Вход
обновено 12:55 PM EEST, Aug 16, 2018

Ощава - задругата на извора

Има една българска притча, че когато Господ раздавал земя на народите, нашите прадеди работели на нивата и не сварили да се наредят навреме. Когато дошъл техният ред, цялата земя вече била раздадена. Затова Господ им подарил парченце от рая. Тази стара приказка е първото нещо, което ти идва наум, когато попаднеш в пределите на красивия и горд Пирин. Тръгваме от Благоевград „по първи петли” , когато въздухът е прозрачен и хапещ. Първата ни цел е село Стара Кресна. По приключенски, избираме пътека през планината , която жителите на селото използват, за да стигнат до спирката на влака. Виждали ли сте как се пробужда планината? Гледката е незабравима – сумракът постепенно изсветлява, околните хълмове се позлатяват от изгряващото слънце и докато сред боровата гора все още царува студът, над главите ни вече се сипе топла благодат на пролетната утрин.

Планината неистово засипва сетивата ни със звуци, аромати и гледки, сякаш едва ни е дочакала да се появим за това пищно представление. Стигаме до „оригиналната” Кресна, която е преименувана на „Стара” , след като съвременната получава името си през 1978 г. Името на селото идва най-вероятно от думата „кръст” и е изглеждало така: Крѣсна. На хълма над селото ни посрещат каменните останки на някога величествената сграда на църквата „Св. Арх. Михаил” - най-голямата за времето си църква в Кресненско, строена през 1856 г. и два пъти опожарявана. Току до нея е и сградата на новата, където се е помещавало килийното училище. Пристъпваме с леко страхопочитание в древната сграда .В средата стои каменният амвон. Въображението рисува картина на хората, събирали се тук, със своята болка и радост, емоция, надежди и страхове, молитвите , пропили се сякаш в старинните камъни. В стените, оцелели от пожарите и разрухата на времето, стоят глинени съдове, зазидани на равни разстояния. Можем само да гадаем дали са съхранявали човешки мощи, благовонни масла или са служели за по-добра акустика ? Тайнствената атмосфера нарушава кръсточовката, която гнезди в развалините. Името й идва от това, че връхчетата на човчицата са закривени в противоположни посоки, хитър инструмент за изваждане на семенцата от шишарките, които са основната и храна. Присъствието и в старата църква е символично– според легендата , човчицата й се извила, докато се е опитвала да извади гвоздеите от ръцете на прикования Христос, а кръвта му обагрила перата й в червено.Тялото на кръсточовката е нетленно, то не се разлага след смъртта. Според легендата това е дар от Бога според учените се дължи на смолата, която поема с боровите семена. От Стара Кресна намираме табела. Тя ни упътва към Хладката Баня – втората ни спирка по пътя, но съвсем не и нашата крайна цел. Дълго време местните хора са пазели ревниво от широка популяризация богатството на минералните извори между Стара Кресна и село Ощава.

Ощавските минерални бани стават предпочитано място за релаксация и къмпинг, доста често посещавани от рафтърите, търсещи силни усещания по р. Струма и завършващи шеметния си полет с ободряваща минерална вана. Местенцето е чисто и подредено, има две големи къпални – мъжка и женска, водата е с постоянна температура от 38 ° C и помага при лечение на опорно-двигателния апарат. Има всичко необходимо за почивка и къмпинг – достатъчно живописни масички и столчета, пригодени от дървени пънове, чешмичка със студена вода, места за палатки и за огън и най-вече - дивата, изобилна красота на планината – зелената мекота на тревата, строгите осанки на боровете, мелодичния звън рекичката, чудният аромат на акацията и синьото безвремие на небесния лазур. Много от туристите спират до тук,ние обаче знаем, че тепърва предстои кулминацията в грандизония природен спектакъл и след кратка, ободряваща почивка продължаваме нагоре по горския път към нашата крайна цел – Жежката баня.

 

Медия

Ощавски минерални бани Иван Узунов
Последно променена вНеделя, 07 Август 2016 19:25
Banner 468 x 60 px