Вход
обновено 7:33 PM EET, Dec 12, 2017

Коста Рика – там, където емоцията е най-ценното

Паспорт, пари, билет, лаптоп ... да не забравя нещо? Настроение !? Разбира се, че ми трябва настроение - отивам на почивка!

Къде? Известно ми е само, че е в Коста Рика. Цялата организация и програма е поело моето момиче. На мен ми стига да знам, че отивам с нея. Усмихвам се и тръгвам ...

Първите ми асоциации за Коста Рика са ароматно кафе и вкусни банани. Това, което усетих и научих на място обаче, беше зашеметяващо! Случвало ли ви се е да отидете на зоологическа градина и да ви се прииска да се слеете с нея – да ги няма клетките, животните да се разхождат свободно около вас, да почувствате природата - да вдишате, да пипнете, да усетите? Ако сте любопитни да изпитате такива чувства – купете си билет за Коста Рика и останете там колкото се може по-дълго!  

След 12 часов полет самолета се приземяваше. Огледах се, наоколо само зелени хълмове, черни скали и тук-там къщи, оформени в няколко не големи жилищни квартали - столицата на Коста Рика, Сан Хосе, разположена в Централната долина на тази малка, но изключително прелестна държава. Планини, вулкани, джунгла, плажове на два океана, на територия от 51 000 кв.км (половин България). Можете да усетите разнообразието на четири климатични зони. Ако сте внимателни и имате достатъчно време тук можете да видите 5% от биологично разнообразие на планетата -  калейдоскоп от растения и животни! Ако бързате и искате да опитате всичко в рамките на един ден, можете да се гмурнете сред рибите на плаж на Тихия Океан, да пиете сутрешното си кафе на брега, вдишвайки жадно океанския бриз, на обяд да хапнете плодове в тропическа, дъждовна гора, задъхани в пренаситения с влага въздух, а следобяд да се разходите в кратерите на вулкан, леко опиянени от разредения кислород над 3 400 м надморска височина.

Столицата

Но нека да караме подред. Столицата Сан Хосе има само 290 000 жители. Имах чувството, че всички до един са усмихнати и приветливи. Дори в натоварения трафик на града, шофьорите с усмивка си даваха път един на друг, ... почти като в СофияJ. Страната е с един от най-високите доходи на глава от населението в Латинска Америка, но не е само това – Коста Рика има най-развитата демократична система в целия латино-мерикански район. Образованието, здравеопазването и опазването на околната среда са държавна политика, прилагана последователно от десетилетия, положителния резултат, от което може да се види навсякъде.

Първоначално си мислех – какъв късмет имат тези хора, колко силен колективен разум има тук, че да се опази природата до таково съвършенство. След това разбрах, че не само хората, но и държавата има огромен принос за този удивителен резултат. В националния план за развитие на страната са заложени като приоритети - опазването на околната среда и използването на земята. Нещо повече – опазването на околната среда се счита за двигател на икономическото развитие на страната. Местният ни гид с гордост обявяваше това като даваше и примери – държавата предоставя субсидия за собствениците на гори, която субсидия се плаща, за да не се докосват горите, а да се запазят такива каквито са – с естественото им биологично разнообразие.

Защо мислите кафето на Коста Рика е толкова силен бранд? Не е само маркетинг, не е само плодородна вулканична почва, но и държавна политика, регулираща със закон производството. Например максималният живот на кафеения храст да бъде 30 години. Растението може да живее и да дава плодове два пъти по-дълго, но качеството на кафето след 30-тата година започва да се влошава. Държавата принуждава фермерите да подновяват плантациите си за кафе, но им помага със субсидии за това възстановяване.  Хитро, мъдро, дългосрочно ориентирано решение с цел изграждане на бранд от световно ниво.

Вулканите

Вулканите в Коста Рика са общо 67, от които 6 са активни. Трудно е да се опише чувството, когато човек застане на ръба на вулканичен кратер - 1 км в диаметър и 340 м дълбочина. Вулканът Иразу е най-високият в Коста Рика. Въображението започва да работи – „...каква ли сила може да причини това, какво ли се случва тук в момента на изригване на вулкана?“ На 3432 м надморска височина, усещанията стават сюрреалистични - човек изпитва леко опиянение от липсата на кислород, краката като че ли не стъпват на земята – организмът все още не се е аклиматизирал  – все пак до преди час и половина бяхме на брега на океана. От тук при ясно време се виждат крайбрежията на Тихия и на Атлантическия океани.

На следващия ден по програма ще разглеждаме вулканът Ареал. Мислех си – „ Уфф, още един вулкан. Защо?  Какво повече може да видя? Е, сбъркал съм !“ Ареал е известен като един от най-атрактивните вулкани в света, не само на вид с почти идеалната си конусовидна форма,  но и при изригване – резултатът, от което е огромен фойерверк – за последен път се е случило през 1968 г. До площадката за наблюдение ни водеше широка планинска пътека. Не беше много дълга, нито много стръмна, но хора всякакви и затова любезните домакини бяха осигурили тояжки за подпиране – малък жест, но ти става много мило. Гледката към вулкана е впечатляваща.

Не по-малко впечатляващ е обаче аквапаркът, изграден в близост. Водите затопляни в основата на вулкана излизат с температура 39 C и се спускат по каскада от камъни в умело изградени около тях басейни. Така се създава не само приятна за окото гледка, но и термални бани на различни нива с различна температура – гореща при извора и приятно топла на долните нива, където човек може да разпусне на шезлонг в топлата вода, да плува или да пие разлаждащо питие на мокрия бар. Изобщо всички екстри на аквапарковете, които познаваме добре, но с усещането за близост до природата и с привкус на вулкан.

Плажовете

Плажовете по цялото крайбрежие на Коста Рика (повече от 1200 км) са с черен пясък, като резултат от ерозия на вулканични скали, от които на практика е изградена територията на страната. Пътувахме почти два часа, за да изминем 90-те километра от Сан Хосе до почивния комплекс Пунта Леона, известен с един от малкото бели плажове на Тихия океан. Настанихме се в едностайна къщичка, част от цял комплекс, изграден под сенките на вековни тропически дървета. Вероятно е било много трудно за строителите да направят всичко, така че да запазят тези дървета, но ефектът е поразителен – живееш с усещането, че си в малка хасиенда в джунглата, а не в модерен почивен курорт. Това усещане се допълва и от перфектната симбиоза между цивилизацията и дивия живот на територията на целия комплекс.

Съвсем свободно, живеещи сред природата животни са честа гледка: маймунки, които те гледат хитро от клоните на дърветата; игуани, които се припичат на слънце и съвсем невъзмутимо се разхождат по земята от стъблото на едно дърво до друго; папагали, които гнездят в клоните на 400 годишно бадемово дърво или прелитат на двойки ниско в небето. Една вечер се записахме на едночасова разходка в гората на комплекса - с джобни фенерчета в ръка при пълна тъмнина, в истинска джунгла. Имахме си професионалин гид, задачата на който беше не толкова да ни показва пътя, колкото да ни показва и предпазва от невидимите за неопитно око опасности на джунглата. „Тук има нещо на пътеката“ – каза някой. Нещото се оказа див скорпион, съвсем истински, около 6 см голям, отровен! След бърза и прецизна намеса на водача, който с два пръста обезопаси отровното жило, всеки от нас имаше щастието да усети тръпката от истински скорпион в дланта си.

снимки: авторът и pixabay 

автор: 
Banner 468 x 60 px