Вход
обновено 4:40 PM EEST, Sep 15, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Кръстова гора

На 6 км от с. Борово и на 45 км от Асеновград, след красиви букови възвишения на Средните Родопи на 1545 м надморска височина се намира местността Градище, по-известна като Кръстова гора (име, дадено й заради формата на кръст, която има).
 
Почитаният като светец атонски йеромонах Григорий нарича Средните Родопи Кръстогорие или Кръстата гора. А това означава, че мястото и жителите му се закрилят от Кръста Господен.
 
Символ на Кръстов връх е чудотворният Христов кръст, използван в миналото в почти всички ритуали на местното население – при освещавания, за целебни цели, по време на погребални церемонии, за благославяне. Според преданието на това място е бил скрит Кръста, на който е разпнат Исус Христос. Кръстът се намирал в Манастира Света Троица до 18 век, когато турците разрушили сградата до основи. Христовият Кръст обаче бил спасен! Трима монаси го скрили добре в една от близките пещери. Именно така вълшебството на Кръстовата Гора идва от силата на Христа и неговият кръст, скрит в недрата на Родопите.
 
Легендата разказва, че изключително религиозният Йордан Стойчев Дрянков, родом от с. Ковачевица, пристигнал в града през 1933 г., получава видение – явяване на кръст в небето. Той веднага уведомява за случилото се цар Борис III. Пренощувайки на Кръстов връх, брат Йорданчо разбира историята на местността – някога тук се намирал голям манастир и в него се съхранявала частица от Христовия кръст. Във видението му е направено поръчение да изгради на мястото голям метален кръст, за което също разказва на Борис III. Със „съдействието” на царя на 1 май 1936 г. Дрянков донася чудодейния кръст, който бива бетониран и осветен на източното възвишение на върха. На менчето със светена вода каца бяло гълъбче, което отлита към западното възвишение. Вярвайки, че той ще им разкрие старото манастирско аязмо (водоизточник край свещен християнски обект), брат Йорданчо казва на събралите се от село Борово хора да тръгнат в тази посока. Открита е скала, от долната част на която след разчистване на натрупалите се камъни бликва вода. Чудотворната искра отново затрептява в душите на местните, а загадъчният Йордан Дрянков загива в лагера в Ловеч.
Според друго предание, усетил силната енергия на Кръстов връх, брат Йорданчо съветва болната сестра на цар Борис III Евдокия да пренощува там. В резултат тя бива излекувана. Детето на един от придворните е изцерено същата нощ. В знак на благодарност е взето решението за построяване на 66-килограмов кръст – с тегло удвоената Христова възраст. Мястото, където да бъде положен кръстът, е показано на Дрянков от единия от носените от една жена два гълъба, който излетял на изток. Докараният с каруца кръст е качен на ръце на тамошния висок хълм. Вторият гълъб отвежда събралите се хора на запад и както се споменава по-горе – от открита там скала бликва вода. На това място, наречено аязмо “Гълъбичката”, поставят още един кръст.
 
Параклисът “Св Троица” в западното възвишение на Кръстов връх е построен през 1956 г. от няколко майстори и с помощта на вярващите от село Борово. Той е издигнат върху част от основите на някогашната манастирска църква. Построено е и помещение, което да служи като подслон за поклонниците. През 1958 г. епископ Стефан (по-късно Великотърновски митрополит) освещава параклиса.
 
Забраната по време на тоталитарния режим за поклонение на Кръстова гора също не успява да възпре вярващите християни (не само времето на турското робство). Проправяйки си път през горските кози пътеки, те пак идват тук, с пламтяща варя и изгаряща надежда за сбъдване на бленувано малко чудо.
 
Инициираните от смолянеца Петър Тодоров протести довеждат до назначаване на отец Васил Стефанов Аринински за свещеник на Кръстова гора, както и до утвърждаване на настоятелство. Но свободните посещения на Кръстов връх са чак след 10 ноември 1989 г. Подареният от цар Борис III кръст изчезва на 22.10.1994 г. Намерен е в гората след 7 месеца от местен овчар (според друго предание от свещениците с бележка „Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми”) и е поставен в новия храм. На мястото на стария е отлят нов от неръждаема стомана, 99 кг.
 
