива част на планината около връх Тодорка. Цитирам дословно изследването на Илия Тантилов от Музея в гр.Разлог за тези наименования. 

И. Тантилов: Предлагам на вниманието ви един свещен маршрут, няколко огромни скални идола, разположени около връх Тодорка.   Свещеното трасе започва от м. Превала, където се събират пътеки от всички посоки на Пирин. Тръгва по главното било в северна посока по хребета Типиците. Това име ми привлече вниманието от самото начало, защото Типик  означава „църковен устав”. Явно трябва да се търси предхристиянски смисъл като „богуслужебни правила” на това наименование. Целият маршрут е белязан с имена от гръцки произход в българския език. След това пътеката поема вдясно от в. Възела към в. Тодорка /Теодор – „божи дар”/. Името ме накара да го наблюдавам по-внимателно и след няколко години забелязах особеното му „поведение” около равноденствие. Когато на залез върховете на околните планини потъмнеят, пирамидата на Тодорка остава да свети над котловината последна. Ако по това време на върха са вършени свещенодействия, то вероятно са слизали после за нощувка на Василашките езера под Василашки чукар /Василеус – цар/. От скриването на слънчевия диск зад хоризонта до пълен мрак може да се слезе от върха до езерата. Дали на пирамидата не са „коронясвали” царете си. Има спомен, че Тодорка се е знаела и като Царски връх. Някъде за целта са строили пирамиди, тук са я намерили готова като „Божи дар”. Това е еднодневен маршрут и е минаван със съответните свещенодействия най-вероятно на есенното равноденствие. Целият маршрут е под непрекъсната охрана отдясно от Стражите и отляво от Дончови караули. В недалечното минало изкачването на върховете на Пирин се е смятало за „хаджилък”. Има запазени спомени, че тук са идвали на поклонение хора от различна вяра, цели семейства от различни части на Балканите. Може би е прав проф. Ал. Фол, основател на Института по тракология към БАН, като заявява в едно от последните си интервюта, че „Пирин е великата планина на Перке” /Тракия/. Казаното до тук ме кара да допускам, че онова, което ние сега делим на Рила, Пирин и Родопа, ще трябва в цялост да е било ония Царски планини на траките в Югозападните им земи, както се научаваме от гръцки източници. Това, което ги събира и дели, е Разложката котловина. Наистина това е хипотеза, наистина има още много въпросителни около древните наименования, но едно е сигурно – време е всеки връх и всяка местност да заемат мястото си като жалон, като географски и исторически ориентир защото, ако се обърнем назад и погледнем в по-близко минало можем да си зададем въпроса какъв ориентир са доскорошните имена на някои български върхове, като връх „Сталин” или връх „10ти конгрес”?

Banner 468 x 60 px