Вход
обновено 4:40 PM EEST, Sep 15, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

„Българи от старо време“ на сцена в Сандански

Един незабравим мюзикъл на Музикално-драматичен театър “ Константин Кисимов”, град Велико Търново на сцената на Летния театър в град Сандански.
Това е едно от най-гледаните представления по едноимената повест на Любен Каравелов. Виждали сме го като театрална постановка, а сега ще бъде представена на зрителите от град Сандански като мюзикъл.
С музиката на Асен Карастоянов, либретото на Коста Райнов и хореографията на Михаил Митрев, ръководител на общински танцов състав „Празник“ гр. Сандански, ще се насладим на поредното представление от богатата програма за нашия град, наситена с годишнини.
Постановката е на Марио Николов, а диригент Васил Вълчев.
Участват солисти, актьори, оркестър, хор и балет на МДТ „К. Кисимов“.
Този музикален спектакъл, ще ни забавлява с отколешните патриархални порядки в българското семейство, с вечното политиканстване на мъжете в лицето на дядо Либен и хаджи Генчо за московци и ингелизи, в чийто образи са Виктор Терзийски и Милен Иванов.
Ще се смеем от сърце на забавното противопоставяне на младите Лиляна и Павлин, изпълнявани от Мирела Ябанджиева и Момчил Караиванов, дръзнали да се опълчат срещу думата на родителите си, която в онези времена се считала за закон. Но заради любовта всичко е оправдано. В цялата тази забава да не забравим да споменем и колоритните образи на клюкарките.
Със специалното участие на общински танцов състав “Празник”, подчертаващ красотата на българските традиции и танци, мюзикълът ще остави весело и наистина празнично настроение у всеки зрител.
Нека му се насладим на 05.09.2019 г. /четвъртък/ от 19:30 ч.  в Летния театър в град Сандански.

Билети: Туристически информационен център, град Сандански.

Мария Габриел ще управлява третия най-голям бюджет в ЕС

Само по програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“ има предвидени над 100 млрд. евро

Ресор „Иновации и младеж“, който беше даден на българския еврокомисар Мария Габриел, е с третия най-голям бюджет в рамките на общата финансова рамка на Европейския съюз. Това заяви самата тя пред журналисти в Брюксел. Под управлението на българката са програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“ (предишна „Хоризонт 2020“), които са с бюджет от 100 млрд. евро в рамките на мандата на новата Комисия.

Повече средства се управляват само от перата „Земеделие“ и „Кохезионна политика“.

Според Габриел точно този ресор е признание за „свършеното в областта на цифровизацията“, припомняйки, че досега тя беше комисар по цифрова икономика и общество. Тя добави, че по време на българското председателство на Съвета на ЕС са били завършени основни законодателни досиета в областта на младежта.

Тя обясни, че всъщност запазва голяма част от контрола върху досегашния си ресор - всичко, свързано със суперкомпютри, дигитални и иновационни хъбове, както и киберсигурността, досега се финансирало по програма „Хоризонт 2020“.

„Програмата „Хоризонт Европа“ трябва да стартира през януари 2021 г. и има само малко повече от година, за да се дефинира по малко по-различен начин“, обясни Габриел. Тя иска Централна и Източна Европа да имат своето достойно място в тази програма, защото по думите ѝ днес се наблюдават географски дисбаланси.

Също така еврокомисарят ще отговаря за изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, а това е било „гръбнакът“ на икономиката не само на България, но и на цяла Европа.

https://www.economic.bg

„Европейска седмица на спорта" с активност в девет кътчета на България

„Европейска седмица на спорта #BeActive" ще се проведе за пета поредна година от 23 до 30 септември в град София. Церемонията по откриването ще се състои на 23 септември от 12 часа в зала "Арена Армеец". Мотото на тазгодишното издание на инициативата е „Бъди активен, открий своя спорт, избери своя спортен клуб!“.

Участниците в програмата могат да бъдат от всякаква възраст, без значение каква е физическата им подготовка. Събитията ще се състоят в 9 български града с вход свободен. В рамките на Европейската седмица на спорта всеки ще може да изпробва и да научи още интересни факти за над 60 вида спорт. Градовете домакини на кампанията са София, Пловдив, Благоевград, Стара Загора, Русе, Бургас, Варна, Враца, Велико Търново.

По време на спортната седмица е предвидена и специална програма, насочена към учениците и децата в ранна детска възраст, в която ще се обсъди здравословния начин на живот и физическата активност, необходима им за пълноценно развитие. Тя включва също и специални часове в училищата, ръководени от професионални треньори и известни спортисти.