Всяка петък срещу събота вечер между 0,00 и 2,00 часа в храма се провежда литургия. Още в 18:00 часа всички са на поляните в очакване на литургията. Запалените свещички в мрака и силната вяра на хората са неповторима гледка и усещане. След 2:00 голяма част от хората остават да пренущуват на поляните със сърца пълни с вяра и очи пълни с надежда за изцеление. Нощуването на открито е страхотно изживяване, но ако все пак искате да спите в легло, може да останете в Манастира Света Троица.
 
Посетителите се редят на опашка, за да стигнат до и докоснат чудотворния кръст, “украсен” с дрехи на вярващи. Историята на местността разказва за много чудеса. А за да регистрирате и свое в летописа, трябва силно вярвайки да посетите Кръстов връх.
 
 
По тесен асфалтов път в обкръжението на много пеперуди, движейки се нагоре от Бачково, можете да стигнете до прелестната планинска местност. Веднъж пристигнали бихте могли да си оставите багажа в църквата “Света Троица”, да си постелите одеялото на някоя от полянките, да си налеете свята вода от аязмо “Гълъбичката” или от аязмо “Очкото” (до него води стръмна пътечка; носят се слухове, че ако някой се кара, водата, течаща по ламинирано улейче, спира да тече); да минете под клоните на “Дървото на греха” – така натрупаните грехове биват опростени; да завържете конец за някой от корените на целебното дърво за изцерение; и ако наистина силно вярвате, да видите изображението на кръст върху камък.
 
През 90-те години в средата на комплекса е построен храмът “Покров на Пресвета Богородица”. От двете страни на пътечката зад храма, която води до кръста, са разположени параклисите на 12-те апостоли. Новата църква “Покров на Пресвета Богородица” е осветена от Пловдивския митрополит Арсений. На церемонията присъстват и Негово светейшество патриарх Максим.
 
Написано от

Асенова крепост

Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на р. Асеница. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м. и е със запазена височина до 3 метра. Скалният рид, на който е построена се извисява на 130 м от нивото на града, на около 100 м. над нивото на реката и на около 30 м. от пътя Станимака - Бачковски манастир, който е минавал в подножието на крепостта и е бил изключително зависим от нея. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм север, юг и запад, на места вероятно допълнително изсечени и загладени, с цел допълнително затрудняване на евентуално изкачване и за превземане. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата. Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Според археологически данни българската крепост датира от втората половина на IX в. Намирани са монети от времето на император Теофил (829-842).
 
