Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Успешно приключи проект № CB006.1.12.072 “Изграждане на система за превенция и ранно предупреждение от наводнения”, финансиран от Европейския съюз

Община Кресна изпълни успешно съвместен проект № CB006.1.12.072 “Изграждане на система за превенция и ранно предупреждение от наводнения” с водещия партньор Община Валандово. Проектът беше финансиран по Програма Интеррег-ИПП за Трансгранично сътрудничество между България и Македония, съфинансирана от Европейския Съюз по приоритетна ос 1 : Околна среда, Специфична цел 1.2. Предотвратяване и смекчаване на последиците от природни и причинени от човека бедствия с трансграничен характер и въздействие. Периодът на изпълнение на проекта беше 24 месеца от 18.10.2016г. до 17.10.2018г. Общата стойност на проекта е 386295.21 евро.

В рамките на проекта бяха постигнати следните резултати:

  1. В община Кресна и Община Валандово бяха извършени серия от проучвателни дейности за определяне на опасните участъци от наводнения по реките Струма, Брезнишка, Влахинска и Моравска на територията на България и реките Анска и Вардар на територията на Република Македония. Бяха изготвени множество карти за опасните участъци от наводнения, както и 2D-3D модели на наводнения.
  1. Доставени бяха специализирани автоматизирани станции за наблюдение на нивото на реките и количеството на валежите. В община Кресна бяха доставени общо 5 бр. автоматизирани станции монтирани на реките Струма, Брезнишка, Влахинска и Моравска. В община Валандово, Република Македония, бяа доставени общо 2 бр. автоматизирани станции монтирани на реките Анска и Вардар.
  2. В рамките на проекта беше доставена Съвместна софтуерна система за наблюдение на реките и количествата на валежите в Община Валандово и Община Кресна. Системата се използва от представители на общините, местните институции и всички заинтересовани лица.
  1. Проведени бяха 2 /две/ двудневни обучения за управление на риска от наводнения в Община Кресна и Община Валандово
  1. Бяха извършени дейности по информация, публичност и комуникация на проекта и отразяване на приноса на Европейския съюз за реализирането на проекта;

Тази публикация е осъществена със съдействието на Европейския Съюз. За съдържанието на тази публикация отговорност носи единствено  Община Кресна и не може по никакъв начин да отразява мнението на Европейския Съюз.

Нови форми на заетост: Евродепутатите от Комисията по заетостта искат да засилят правата на работниците

  • Ясен трудов договор от първия ден
  • Специфичен набор от права за лица с нетрадиционна работа
  • Еднократен шестмесечен изпитателен срок

 Нови правила относно минималните права на работници, работещи на повикване,  със заплащане чрез ваучери или през платформи като Uber и Deliveroo, бяха одобрени от Комисията по заетостта.

Евродепутатите от Комисията по заетостта казаха в четвъртък, че лице, което за определен период от време изпълнява услуги за и под ръководството на друго лице срещу заплащане, следва да бъде защитено от тези нови права.

 Това означава, че работниците със случайна или краткосрочна заетост, работниците на повикване, работниците с непостоянна работа, работещите със заплащане чрез ваучери или през платформа, както и домашните работници, лицата на свободна практика, стажантите и обучаващите се работници, заслужават набор от минимални права, при условие, че отговарят на тези критерии.

 

Прозрачност

 

Според приетия текст, всички работници следва да бъдат информирани от първия ден за основните измерения на техните договори като продължителност, периоди на предизвестие и първоначална основна заплата. Евродепутатите въведоха изискване работодателите да предоставят такава информация в писмен вид и да включват подробности за обучения, бонуси и заплащане за извънреден труд.

 

Нови видове на заетост

 

За да бъдат покрити новите видове на заетост, евродепутатите се съсредоточиха върху усъвършенстването на конкретен набор от права и мерки за сигурност на условията на труд .

 

  • Променливо работно време: работниците следва да бъдат информирани за гарантираните платени часове и за заплащането за извършената работа извън тези гарантирани часове. Крайният срок, в който работодателят може да прекрати договор, след който работникът има право на заплащане, трябва също да бъде посочен.
  • Предвидимост на работното време: работниците на договор по заявка или подобни видове на заетост следва да се ползват от минимално ниво на сигурност и предвидимост и да могат да отказват без последствия, назначение извън предварително определените часове или да им бъде заплатено, ако назначението не е било прекратено навреме.
  • Повече от една работа: работодателят не може да забранява, санкционира или възпрепятства работниците да работят на повече от едно работно място.

 

Изпитателен срок и обучение

 

Изпитателните срокове не трябва да бъдат по-дълги от шест месеца, или девет месеца за ръководни длъжности, за да се гарантира, че подновеният договор не води до нов изпитателен срок. Този срок не може да се удължи едностранно при никакви обстоятелства.

