Вход
обновено 1:12 PM EEST, Aug 21, 2017
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Остров Мадейра - цветната градина на Португалия

Островът привлича с чудните си пейзажи и невероятна си природа.

Наричан още перлата на Атлантическия океан, остров Мадейра се намира на 644 км южно от столицата на Португалия Лисабон. 
 

Благоприятният климат на острова е причина за превръщането му в истинска цветна градина. Мадейра е изключително зелен и цветен остров. 
 
 
 
Тук може да се насладите на очарователни пейзажи, включващи невероятни планински вериги, вулканични пещери и тропични растения.
 
 


Населението на острова е около 300 хиляди души. Мадейра е най-големият по площ остров от групата.
 
 


Той е целогодишна туристическа дестинация. Известен е с многобройните възможности за отдих и разходка сред природата.
 
 
Местната кухня също е една от причините остров Мадейра да бъде толкова желана туристическа дестинация. На него се отглеждат много плодове и зеленчуци, прясна риба и местни подправки. 
 
 

 

http://www.economic.bg

"Влюбен във вятъра" е третият най-предпочитан замък в Европа

Българският замък "Влюбен във вятъра" отново прикова вниманието на любителите на пътешествията. В класацията на European Best Destinations (Европейската организация на най-добрите европейски дестинации) за 2017 г. в категорията за „Най-добър замък в Европа” атракционът край Равадиново се изкачи на 3-о място,  като изпревари дори Neuschwanstein в Германия. Така замъкът от приказките още веднъж даде шанс за сериозно българско  присъствие на световния туристически пазар.

Базираната в Брюксел European Best Destinations работи в тясно сътрудничество с  European Destinations of Excellence (EDEN) в Европейската комисия и чрез ежегодните си онлайн конкурси цели да насърчава развитието на международния туризъмСтатистиката  сочи, че отличените в конкурсите дестинации отбелязват около 15-процентен ръст в туризма. 

„Влюбен във вятъра” участва в тази класация за втора поредна година. През 2016 г. Замъкът зае престижното 4 място, а интересът към него привлече вниманието и към античния Созопол - международните експерти в туризма номинираха древния гад за участие в надпреварата през 2017 г. и той се класира на 6 място.

Високото отличие, което Замъкът получи през тази година, ще бъде връчено на собственика му Георги Тумпалов от изпълнителния директор на европейската организация Максимилиян Лежьон на 22 август. Той ще присъства и на организираната от Замъка кръгла маса на тема „Приносът на туристическите атракциони в създаването на устойчиво развитие и просперитет на регионите в ЕС”. Очаква се в дискусията за потенциала на атракционите при популяризиране на туристическите дестинации и за ролята общините и държавата при определяне на  приоритетите в туризма да се включат представители на браншови организации, на частния бизнес, на държавната и местната власт.

http://www.economic.bg

ЛАГУНАТА АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО

Когато чуе името Атанасовско езеро всеки си представя различно нещо: басейни с лечебна луга за облекчаване на телесните ни болки, белоснежни купчини морска сол, плитки розови басейни - мечтата на всеки фотограф или безкрайните ята птици раят за орнитолозите. И наистина тук има място за всеки и за всичко. Бизнесът и туристите вървят ръка за ръка с природозащитата. А какво всъщност е това езеро?

Атанасовското езеро е част от комплекса на Бургаските езера. Намира се на север от Бургас, като част от южната му половина дори е в рамките на самия град. Пътят Бургас – Варна разделя езерото на две половини, но те се различават и по своите характеристики. Северната част е с лиманен характер, а южната е с белези на лагуна. Общата площ на езерото е 1690 ха, дълго е близо 9 км, широко 4.3 км. Естествените крайбрежни местообитания са превърнати в солници през 1906 г. Водното огледало е разделено на басейни с различна големина с помощта на диги и валове. Дълбочината му е едва 30 см, а водите му са свръхсолени.

Добивът на сол се извършва по традиционен начин, който е щадящ за околната среда и не се отразява негативно на обитателите на резервата. Това е един добър пример как стопанската дейност може да не вреди, а напротив да подпомага и пази благоприятните условията за съществуването на голямо биоразнообразие в района.