 
Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула на прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нарастнало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки. Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена "укрепеното селище Петрич". В корена на думата "петрич" лежи гръцкото съществително "петрос" (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, така и на възвишението, където се намира храма. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Известна е от историческите извори още и като Стенимахос или Скрибенцион. Крепостта се намирала в богат земеделски район и постепенно се превърнала в негов център. Там се настанили административната и военната власт на района, а Стенимахос се превърнало в предградие на крепостта, като през XIII век крепостта и селото образуват средновековният град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори. Северозападно от крепостта е било средновековното село Петрич съществувало XI-XIV в.
Крепостта е превзета от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от 1230 - 1231 г., дело на цар Иван Асен ІІ, когато във връзка с влошените отношения с латините тя бива укрепена и разширена. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието: "В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град." В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. От 1970 година са започнати цялостни и последователни проучвания и консервация. В периода до 1978 година , след редовни археологически разкопки бива проучена западната част на скалистия масив, която обхваща период от 1800 кв.м. Разкопаването обхваща главно акрополната част на самата крепост. Това на практика е най-сериозното археологическо проучване на терена на крепостта. Разкрити са крепостни стени, вътрешна крепостна кула, водохранилища, малка крепостна църква (параклиса света Богородица), жилищни помещения и др. Вътрешната крепостна кула се намира в най-западната част на акропола и в основата си има неправилна четириъгълна форма. Тя е от типа вътрешни кули, които са се строяли на най-високото място и е служила за наблюдение и защита. Представлява висока, тясна сграда. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта. Двете крепостни водохранилища са изградени в най-охраняваната част на крепостта. Пълненето и черпенето на водата е ставало отгоре. За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с един пласт хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт червен хоросан. Акрополът на крепостта е гъсто застроен. С подпорни стени са образувани тераси на няколко нива, до които се е стигало с дървени или каменни стълби. Не се знае точно как е бил направен външният вход на крепостта, но затова пък вътрешният вход личи много добре - изсечен в скалата на височина 2,5 до 3 м, в широчина 2,3 м. Следите от един необичайно дебел зид (3,2 м), запазен и до днес в източният ъгъл на крепостта, подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула. Освен останките от вътрешната кула на чуката, добре запазен е и водоемът на крепостта. Той представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4,5 м дължина широчина 3,2 м и височина около 5 метра, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. Този водоем не е бил единствен: до него има по-малък, покрит отчасти с дървени греди, встрани от който се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водоемите се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства - керемиди, волски кожи, дървени улуци, корите и т.н., а стените на самите водоеми са облицовани с керамични парчета. През този период е построена и най-голямата забележителност на крепостта, останалата до наши дни църква "Св. Богородица Петричка" /ХІІІ в./. с размери: 18,30 м. дължина, ширина 6,90 м. и височина оклоло 15,30 м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15 м. в основите. Църквата е еднокорабна, едноабсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула над притвора на втория етаж. Първият етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Вторият етаж представлява същинската църква. Тя се състои от абсида, предабсидно пространство, наос и притвор. Архитектурното изящество, декоративната пластична украса на южната фасада, както и уникалните стенописи /ХІV в./, запазени отчасти, причисляват храма към най-добрите образци на средновековното българско църковно строителство по нашите земи.
 
Мнозина византийски, наши и чуждестранни автори са описвали мощта на тази често сменяща господарите си твърдина. Освен останалите източници за нея съобщават и аналите на III кръстоносен поход (1187-1189г.), а също и по времето на IX кръстоносен поход (1202-1204г.). От 1207г. крепостта е в земите на деспота Алекси Слав. След Клокотнишката битка през 1230г. крепостта преминава в пределите на Българската държава. При наследниците на Иван Асен ІІ крепостта отново попада във византийски ръце, но през 1344 г. при цар Иван Александър окончателно е присъединена към българската държава. След падането на България под турско иго тя загубва стратегическото си значение на гранична крепост и бива разрушена. За последен път Константин Костенечки споменава нейното име през 1410 година, когато един от синовете на султан Баязит се укрива в крепостта в борба за власт със своя брат, след което за дълги години името и потъва в забвение. През 1991 г. след завършването на цялостна реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм.
 
 
Легенда "Рождествени видения":
 
До началото на миналия век всяка Бъдни вечер след полунощ църквата в крепостта, придобивайки предишният си вид, се осветявала блестящо от мистериозни светлини. Камбаната последователно биела, чувало се хармонично пеене на псалти от храмаи по цялата околност миришело на тамян. Някой си станимаклия, слизайки от манастира Петрицос, за да избегне снежната буря, която го заварила по пътя се скрил под крепостта, съвсем случайно станал свидетел на всичко, за което се говори. Изненадан от това, което ставало, приближил се до черквата и я видял с цялото си величие, пълна с благочестиви християни, облечени с дрехи от други времена и чул църковната служба, която била изпълнена от един свещеник, както и един псалт. Когато обикаляли Кръста (Светая Светих), чул свещеника да споменава императора и цялата дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста литургията била изпълнена много бързо и след като свещеника прочел всички молитвии рекъл ''Амин'', моментално
всичко изчезнало и черквата се върнала в предишното си състояние. Тази била последната служба на свещеника Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да изкупи греха. Защото когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака далужи на Рождество Христово в крепостната черква, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за да може по-бързо да седне на богато устроената от генерала трапеза и след като се наял до насита, умрял от разрив на сърцето, без да има време да се разкае за стореното. И така, след като душата му се изкачила до небесата, Всевишният го наказал, заповядвайки му 5000 години поред в същата черква и във същото време да изпълнява нормално и както трябва светата Рождествена служба, в присъствието на всички онези, които са сторили същият грях по време на службата.
 

