Вход
обновено 4:04 PM EEST, Jun 22, 2017

Мадлен Алгафари - За агресията са виновни родителите

Често обществото, училището и семейството ни отдалечават от истинските ценности, казва психоложката Мадлен Алгафари. На детето се казва: "не падай на колене, не си пречупвай гордостта, грозно е да се показваш уязвим", а най-естествено е, когато си слаб да помолиш за помощ. Или - "не бъди агресивен" - а как тогава детето да отстоява територията си?

Потърсихме Мадлен, за да разберем как трябва да подхождат родителите към децата, за да ги предпазят от нездраво агресивно поведение. Попитахме я за разликата между добрата и лошата агресия? Добрата агресия никога не е грозна, а е топла категоричност и спокойна сила, обясни ми тя. И ако се направи анкета на улицата "ценност ли е смирението" - много хора ще кажат "не", защото ще го разберат като унижение. Когато липсва този тип култура, започват болестите. В училище ни преподават какво ли не, а има доста по-ценни знания за живота, за които никой не ни говори. Незнанието на тези важни неща прави битието ни трудно, болезнено и с повтарящи се грешки и болести. Информирани сме за какво ли не, но не знаем нищо за себе си.

Искайте мнението на детето, за да се чувства значимо

Още от бебе детето усвоява агресивния модел. Плачейки, то се моли, защото има потребност. То няма съзнание за "аз" и "ти". Не осъзнава, че е различно от мама, тя е продължението му, което го храни. И когато едно бебе, плаче и никой не го успокоява, то преживява ужас, равен на ужаса от смъртта. Едва, когато започне да ходи и да говори, разбира че "аз" е нещо отделно от "ти". Решава да изследва докъде се простира независимостта му и започва да казва "не". Тогава усвоява агресивния модел. Българският родител не допуска, че малкото има право да казва "не". Детското право на мнение не се приема. Естествено има лимити, които родителят трябва да поставя. Когато е студено, детето не може да излезе навън по тениска и не бива да бърка в контакта. Има ситуации, когато родителят трябва да иска мнението на детето, за да се чувства то значимо. Иначе малкото си казва "аз не съм ценен, никой не ме чува". После идва садото и мазото като болна форма на агресия, защото здравата агресия не може да бъде усвоена. Детето трябва да се научи да казва "не искам" и то добронамерено. Агресията става злонамерена, когато я стискаме и тя се натрупва. Ако умеем да я изразяваме на момента, тя ще е спокойна и категорична. Псуване, заяждане и отмъстителност са болната агресия.

Децата не са разменна монета

За децата на разведени родители Мадлен споделя - "едно от най-грозните неща, които съм виждала в практиката си е да се превръща детето в разменна монета. Родителите поотделно се опитват да го печелят на своя страна, всеки му говори идиотщини за другия, без да си дава сметка, че това е егоистично и съсипва рожбата си. Зрелите родители трябва да пазят комфорта на детето си и да не забравят, че са пример. Иначе рискуват след време детето им да има неконструктивни партньорски отношения.


Към агресивно поведение подхождайте с добро

Как да постъпим, ако детето ни е агресивно към връстниците си? - Да се подхожда с добро, категорична е психоложката. Такива деца обикновено реагират със затваряне в себе си и депресиране, преживяват се като жертва и реагират бунтарски. Предучилищната възраст е времето, когато трябва да реагираме, ако има нещо тревожно в поведението. Преди да се разкрещите, разпитайте за какво става дума. Ако е необходимо, високият тон е част от възпитателните инструменти. В дъното на детската агресия е собственото ни нездраво отношение към малките. Липсва споделянето, близостта, диалога, и не само при децата, а и при големите. Агресията е следствие, не причина. Важно е да чуем децата, не само какво ни казват, но и как. Ако чуем навреме това, от което те са готови да се оплачат, можем да предотвратим последиците. Сега децата са информирани и могат да постигнат много в конкретна област. Но родителите подхождат със старата нагласа, че е важно детето да е добро във всичко. По-правилно е да открием силните му страни и да го подкрепим, за да има самочувствие, на което да стъпи.

С физическа активност енергията се изразходва по здрав начин

Децата страдат от повишена тревожност заради липсата на игри и безгрижно своеволие. Те имат слободия, но нямат истински свободи. Претоварени са в училище, а им липсва физически контакт. Ние не се прегръщаме, не се галим. Липсва ни топлината на физическия контакт.
Детето лесно "убива" на компютърната игра и това дава усещане за спад на стойността на човешкия живот. И по същия лесен начин посягането се пренася и върху живия човек.
За да се справят с различните форми на агресия, децата трябва да спортуват, за да изразходят по здрав начин енергията. Те трябва да се чувстват добри в нещо, в което са можещи, справящи се, вид творчество, защото това облагородява. Иначе по-буйното дете е по-здраво психически, отколкото едно кротко и репресирано дете.
В предстоящата си книга "Как да се разболяваме качествено" Мадлен Алгафари пише за грешките в поведението ни, които водят до психични и здравословни проблеми.

 

Последно променена вСъбота, 21 Ноември 2015 10:23
Banner 468 x 60 px