Вход
обновено 4:40 PM EEST, Sep 15, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

БЕЛОГРАДЧИК – ПРИКАЗКА С КАМЕННИ ВЕЛИКАНИ

Белоградчик

Пещерата Магура е царство на фантазии, „Калето” помни римляни и турци

Кой пръв е открил за света каменната фантазия на Белоградчик? Според историците – френският пътешественик Жером Бланки, който минал през града през 1848 година. Дошъл, видял и ахнал. “Приличат ту на египетски обелиски, ту на огромни сталагмити или чудно приличаха на животни, кораби и къщи”, пише той. И добавя: “Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което може да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.”

Близо два века по-късно и българите, които избраха скалите за чудо номер 1 в кампанията на “Стандарт”, казват същото – нищо не може да се сравни по величие и красота с Белоградчишките скали. Те са единствени. И заслужават да бъдат признати от ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Скалите воюват за своя шанс от 2009 година. Тогава природният феномен влезе в списъка на 77 кандидати за “Новите 7 чудеса на света”. Но не стигна до края. Подкрепиха ги над 5 млн. души, но това се оказа недостатъчно за списъка на 7-те. Сегашното първо място в родната класация е един вид реванш за несъстоялия се шанс.

Скалите идват от зората на времето, казват местните поети. Геолозите са по-категорични – от морето, на чието дъно лежали червени пясъчници и конгломерати. Преди 200 милиона години морето отстъпило и ветрове, бури и дъждове започнали да ваят като с длето червените камъни, за да получат те образи на хора, богове, приказни дворци, батални сцени. И макар цветът им да е червен, градът, който възникнал в подножието им, е наречен Белият град. Първи Беязчик го кръстили турците, защото скалните жители покривали къщите си с плочи, които варосвали. И понеже живеели редом със скалите, дали им имена на хора, животни и богове. Смятали ги за едни от тях. Създали и легенди за всяка от тях, отредили им съдба като на живи същества. Днес никой не може да каже откога фигурата на момиче с чанта, което бърза към своето училище, е наречена “Ученичката” или скалата, която стои като страж край града – “Мечката”. Но те продължават да живеят със своите имена, съдби и величие.

Каменната приказка е дълга 30 км и започва на 14 км преди Белоградчик по пътя от София. Започва от село Фалковец, където се намират “Момина скала”, “Орлов камък” (местните го наричат галено “Орля”), “Боров камък”. В самия град е централната група, където са “Ученичката”, “Мадоната”, “Адам и Ева”, “Конникът”, “Гъбите” и т.н. В западна посока скалите продължават със “Збеговете”, “Близнаците”, “Борич”…

От 2009 г. заради номинацията за световно чудо скалите са предпочитан обект на родния туризъм. Българи от страната и чужбина, туристи от Америка, Европа и Австралия се изсипват на талази в града. Всички са единодушни – да, това са каменни фантазии на природата, но одухотворени от хората и затова много земни. С величието и красотата си, но и с имената и съдбите си, за които разказват легендите.

Белоградчик е привлекателен не само с каменните си, но и с подземните фантазии на природата. На 20 км от града се намира пещерата Магура, която по своята красота и разнообразие може да бъде обявена за подземна фантазия номер 1. И в нея, както и при скалите, всичко си има име. Туристът преминава през Триумфалната зала, Залата на сталактите, Глинените пирамиди, Поваления бор, Източния град. Под земята водата капка по капка е ваяла цели градове, дървета, животни. Но най-ценни в подземното царство са праисторическите рисунки. Открива ги археологът Васил Миков през 1927 година. Първите екскурзоводи ги наричали рисунки на първобитен човек. Днес те се представят като истински шедьоври на праисторическото изкуство, единствени в Югоизточна Европа. Рисунките са схематични, но дават представа за живота в племето, за веселбите след лов и за календара, с който са си служили хората от първобитнообщинния строй.

От ранни епохи в пещерата са живели животни и хора. Затова до днес жителите на село Рабиша, край което се намира пещерата, разказват легенди за митични змейове и смели войводи, за красиви девойки и мощни владетели. Една от залите е наречена на римска двойка, след като там бил открит гроб на момиче от римско време.

Днес пещерата е осветена и може да бъде видяна в цялото си великолепие на разстояние от 2,5 км. Посетителят преминава през залите и излиза през пробит изход при Рабишкото езеро, което пък е друга забележителност. То е единственото тектонско езеро у нас.

Белоградчик е интересен колкото с неповторимите си червени скали, толкова и с историческата си крепост “Калето”. Двете забележителности са неотделими една от друга, защото крепостта е вградена в скалите. Основният камък през първи век поставят римляните, които вграждат в стените и труднодостъпните скали. Издигат я, за да пазят пътя си от Рациария към Ниш. Византийци също я използват и дострояват. През ХIII – ХIV век българите прибавят най-високата част от скалния масив – “Първа плоча”, която с височината си от 120 метра е почти недостъпна. Била е и резиденция на българския цар Иван Срацимир. През ХVIII век турците, които отново я използват като страж на пътя, предприемат големи строителни промени. Наемат френски фортификатори и италиански инженер. Те оформят 3 крепостни двора с 3 порти, а крепостните стени издигат до височина от 15 метра. Оттогава крепостта има и 400 бойници, 3 амбразури и 3 оръдейни площадки. Складовете за боеприпаси, храни и вода също съществуват до днес. По време на размирици в крепостта са намирали убежище 3000 души. Заради каменните стълби и близостта на скалите през 1862 година унгарският географ и учен Феликс Каниц възкликва: “Едва ли някога е построявана по-романтична крепост от Белоградчишката.”

