Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019

5 Неща, от които е застрашено бъдещето на човека в космоса

Има някои сериозни здравословни рискове, на които са изложени астронавтите. Някои са доста опасни и заплашват бъдещето на човечеството в космоса.

1. Сърцетo

През изминалата година е проведено изследване върху 12 астронавта, резултатите от което са показали, че сърцето става средно 9.4% по-сферично след дълго излагане на микрогравитация – безтегловност в космоса. Това може да доведе до проблеми със сърцето, особено при един полет до Марс например.

„Сърцето не работи толкова усилено в космоса, което води до загуба на мускулна маса. Последствията от това могат да са сериозни след завръщане на Земята, затова търсим мерки, с които да предотвратим този ефект.“ – обяснява д-р Джеймс Томас от НАСА.

Сърцето възвръща формата си след като астронавтът се върне на Земята, но никой не знае дали това ще е така при по-дълга космическа мисия. Лекарите вече са наблюдавали замаяност и ниско кръвно налягане, от което някои припадат, когато се изправят. Някои астронавти изпитват и аритмия в космоса.

 

2. Алкохол и психика

Макар НАСА да са провели анонимно проучване сред астронавтите си и в последствие да са отхвърлили прекомерното пиене като проблем, през 2007г излиза информация за два инцидента, при които пияни астронавти са пилотирали космическа совалка и руския апарат Съюз съответно.

По това време, НАСА са забранявали пиенето на алкохол 12 часа преди пилотирането на тренировъчни самолети. Същото правило трябвало да важи и за космическите полети. За да избегнат всякакво съмнение, от агенцията правят правилото официално, след като независим орган разглежда въпроса.

Бившият астронавт Майк Малън разказва, че някои астронавти пият алкохол преди полет, за да се дехидратират и чувстват по-удобно при излитане.

В космоса астронавтите изпитват и психологически проблеми. По време на мисия Скайлаб 4, астронавтите толкова се ядосали на Контрол, че изключили радиото си и игнорирали НАСА цял ден. Учените вече изследват потенциалните ефекти от по-дълга и стресираща космическа мисия до Марс.

3. Радиация

Изключително необичайно и продължително отсъствие на слънчева активност причинява опасни нива на радиация в космоса. Подобно нещо не е наблюдавано от почти 100 години.

„Тези условия не означават задължително, че по-продължителните мисии до Луната, астероид или дори Марс са невъзможни, но космическата радиация се оказва по-сериозен проблем от всякога.“ – казва Нейтън Швардон от Института за изучаване на Земята, океаните и космоса към Нюхемпширския университет.

Ефектите при излагане на такива условия варират от радиационна болест до рак и увреждане на органите. Тези нива на радиацията ще намалят и броят на дните за безопасно пребиваване зад щитовете на космическите апарати с до 20%.

Една мисия до Марс би могла да изложи астронавтите на 2/3 от радиацията, която биха получили през целия си живот. Толкова радиация би увредила човешката ДНК и ще увеличи риска от рак. „Дозата се равнява на това да ви правят пълна компютърна томография на всеки пет или шест дни.“ – казва ученият Кери Зейтлин.

4. Промени в мозъка

При експерименти в стимулирана среда на дълбокия космос, учените са открили, че излагането на високоенергийни частици, дори в малки дози, кара лабораторните мишки да реагират по-бавно и да се разсейват по-лесно. Освен това в мозъците им се наблюдават промени в протеините.

 

Но не всяка мишка се повлиява по същия начин. Ако това важи и за астронавтите, учените се надяват да открият биологически маркер, който да им помага да предвидят кои астронавти ще изпитат тези ефекти. След това вече ще работят по методи, с които да намалят ефектите на радиацията върху тези хора.

По-сериозен проблем обаче е болестта на Алцхаймер. „Количеството радиация при една мисия до Марс може да предизвика разпознавателни проблеми и да ускори промени в мозъка, които се свързват с Алцхаймер.“ – обяснява невроученият Кери О’Банион. Колкото по-дълго са в космоса астронавтите, толкова по-голям е рискът за тях.

Добрата новина е, че учените са експериментирали с най-лошия вариант. Те са облъчили мишките наведнъж с пълното количество радиация, което биха получили през цялата мисия. Астронавтите биха били изложени на толкова радиация в рамките на три години, а човешкото тяло може и да се адаптира към по-малките дози.

5. Загуба на зрението

Някои астронавти са се върнали със сериозни, перманентни нарушения на зрението след времето си в космоса. От 300 американски астронавта, изследвани от 1989г до днес, 29% от пребивавалите 2 седмици в космоса са развили зрителни проблеми, а от онези прекарали няколко месеца на Международната космическа станция 60% са с увредено зрение.

Лекари от Университета в Тексас са направили мозъчни скенери на 27 астронавта, които са били в космоса повече от месец. 25% от тях се оказали далекогледи. Колкото по-дълго са астронавтите в космоса, толкова по-сериозен е проблемът с очите.

Учените смятат, че това може да е още един ефект, който изпитва тялото в безтегловност. Изглежда вътречерепното налягане се покачва заради повишеното количество гръбначномозъчна течност в главата. Течността не може да разшири черепа, затова притиска очните ябълки. От съществено значение е да се провери дали този ефект ще изчезне или ще се засили при престой в космоса за повече от шест месеца.

Ако проблемът действително се дължи на вътречерепното налягане, едно възможно решение е да се създава изкуствена гравитация за около осем часа всеки ден. Това може да се постигне чрез въртенето на космическия кораб докато астронавтите спят. Твърде рано е обаче да се каже дали това би проработило.

Последно променена вПонеделник, 21 Септември 2015 14:18

Banner 468 x 60 px