Всички посетители ще имат възможността да разговарят с различни спортни асоциации, федерации, клубове и правителствени институции за всичко, което ги вълнува по темата. Събитията дават идеалната възможност на всеки да се докосне до нов за него вид спорт, който впоследствие да продължи да практикува, ако му допада.

„Европейската седмица на спорта“ се стреми да увеличи броя на физически активните хора в европейските държави. При спортуващите качеството на живот се увеличава, а липсата на физически упражнения води не само до влошаване на здравето, но и до повишаване на икономическите разходи.

Проектът е съфинансиран по Програма Еразъм + на Европейския съюз. Посланици на събитието са Йордан Йовчев, Невяна Владинова и Денислав Коджабашев.

https://uspelite.bg

Архитектурно-исторически резерват - град Несебър

Архитектурно-историческият резерват Несебър се намира в Стария град и представлява полуостров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. Старият град е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление № 243 на Министерския съвет от 18.07.1956 г.

През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.

Несебър е един от най-древните градове на Европа, основан преди 3200 години. През античността градът е наричан Месамбрия, през Средновековието Месемврия, а по-късно - Несебър. За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър, който се намира в началото на полуострова. В отделни зали на музея е проследено съществуването на града по времето на траките, Римската и Византийската империя и българската държава.

По време на цялото си съществуване градът винаги е бил ограждан от крепостни стени, останки от които са запазени и до днес. Първите крепостни стени са построени от траките през VІІІ в.пр.Хр., след това през V в.пр.Хр. гръцките колонизатори също строят крепостни съоръжения. След като римляните завладяват Месемврия, също използват крепостните стени. Периодът, през който Месемврия е под управлението на Византийската империя, е време на активна строителна дейност (V в.н.е.). От този период е най-добре запазена крепостната стена около градската порта. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, която е запазена и до днес.

След като Римската империя мести столицата си в Константинопол, а християнската религия става официална, в Месемврия започват да се строят много християнски храмове.

От периода ХІ - ХІІІ в. е църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Църквата не е действаща и е превърната в музеен обект. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Намира се в близост до амфитеатъра на Несебър.

В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. Храмът е пострадал сериозно от земетресение през 1913 г., а днес е обект със свободен достъп. През 1964 г. получава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието - църквата „Христос Пантократор”. Храмът е строен през ХІІІ - ХІV в. и има правоъгълна форма. Обявен е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.

Друга църква музеен обект е храмът „Свети Спас”. Тази църква е строена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин. През ХVІІ век е изографисана, а в пода й дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега е изложена в Археологическия музей в града. Храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник през 1964 г.

Разхождайки се из Несебър, туристите могат да видят и останки от ранновизантийски терми (бани). Баните са строени през VІ в., а до края на VІІІ в. са били използвани според основното си предназначение, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди. В непосредствена близост до тях се намира друга църква - „Света Параскева”. Строена е през ХІІІ - ХІV в. и има изключително интересна архитектура. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.

Статуя, Несебър

Централната църква на някогашна Месемврия носи името на Св. София, така както е било и в столицата на Византия Константинопол. Наричана е още Старата митрополия. Дължината на храма е 25,50 метра, отвътре е бил измазан с хоросан и стенописан, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Базиликата е била изградена в края на V и началото на VІ век. Сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение през 1964 г. в брой 41 на Държавен вестник.

Църква

В близост до нея при разкопки през 1968 г. е открита църквата „Свети Димитър“, от която са запазени стълбовете, поддържали купола на храма.

Старинни къщи, Несебър

Според различни предания в Несебър е имало около 40 църкви, а днес има данни за 23 от тях. Освен църквите, превърнати в музейни обекти, в Стария град могат да бъдат видени още няколко реставрирани и в добро състояние храма. „Свети Йоан Кръстител” е построена през Х век. В нея има запазен ктиторски портрет от ХІV в. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Храмът „Свети Архангели Михаил и Гавраил” е с богата външна украса. Обявен е в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. за архитектурно-строителен паметник на културата. На северния бряг на полуострова са останките на базиликата „Богородица Елеуса”, строена е през VІ в., а според исторически сведения е била и част от манастирски комплекс. Днес църквата е реставрирана и частично консервирана. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.

Пристанище Несебър

Освен Археологическия музей, на територията на полуострова се намира и Етнографският музей на Несебър. Експозицията му е разположена във възрожденската къща Москояни.

НесебърКъщата е типичен представител на несебърската жилищна архитектура, строена е през 1804 г. и е била собственост на богат несебърски търговец. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на Несебър, както и традиционни местни носии.

Вятърна мелница, Несебър

https://www.bulgariatravel.org

Banner 468 x 60 px