Не може човек да посети Белоградчик и да не види крепостта – така местните интерпретират фразата за Рим и папата. Век и половина след турците общината реставрира крепостта. Стените ще бъдат възстановени, улиците, които водят към нея – обновени. Сред скалите ще има посетителски център. След време на туристите ще бъде предлагано и светлинно шоу. До мястото ще се стига с атракционно влакче.

Първолета Цветкова  http://www.bgchudesa.com

Мечтата на стотици българи от Навара

„Мечтата на стотици българи от Навара - да застанат рамо до рамо, да се движат гордо под българското знаме, да танцуват по улиците на Памплона с народни носии. И аз я усетих – Мечтата! Mинава като тръпки през тялото, отразява се в лицата на всички, и витае в пространството като безвремие. Защото времето е вечно. И спряло там, където обичаме.“

 Asociación de búlgaros en Navarra "Orfey BG"   Из „КЪМ ИЗВОРА“, Ники Шуманова

Moody’s повиши перспективата на кредитния рейтинг на България на положителна

Moody’s Investors Service повиши перспективата на кредитния рейтинг на България на положителна от стабилна и потвърди дългосрочния рейтинг на страната в чуждестранна и местна валута Baa2.

Положителната промяна отразява силната фискална позиция и благоприятните перспективи пред икономическия растеж. Запазването на кредитния рейтинг на Baa2 отчита баланса между положителното фискално и макроикономическо развитие и заявената готовност за присъединяване към еврозоната и съществуващите предизвикателства пред страната, произтичащи от негативните демографски тенденции и наличието на слабости в някои области на политиката.

Агенцията акцентира върху подобряващите се фискални показатели и провежданата последователна и благоразумна политика. През последните години България се характеризира с нарастващи бюджетни излишъци, стабилно намаление на държавния дълг, подобрение в кредитоспособността, значителен фискален резерв и положително влияние на пенсионната реформа върху фискалната устойчивост. Moody’s очаква през 2020 г. бюджетният баланс да остане на излишък (0.8 % от БВП), а държавният дълг да продължи да се понижава и да достигне 19 % от БВП.

Според Moody’s стабилните перспективи за растеж в България се обуславят от продължаващата интеграция в ЕС и повишената конкурентоспособност. След 2015 г. растежът на икономиката е над 3 % годишно и Агенцията очаква положителните развития да продължат през следващите години, като нарастването на икономиката се установи около потенциала. Икономическият растеж ще бъде подкрепен и от някои важни инфраструктурни проекти, като автомагистрали „Хемус“ и „Струма“, железопътната линия София-Пловдив и по-високото усвояване на средства от европейските фондове. Повишената конкурентоспособност е подкрепена от нарастващите експортни дялове и излишъците по текущата сметка на платежния баланс, което отразява структурните подобрения в икономиката след кризата.

Moody’s очаква едновременното присъединяване към ВМ II и Единния надзорен механизъм (ЕНМ) да допринася за провеждането на благонадеждни макроикономически политики и по-нататъшното укрепване на институциите. Очаква се също Планът за действие по присъединяване към ВМ II и ЕНМ, както и усилията за задълбочаване на сътрудничеството на България с ОИСР да насърчат приемането на допълнителни реформи за подобряване на ефективността в областта на корпоративното управление, бюджетното планиране и публичната администрация.

Рейтингът може да бъде повишен при поддържане на положителното икономическо и фискално развитие. По-нататъшният напредък в програмата на правителството за реформи (образование, здравеопазване, държавни предприятия), както и присъединяването към еврозоната и членството в ЕНМ също биха имали положителен ефект върху рейтинга.

 https://www.minfin.bg

  • Публикувана в Бизнес
  • 0

Завръщане към традициите – Пирин Фолк препълни Летния театър

Над 2200 души се докоснаха до магията на живо

Пред пълен до краен предел Летен театър на град Сандански премина конкурсната вечер на XXVII-мото издание на фестивала Пирин Фолк. За пореден път тук се срещнаха  творци, изпълнители и любителите на хубавата македонска песен.

15 нови авторски композиции и 15 изпълнения на песни от македонска фолклорна област бяха оценявани от фестивално и журналистическо жури, от публиката в Летен театър, от телевизионните зрители пред екрана на Фен Фолк ТВ, Фен ТВ и БНТ 4, от слушателите на радио Благоевград.

Участниците пяха песни за родината, за любовта и любимата, за родния край и веселието. С много емоция, чувство и впечатляващи сценични тоалети и хореографии, съчетали автентичното с модерното, те потопиха публиката в Летния театър, която наброяваше над 2200 души, както и милионите пред телевизионния екран в емоцията, наречена македонска песен и традиция.

Специален гост на Конкурсната вечер бе обичаният Илия Луков, който поднесе букет от прочувствени песни.

На Гала-вечерта на 1 септември ще станат ясни победителите, а специални гости ще бъдат Райко Кирилов, Йорданка Варджийска и Радостина Паньова.

                                      

 

 

Banner 468 x 60 px