Евродепутатите подкрепиха предложението за предоставяне на безплатно задължително обучение от работодателя и добавиха, че то трябва да бъде извършено в рамките на работното време и да се брои като работно време.


Цитат

Енрике Калвет Чамбон (АЛДЕ, Испания), заяви: "Това е голяма крачка напред за засилването и укрепването на европейския социален модел и сближаването в бъдеще.

 

Настъпи моментът да се разработят минимални правила относно условията на труд за европейските граждани. Тези минимални права имат значение за живота на 500 милиона европейци; това е отговор на техните очаквания и ще допринесе да се постигне баланс между гъвкавост и сигурност на труда.


Социалният диалог е най-добрия начин за посрещане на предизвикателствата на новите форми на заетост. Предлагаме да го популяризираме колкото е възможно повече. Тези нови форми на заетост ще бъдат подкрепени от основни минимални конкретни права на европейско равнище. "

 

Връзки:

 

- Процедурно досие

http://www.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?reference=2017/0355(COD)&l=en

 

- Информационен документ: Осигуряване на по-прозрачни и предсказуеми условия на труд

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2018/628269/EPRS_BRI(2018)628269_EN.pdf

снимка: European Parliament - Europa EU

Конкурс за студентско есе на тема „Избирам Европа“

Бюрото на Европейския парламент в България и катедра „История и теория на журналистиката“ във ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ обявяват конкурс за студентско есе на тема „Избирам Европа“. В конкурса могат да участват студентите от всички курсове и специалности на ФЖМК, ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“.

римата най-добре представили се студенти ще бъдат наградени с посещение на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург.
 .

Като европейци сме изправени пред множество предизвикателства: от миграцията до промените в климата, от младежката безработица до сигурността на личните данни. Живеем в свят на все по-голяма глобализация и конкуренция. Същевременно референдумът за Брекзит показа, че проектът за Европейски съюз може да промени посоката си. Повечето от нас приемат демокрацията за даденост, но и тя все по-често изглежда застрашена като принцип и на практика.

Ето защо Бюрото на ЕП в България и катедра „История и теория на журналистиката“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ решиха да дадат възможност на студентите да изразят своето мнение и да покажат защо е важно да изберем Европа.

Правилата на конкурса

В конкурса за есе могат да участват студентите от всички курсове и специалности на Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“, ОКС „Бакалавър“ и „Магистър“. Текстовете на тема „Избирам Европа“ трябва да са в размер до 1000 думи и да бъдат изпратени на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 23 ноември 2018 г. Работите ще бъдат оценени от жури, което ще включва представители на ФЖМК и на Европейския парламент. Тримата най-добре представили се студенти ще бъдат наградени с посещение на пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург. Победителите в конкурса ще бъдат обявени на 30 ноември 2018 г. от 10.00 ч. на специално събитие в Дома на Европа.

Официалният старт на инициативата ще бъде даден на 19 октомври, 10.00 часа, в зала 15 във ФЖМК. Студентите ще могат да се срещнат с представители на Бюрото на ЕП в София и да разберат повече за възможностите, които ЕС дава на младите хора.

http://www.europarl.europa.eu

Ефектът Брекзит: проучване на общественото мнение показва, че европейците оценяват ЕС повече от всякога

Последното проучване на общественото мнение в ЕС, проведено през септември 2018 г., показва ясна и нарастваща положителна оценка за членството в ЕС, достигайки рекордно високо ниво от 68%.

Резултатите от най-новото проучване на Евробарометър, измерващо обществените нагласи спрямо ЕС, показват, че повече от всякога европейците смятат, че членството на страната им в Европейския съюз е нещо добро (62%). Това е най-високият процент измерен през последните 25 години. 68% също смятат, че страната им е спечелила от членството в ЕС, което представлява най-високият процент от 1983 г. насам.

 

В България подкрепата е значително по-ниска от средната за ЕС: 55% от анкетираните смятат, че членството на страната ни е нещо добро (54% през април 2018 г.). В същото време, процентът на българите, които смятат, че България е спечелила от членството си в Европейския съюз е 60%, което представлява увеличение с три процентни пункта от проучването през април 2018 г.

Почти всички резултати, измерващи подкрепата за ЕС, показват значителен възход след референдума в Обединеното кралство през 2016 г., което предполага нарастващо безпокойство в целия континент по отношение на въздействието, което ще има Брекзит, както и все по-голяма осведоменост за ползите от членството в ЕС като ефект от трудните преговори. Запитани как биха гласували ако утре в България се проведе референдум за членството на страната в ЕС, 59% от анкетираните българи биха подкрепили оставането в Съюза. Това е значително по-ниско от средния резултат за целия ЕС - 66%.

