Вход
обновено 11:16 AM EET, Feb 18, 2020

Морската порта на Рим

Всеки знае, че Рим се намира не на морето, ами на река Тибър. Последната води до въпросното море, обаче на едно 25 километра. Около седем столетия преди новата ера километрите са били 20-ина, само че наносите на Тибър оттогава са ги позапълнили. В края на тези километри, точно до устието на реката, четвъртият римски цар си е построил пристанище някъде по онова време, или поне така твърдят легендите. И да, оказва се, че Рим е имал царе преди да има сенатори и после императори. Пристанището, Остия, днес както става ясно е на около 3 километра навътре в сушата и се нарича Остия Антика, за да се различава от съвременния град в близост със същото име. Не е разкопано и експонирано изцяло, но и така един ден едва стига да се разгледа, ако сте запалени по историята.

От Рим има редовен влак за морето със специална спирка на Остия Антика. Съветвам да се пътува възможно по-рано и в делничен ден. Също така е препоръчително човек да си носи сандвичи, вода, шапка и очила за слънце, слънцезащитен крем и резервен чифт крака. Първото, което ви посреща днес откъм официалния вход на обекта, е некрополът или гробището. Както се вижда от горната снимка, и тук си важи разделението на по-бедни и по-богати и някои гробни места са по-„така“ от други. Следват улици, площади, квартали с по-обикновени къщи и богаташки резиденции, задължителният амфитеатър, обществени сгради и бани. За моя голяма радост – и множество запазени мозайки.

Тази специално се намира на пода на една от стаите в най-големите градски бани. Обичайно е в местата за простолюдието мозайките да са монохромни – не зная защо ги наричат така, според мен отвсякъде са дву-хромни, защото са черно-бели. Думата ми е по-скоро, че може да не са се старали много с цветовете, обаче с дизайна не са се изложили. И като си говорим за вътрешни украси, друго любимо римско наследство освен мозайките са ярките стенописи. В Остия Антика тук-там си стоят „in situ“ или на оригиналните места, само че там са избледнели поради метеорологията. Най-запазените са прибрани в специално хале в края на града, което за съжаление обичайно стои заключено. През прозорците човек може да зърне ето това:

И още по темата за вътрешните римски украси, не-по малко очарователни за мен са и мраморните облицовки за подове и стени. Особено полихромните или по-шаренките. В тази връзка трябва да се посети така нареченият „дом“ на Купидон и Психея, който всъщност е дом на скулптурата на двамата герои, намерена на мястото. Интересно племе са това археолозите и навиците им за наименоване на исторически обекти. Ето например в Помпей, да не си помислите, че „Къщата на Менандър“ е къща на някой си помпейски гражданин на име Менандър; нищо подобно, това е къща, на едната стена на която е изобразен атинският драматург Менандър, живял на много километри от това място. Обаче се отплеснах, ето малко мраморни украси от Остия Антика:

Тъй като споменатата скулптура на Купидон и Психея е един от най-тиражираните образи от обекта, се изкушавам да кажа две думи по този повод. Според легендата, Психея била смъртна девойка, толкова красива, че богинята на любовта и красотата Венера се подразнила и пратила сина си Купидон да я уцели с една от стрелите си и да я накара да се влюби в някое презряно същество. Той обаче сам се влюбил в нея и както подобава на една легенда, това довело до множество изпитания, преди двамата да се съберат щастливо накрая. Скулптурата от Остия е малко наивистична за моя вкус, но щом са решили да я ползват за символ, коя съм аз да споря.

В древния град има още много удивителни неща. Можете да видите как, като в самия Рим, са строили сграда връз сграда и по-късни зидове са изпляскани през средата на по-стари помещения с чудесни мозайки. Можете да видите домашни тоалетни с мраморни седалки и домашни олтарни ниши с каменни и керамични украси. Можете също да видите многобройните складове в близост до старото пристанище, както подобава на един търговски център. Там естествено е бил и рибният пазар, от който се виждат мраморни сергии с мраморни вани отзад за „стоката“:

Невъзможно е да се покаже цялата Остия Антика в една кратка статия. За финал избирам да ви покажа как е изглеждала една древна „индустриална“ мелница. Обектът се намира в близост до градското зърнохранилище и се състои от няколко помещения, във всяко от които е имало по няколко едновременно работещи каменни „мелнички“. Както се вижда на снимката долу, всяка „мелничка“ се състои от две части – в горната има дупки за прокарване на дървени пръти, чрез които да може да се върти върху долната и да смила зърното. Като направиш 20 такива съоръжения и ги населиш с достатъчно роби да въртят прътовете, и ето ти голям бизнес по античните стандарти. Останалото ви пожелавам да си го разгледате сами!

https://manyathetourist.com/

Banner 468 x 60 px