Вход
обновено 4:40 PM EEST, Sep 15, 2019

Девин е естествената лечебница на Родопите

Владимир Солаков е председател на сдружението на хотелиерите „Родопска приказка“ в град Девин. Пресъздава цялата легенда за Орфей и Евридика в пещерата Дяволското гърло край Триград и връща хората 3 хиляди години назад, за да видят събитието, за което се предполага, че се е случило тук.

Владимир Солаков

За целта организира професионални актьори и прави първата по рода си възстановка на легендата за влюбените от гръцката митология. Според местните предания в Девин точно пред пещерата Дяволското гърло Орфей е слязъл в подземния свят.
Ванга е казвала преди години:

 „България е богата със земята си!“

 Тогава обаче всички тълкували думите й неправилно - че в земята има злато, и тръгнали да копаят. Всъщност България е богата с места, на които можем да се лекуваме. Такъв е и Девин. Водопади, високи върхове, стари гори, самодивски поляни - недокоснати кътчета от природата. „Въздухът тук е толкова чист и наситен, че чак може да видиш енергията да пулсира в него. Мястото не може да бъде описано, то трябва да се почувства с всички сетива казва пред „Балканите“ Владимир Солаков. „Това е естествената лечебница на Западните Родопи. Тук за кратко време човек може да се балансира физически, емоционално и ментално. Не че няма планински извори и в Алпите, но нашите са уникални“, изтъква 29-годишният председател на „Родопска приказка“. Въпреки скептицизма на хората за енергийната сила на тези места няма човек, който да ги е посетил и да не се е почувствал по-добре. А идвайки в Родопите, сякаш нещо те удря в краката, за да приклекнеш и да се поклониш. Неслучайно местните казват, че планината възпитава в уважение към миналото, към непознатото, към другия, към себе си. За благотворното и чудотворно въздействие на природни енергийни точки като тези в Девин науката дава отговор 

те са мощни генератори на отрицателни йони

Не само наличието на отрицателни йони обаче прави едно място енергийно. Доста по-загадъчни, но недоказани научно са дооформените от човешка ръка енергийни места като древните мегалитни светилища, лечебни извори, чудодейни параклиси, пещери, от които блика особена енергия.

„Оставили са ни ги предците и са ги почитали като свещени. Били са наясно, че където са концентрирани тези енергийни точки, се лекуват физически, емоционални и духовни болки.“ Девинчани разказват още, че известният певец Орфей е минавал оттук, за да говори с боговете. Вярват, че тези богове още са сред тях. „Старите хора от района съветват: „Недей много да се впрягаш, щото този свят е лъжовен!“ Тоест това не е истинският свят, а има и живот след смъртта. Смелчагите, които се разхождат нощно време из поляните и екопътеките, често чуват глъч на жени, деца и мъже.“ Никой обаче не ги е виждал, уточнява водачът. „Това ни кара да мислим, че тези местности са енергийни канали, мостове с отвъдното или места, на които можем да получим знак от други цивилизации. В продължение на хиляди години много тайни тук остават неразкрити. Казват, че Родопа е ревнива, пази си ги.“

Една от загадките на Девин

е свързана с пещерата Дяволското гърло. Траките я наричали Входа към другия свят. В нея може да бъде поместен храм-паметникът „Св. Александър Невски“. В нея е и най-високият подземен водопад на Балканите (42 м). Каквото влезе в реката на пещерата, никога не излиза. И до днес след многогодишни проучвания на геолози, спелеолози и други специалисти, все още никой не е успял да проследи пътя на реката. На около 400 м от входа водите се губят в т.нар. сифон-галерия, след което излизат на повърхността под формата на подземна река извън самата пещера. Различни опити са правени, за да бъде проследен водният път. Пускани са големи дървени трупи, които реката безследно поглъща и никой не знае къде изчезват. Дори са оцветявали водата на входа на пещерата. След това спелеолозите отиват в другия край, за да видят след колко време ще излезе боята, като очакванията според скоростта на реката са били да е след няколко минути. Това се случва обаче след около два часа чакане. Водата изминава над 40 км, преди да се покаже от другата страна на пещерата. Хвърляно е и огромно количество дървен материал, но на изхода така и нищо не излиза. През 1970 г. двама варненски водолази - Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, се гмуркат във водите на пещерата, но никога повече не излизат на повърхността. Все още никой не може да разгадае подземния път на реката.“

„Най-красивият мит за мястото е за митичния тракийски певец Орфей и неговата възлюбена Евридика, разказва Солаков. Орфей слязъл в подземното царство, за да умилостиви Хадес, бога на смъртта, и да си върне любимата. Хадес се съгласил, но поставил условие - певецът да не се обръща назад, за да я погледне, докато не излязат от подземното царство. В Бучащата зала на пещерата Орфей вече не чувал стъпките на Евридика зад себе си и се обърнал. Така той загубил завинаги любимата си“, завършва девинчанинът.

Последно променена вВторник, 27 Октомври 2015 15:40

Banner 468 x 60 px