Атанасовското езеро пази в себе си разнообразие от местообитания. Най-характерни за него са плитките басейни, разделени с диги и валове, голи или обрасли в различна степен с европейска солянка. Това е и най-широко разпространения тип местообитание в лагуната. По границите на езерото са разположени сладководни водоеми, обрасли с водолюбива растителност като преобладават теснолистния и широколистния папур, тръстиката. Езерото е заобиколено с малки сладководни басейни, мочурливи ливади, система от канали и сухи земи, обрасли с полски пелин, луковична ливадина, пасищен райграс и др.

Разнообразните местообитания привличат за хранене, гнездене и почивка множество видове птици, като по този начин превръщат крайбрежната лагуна в най-богатото на птици място в България. В района на Атанасовското езеро са наблюдавани над 315 вида птици от близо 450 вида, срещащи се в страната ни.

Всеки размножителен сезон дигите и валовете приютяват гнездата на кокилобегачите, саблеклюните и морските дъждосвирци. Компания им правят речните и белочелите рибарки. Макар и не толкова многочислена блатната лястовица също се размножава в лагуната или по бреговете й. Тя е избрана за символ на резервата. Това са колониално гнездящи птици. Често пъти от груповата защита в колониите им се възползват стридояда, малката черноглава чайка и дебелоклюната рибарка.

Лагуната Атанасовско езеро е разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен Via Pontica. Тя е типично “място с тесен фронт на миграция” за прелитащите, реещи се птици. По време на есенната миграция тук могат да се наблюдават около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликани и около 60 000 грабливи птици. В цяла Европа тук е най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Атанасовското езеро се нарежда на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли.

Само в много студени зими плитките свръхсолени води на лагуната замръзват. Затова тя е предпочитано място за нощуване на зимуващите къдроглави пеликани, големи белочели, сиви и червеногуши гъски. Атанасовското езеро е най-важното място за размножаването и зимуването на белите ангъчи.



Още през 70-те години на миналия век, учени от Българската академия на науките посещават Атанасовското езеро и остават запленени от голямо орнитологично богатство, което откриват там. Основават полеви станции за провеждане на научни изследвания и подемат борба за защитата на лагуната. През 1980г. северната половина на езерото е обявено за резерват. Следващата година южната половина и територии покрай бреговете на езерото са обявени за буферна зона. През 1984 г. Атанасовското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция, като през 2003 г. територията на Рамсарското място е разширена. През 1989 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.

През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици. За да се съобразят с изискванията на Закона за защитените територии през 1999г. защитената територия е прекатегоризирана в «поддържан резерват». През 2007г. буферната зона става «защитена местност Бургаски солници». От 2008г. Атанасовското езеро вече е част от европейската мрежа Натура 2000.

Благодарение на тази законова защита, както и на труда на много учени и природозащитни днес лагуната Атанасовско езеро е все още:

  • най-богатото на птици място в България;
  • мястото с най-голям добив на морска сол в България;
  • най-голямото находище на лечебна кал в България.
  • http://saltoflife.biodiversity.bg

Розите в градината и на балкона – научете повече как да.

Розата е може би растението, което има най-много вариетети, повече от 25 000. Като резултат на вековете селекция и хибридизация в съвремието има огромно разнообразие от рози, които са с различна големина и форма на растението, различна багра и аромат на цвета, както и различна продължителност на цъфтеж. Розите са били любими растения още в древността. Те имат уникален аромат като интензитетът му е различен през различното време на денонощието, при различна въздушна влажност и възраст на цвета. Някои видове, особено от катерливите и увивните, могат да парфюмират цялата градина. Розите са разпространени от най-северните райони чак до тропиците, но най-добре се развиват в топли и с умерен климат места. Ако климатът e подходящ, те могат да цъфтят непрекъснато през цялата година.

Начин на аранжиране на розите в градината

Розите могат и да се аранжират по много различни начини, което дава възможност да се изберат подходящи видове за всеки кът от градината и да се създадат всякакъв стил и настроение. Важно е да се подберат подходящи по силует и структура видове: храстовидни, миниатюрни (с височина до 20-30 см), увивни или катерливи рози. Можем например да си направим “минирозариум”, ако засадим различни сортове рози в ивици/лехи или геометрично: в кръг, квадрат, правоъгълник. А можем да подредим розите и пейзажно в градината, така че да се оформи живописна растителна група или периферия на градината. Те могат да се засадят като “чиста” група само от рози. А могат и да се комбинират с храсти или с многогодишни цветя и да се търси взаимно допълване или контраст, или да се удължи периодът на цъфтеж, ако цъфтят по различно време. Интересно е също съчетанието на рози с ароматни растения и подправки като розмарин, лавандула, босилек. Ако съчетаем рози с вечнозелени растения, се скриват голите им стебла през зимата. Увивните и катерливи рози прикрепени към дърво или висок храст могат  да ги превърнат в привлекателни акценти. Освен че са красиви, увивните и катерливи рози могат да скрият непривлекателни части на стени, огради и колони. А ако се комбинират и с други увивни и катерливи растения например клематис или текома, се обогатява и удължава времето на цъфтеж.