Последните данни на Евробарометър показват нарастващо чувство за удовлетвореност сред европейците от демократичното функциониране на ЕС (49%), което представлява увеличение с 3 процентни пункта от предишното проучване през април, докато 48% смятат, че гласът им в ЕС се зачита, въпреки че това настроение изглежда намалява в редица страни като България например, където този процент е 42 (спад от 2 процентни пункта в сравнение с април 2018 г.). Значителен спад от 4 процентни пункта в сравнение с изследването отпреди шест месеца бележи и удовлетвореността на българите от демократичното функциониране на ЕС: през септември този процент е 48.

 

Не всички новини от проучването обаче са добри. Въпреки значителната и нарастваща подкрепа за ЕС като цяло половината от респондентите не са доволни от посоката, в която се движи Съюзът, като резултатите по отношение на собствената им страна са подобни.

Що се отнася до имиджа на Европейския парламент в ЕС, близо половината от запитаните българи (47%) имат положително отношение към ЕП, което е с 15 процентни пункта над средното за ЕС ниво. Една трета (32%) от анкетираните европейци имат положително мнение, една пета (21%) – отрицателно мнение, а относителното мнозинство (43%) остават неутрални. Общественото мнение също изглежда доста стабилно по отношение на очакванията за ролята на ЕП в бъдеще, като 48% от европейците искат ЕП да играе по-важна роля, а 27% – по-малка. В България тези проценти са съответно 39% в подкрепа на по-голямата роля на Европейския парламент (спад с 6 процентни пункта от преди шест месеца) и 24% за по-малка роля на ЕП (увеличение с 5 процентни пункта).

Увеличава се информираността за европейските избори през следващата година, като 41% от европейците и 42% от българите правилно идентифицират датата на изборите през май 2019 г. – и в двата случая това е увеличение с девет пункта спрямо април т.г. Процентът на българите, които все още не могат да кажат кога ще се проведат изборите, обаче остава висок – 52% спрямо 44% от европейците.

През изминалия шестмесечен период приоритетите на гражданите за предизборната кампания претърпяха съществено развитие. Имиграцията сега е на първо място (50%) в дневния ред на европейците, следвана от икономиката (47%) и младежката безработица (47%), докато борбата с тероризма е на четвърто място с 44%. В България икономиката продължава да бъде на първо място (59%), следвана от имиграцията (43%) и социалната защита на гражданите (42%). Борбата с тероризма е на пето място (39%), предшествана от темата за защитата на потребителите и безопасността на храните (40%).

 На фона на тези данни 41% от българските граждани заявяват, че се интересуват от европейските избори, което е с 10 процентни пункта по-малко от средното за ЕС (51%). 

Коментирайки резултатите от проучването, председателят на ЕП Антонио Таяни заяви: „С финализирането на детайлите по споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС нараства подкрепата сред европейските граждани за членството на страните им в Съюза. Въпреки това има още много работа за вършене. Сътрудничеството и солидарността на европейско ниво са от ключово значение при намирането на решения на проблемите на европейските граждани.“

 

Ги Ферхофстад, координатор на ЕП за Брекзит, заяви: „Фактът, че 51% от анкетираните граждани на Обединеното кралство искат да останат в ЕС, е напомняне за дълбоките разделения, произтичащи от решението за Брекзит, и за необходимостта от намиране на устойчиви и близки дългосрочни бъдещи отношения под формата на широко и задълбочено споразумение за асоцииране. Макар че трябва да се подготвим за всички възможни случаи, изглежда, че в Обединеното кралство, както и в ЕС, няма голямо желание за т.нар. "твърд Брекзит" или скъп сценарий без сделка и се надявам резултатът от преговорите в крайна сметка да отрази това.“

 

Допълнителна информация:

 

Работа на терен за това проучване бе проведена между 8 и 26 септември 2018 г. сред 27 601 европейци на 16 или повече години, интервюирани пряко от Kantar Public във всички 28 държави членки.

 

*          *          *

Връзки:

-        Проучване Евробарометър - септември 2018 г. (на английски)

http://www.europarl.europa.eu/at-your-service/bg/be-heard/eurobarometer/parlemeter-2018-taking-up-the-challenge

-        Информационен фиш за България (на български)

http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/resource/static/files/import/eurobarometre_sept2018/eb901_parlemeter_fact_bg-bg-.pdf

-        Социално-демографски тенденции за България

http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/resource/static/files/import/eurobarometre_sept2018/bg_socio_demographic_trendlines.pdf

 

Banner 468 x 60 px