Резерват Червената стена

Резерватът е кръстен на най-високата отвесна скала в Родопите – Червената стена. Тя е насочена на северозапад и вечерно време пламва в червено под лъчите на залязващото слънце. Вижда се спокойно от Пловдив при ясно време. Намира се в землищата на с. Бачково, с. Добростан и с. Орешец, Община Асеновград, и гр. Лъки, обл. Пловдив.
 
Резерватът е с обща площ 30 290 дка, което включва 9 608,627 дка от землището на с. Бачково, 12085,169 дка от землището на с. Добростан, 753,360 дка от землището на с. Орешец и 7 951 дка от землището на гр. Лъки. Площта от резервата, попадаща в землището на гр.Лъки се стопанисва и охранява от РИОСВ – Смолян. До 1998 г. резерватът е стопанисвал и охранявал от ДГС – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив.
 
Тракийските светилища Белинташ и Караджов камък, които са разположени едно срещу друго също се намират в района. От връх Попа се разкрива невероятна панорама към целия резерват. Многобройните керамични съдове, които са намерени на това място доказват , че преди хиляди години върхът е бил светилище.
 
Бачковският манастир е началната точка на резерват Червената стена. Специално обозначена пътека, започваща от манастира предлага на туристите добра възможност да разгледат резервата. Околната природа и планинския релеф вдъхва огромно очарование и спокойствие със високите планински масиви и свежата богата зеленина навсякъде.
 

 

През резервата текат няколко реки, които образуват много красиви дефилета и водопади. Река Клувийска образува много красив водопад, който е лесно достъпен, намира се близо до с. Бачково и Бачковския Манастир. Водата на реката се разделя от камъните и образува няколко водни струи. Бачковския водопад е образуван от карстов разлом и се намира в много красива местност, а самият водопад е висок около 10 метра и е с множество ръкави и разклонения.
 
На река Сливов Дол се намира най-високият водопад в Родопите наречен Сливодолско падало (50м). Местността на река Сливов дол е много живописна, като по поречието и може да видят множество каскади и малки водопади.
 
Най-труднодостъпната част на резервата е районът около река Сушица. По течението на реката са се оформили изключително стръмни и скалисти склонове, които достигат височина до 800 м. Това е и един от най-богатите на пещери район в България: Добростански бисер, Топчика, Ямата и Хралупата. Реката която прорязва резерват „Червената стена” по средата е пълноводна и е образувала много дивен и потаен каньон. Водите й са богати на пъстърва и са със запазена популация на видра. В района на Сушица се срещат мечки, вълци, елени, дивите кози. Тук е истински рай за дневни и нощни грабливи птици като най-голям интерес представляват скалните орли.
 
Исторически данни:
 
Резерват “Червената стена” е обявен на 21.09.1962 г. с обща площ 229,5 ха, със следните граници: на изток – хребетът на “Червената стена”, на юг скален гребен, на север – скален хребет и на запад -клувийски дол. Разширяван е няколко пъти през годините до достигане на днешните си размери от 30 290 дка.
През 1977 г. Бюрото на Международния координационен съвет по програмата МАБ одобрява 17 биосферни резервата в нашата страна, между които е и “Червената стена”. От ЮНЕСКО е издадена диплома, с която се удостоверява, че резерватът е неразделна част от международната мрежа биосферни резервати.
 
Биологично разнообразие:
 
 

Резерват “Червената стена” се характеризира с изключително разнообразие на растителни видове – установени са 645 вида висши растения и по концентрация на таксони той заема първо място от подобни защитени природните територии в България. От установените тук растителни видове, 38 са включени в Червената книга на България, от тях 21 вида са ендемите за Балканския полуостров.

Дървесната растителност в по-високите части е представена главно от иглолистни видове – черен бор, обикновена ела на възраст 150 – 200 год., а в по-ниските части от широколистни видове, главно – бук, зимен дъб, воден габър, келяв габър, явор, мъждрян. Първичните гори на резервата са били съставени главно от черен бор. От храстовидните видове най-интересни са пистацията, вълчето лико, смрадликата и червената хвойна. Резерватът се характеризира с изключително разнообразие на тревна растителност. Само тук в България може да се види най-красивата българска орхидея – венерина пантофка (Cypripedium calceolus). Резерватът е най-южното находище на този вид в Европа.
 