Розите често се използват като единично растениеакцент. Като акцент може да бъде например красива храстовидна роза с елегантен силует и обилен цъфтеж. Много подходящи за акцент или за засаждане в редица са щамбовите рози – това са голи стъбла с височина от 30 см до 2 м с присадени на върха им рози. Красиво изглежда например високо стъбло с присадена на него увивна роза, на която клонките се спускат до земята, или стъбло, на върха на което розата е оформена като цъфтяща топка.

С някои видове рози, които могат да се подрязват, може да се оформи ефектен жив плет или стена. Тъй като няма вечнозелени рози, плетовете нямат целогодишен преграден ефект (освен с бодлите си през зимата).     

За площи, покрити с настилка, за тераси или като акцент в градината, могат да се използват рози, засадени в съдове. Подходящи са гъстите храстовидни и компактни сортове. Дори и високите увивни и катерливи рози могат да растат в големи съдове например бурета. Миниатюрните рози са особено подходящи за засаждане в сандъчета и съдове самостоятелно или съчетани с други ниски растения.

Засаждане на розите.

Розите се развиват добре и цъфтят обилно, когато са засадени на слънчеви места с богати и добре дренирани почви. Добре е да се избягват северни и незащитени от силни ветрове места. Също така преди засаждането почвата трябва да се прекопае поне на 20 см дълбочина, а след като се засадят, розите  да се наторят отгоре с оборски или комбиниран (азот, фосфор и калий) тор, който постепенно да стигне до корените.  

Най-добре е розите да се засадят наесен или напролет, когато са на "гол корен" т.е. преди или след като листата им са опадали. Така прихващането и аклиматизацията им към новото място е по-лесна, отколкото, ако се засаждат като контейнерни растения през активния сезон. Преди засаждането, корените на розите се подрязват малко за освежаване, както и се премахват счупените и повредени корени. Добре е преди засаждането да потопим корените в торов разтор или поне да ги накиснем във вода. След това, внимавайки да не ги подгънем, ги поставяме в дупката и ги посипваме с рохкава почва. След засаждането се полива обилно. При есенното засаждане се изрязва горната част на растенията на височина 35-40 см от основата, за да се улесни засаждането и зазимяването им.

Миниатюрните рози се подрязват на височина 20 см. Едновременно или скоро след есенното засаждане може да се направи зазимяването. Зазимяването става от средата на октомври до началото на ноември. Ниските рози се изрязват на около 30 см височина и се покриват с почва на купчина около всяко растение висока 20-30 см. Ако зимата е много студена или безснежна, могат да се поставят допълнителни затоплящи материали като сухи листа, борови игли или клонки, прегорял оборски тор. При щамбовите рози и розите с високи стъбла (например 1-1.80 м), стъблото и короната трябва да се обвият с някакъв по-плътен плат или зебло. Отгоре короната се покрива с перфориран найлон, зебло или амбалажна хартия, за да може да влиза въздух. Ако розата е с повече стъбла, първо трябва всички стъбла да се приберат и завържат. Друг начин за зазимяване на щамбовите рози е като се засадят малко косо през есента и после се наведат и закрепят така, че стъблото и короната да полегнат над почвата, за да могат да се покрият с почва. Катерливите рози не се зазимяват, тъй като са студоустойчиви.

Към  рутинните грижи, които трябва да полагаме за розите през вегетативния сезон са: разрохкването на почвата на дълбочина 5-10 см на всеки 2-3 седмици, премахването на плевели, изрязването на прецъфтелите цветове. Много важно за красивия вид на розите е подхранването. Наесен или напролет преди окопаването се препоръчва да се наторият с оборски тор. През късната пролет и лятото,  за да се стимулира изобилно цъфтене, се торят с течни органични или с минерални торове на всеки месец. При поливането на розите се препоръчва да се поливат по-рядко, но по-изобилно отколкото често и по-малко, за да се навлажнят добре корените им.

http://uspelite.bg  Автор: Вержиния Костова | Екология

Banner 468 x 60 px