Тук са открити и много български ендемити – родопска горска майка (Lathrea rhodopea), родопско лале (Tulipa rhodopea), а също и редките видове халерово котенце (Pulsatilla halleri), персийска морина (Morina persica), грудков здравец (Geranium tuberosum) и др. От реликтните растения най-характерен за резервата е силивряка (Haberlea rhodopensis). Това е реликтен вид, произхождащ от времето на терциера, период характеризаращ се с топъл и влажен климат. След кватернерните заледявания ареалът на вида се е разпокъсал и стеснил и сега обитава места с влажен и топъл климат. Много интересно е свойството на силивряка да изпада в анабиоза.
 
Фауната в резерватът е изключително разнообразна. От установените 63 вида птици тук, 17 са включени в “Червената книга на България”, съответно: изчезнал – 1, застрашен – 12, рядък – 4. Интерес представляват наблюдаваните в резервата и прилежащите му територии дневни грабливи птици – обикновена ветрушка, малък орел, кръстат орел, скален орел, обикновен мишелов, белоопашат мишелов, осояд. Сравнително често се срещат домашната черевноопашка, сивото каменарче, косът, имеловия дрозд , големия синигер , качулатия синигер, черния синигер, обикновената чинка, сойката . Голяма е

числеността и на гарвана – около 20 двойки. В орнитологично отношение интерес представлява и присъствието на лещарката, пъстрия скален дрозд и жълтоклюната гарга.

Херпетофауната е представена предимно от стенния гущер, зеления гущер, голяма крастава жаба. Интерес представлява намирането на пясъчницата и на видове, характерни за средиземноморието – гръцка дългокрака жаба и македонски гущер.
 
В границите на резервата са забранени всякакви дейности с изключение на: охраната му, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркираните пътеки, събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени в следствие на природни бедствия и каламитети. Посещенията на резервата с научна цел и събирането на семенен материал се осъществяват с разрешение на Министъра на околната среда и водите.
 
В района на резервата се забранява сеченето, кастренето и повреждането на дърветата, както и късането или изкореняването на растенията или на части от тях. Забранено е преследването на дивите животни или смущаване на естествения им живот, хващането или убиването им, както и събиране или повреждане на яйцата, гнездата или леговищата им, пашата през всяко време на годината. Забранени са паленето на огън, лова и риболова.
 
Пет са туристически пътеки за преминаване през територията на резервата. Пътеките са маркирани и обозначени с указателни знаци и табели. При преминаването на туристите през определените туристически пътеки е забранено:
 
  • отклоняване от пътеките;
  • замърсяване с битови и др. отпадъци;
  • бране, събиране, отрязване, изкореняване или друг начин на увреждане на екземпляри от растителни видове;
  • убиване, улавяне, преследване, обезпокояване или друг начин на увреждане на екземпляри от животински видове;
  • палене на огън и бивакуване.
  • Публикувано от

Фестивалът на историческите възстановки събра над 3000 гости за два дни

Близо 3 000 българи и чужденци са посетили за два дни Първия международен фестивал на историческите възстановки в средновековната крепост Царевец във Велико Търново. На фестивала, който завършва следобед, групи от 5 държави представят бита, културата и войнските умения в периода 12-14-ти век, когато е управлявала династията на Асеневци.

Посетителите присъстват на схватки със старинни оръжия, могат сами да стрелят с лък и да си отсекат при Николай Цонев от великотърновския клуб "Традиция" сувенирна монета със символ от средновековието. Това е лъвът, открит като изображение при разкопки в средновековния Търновград.

Васил Тенекеджиев рисува икони с позлата по средновековна техника. Той е от варненското сдружение "Чигот", което се занимава с реконструкция на живота през Второто българско царство.

При Петър Стефанов от  "Традиция" малки и големи опитват ястия, с които са се хранели обикновените хора през Средновековието - яхния от леща с булгур и праз, както и разядки от сирене с чесън и различни подправки.

bnr.bg

Banner 468 x 60 px