Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Гергана Иванова

Гергана Иванова

 

Уеб сайт:: http://https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/1217892074892568/

Посланикът на Швеция: България е Силициевата долина на Източна Европа

Политическият, икономическият и социалният просперитет на България е от интерес за Швеция, подчерта Н. Пр. Луиз Бергхолм пред Economy.bg

България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната. Над половината възнамеряват да назначат още хора. Тези данни от проучване сред шведския бизнес в България цитира в интервю за Economy.bg Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България. Тя подчерта, че в интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас, да очакваме ли нови шведски инвестиции тази година, как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й, в каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май, защо Швеция още не е въвела еврото – тези въпроси отправихме към Н. Пр. Луиз Бергхол, посланик на Кралство Швеция в България.

 
"България е атрактивен пазар за шведския бизнес и близо 90% от шведските компании планират да разширят дейността си в страната".

Ваше Превъзходителство, в България сте вече почти 4 години. Как се развиха двустранните ни отношения през този период?
Когато започнах мисията си тук, двустранните ни отношения бяха на отлично ниво. Спомням си, че тогавашният президент Плевнелиев го отбеляза на първата ни среща. Оттогава връзките между двете страни се развиха много позитивно, вкл. и в икономическата сфера.

Какъв е потенциалът в икономическия сектор? 
Смятам, че все още има неизползван потенциал. Неотдавна направихме проучване на бизнес климата тук за изминалата година. Изводът от изследването е, че България е атрактивен пазар за шведския бизнес. Мнозинството от компаниите, участващи в проучването – над 90%, планират да разширят дейността си в България. Над половината планират да назначат повече хора. Виждаме, че нови компании инвестират на пазара тук – дали чрез свое дружество, или чрез придобиване на български фирми, които притежават желана от тях технология или експертиза. Свидетели сме и на нарастващ стокообмен между двете страни.
Данните за 2018 са само от преди няколко седмици. Те са много положителни. За последните 3-4 години българският експорт към Швеция се е удвоил, нашият износ към България също е нараснал. Данните сега показват, че стокообменът за миналата година се доближава до 400 млн. евро.

 
Какви възможности и предизвикателства среща шведският бизнес у нас?

Кои са най-големите предимства и недостатъци, които шведските инвеститори срещат у нас?
Шведската търговия основно се осъществява на вътрешния европейски пазар. 70% от търговията ни е в рамките на този пазар. Така че членството на България в ЕС е най-важният фактор, що се отнася до възможностите, които шведските компании виждат в България. Освен това благоприятният данъчен режим е нещо, което се разглежда като предимство. Третият фактор, който шведските компании отчитат, са относително ниските разходи за труд.
От друга страна, това е и основното предизвикателство. В сравнение с проучването, което направихме преди година и половина, да се намери и привлече точният талант се превърна в по-голямо предизвикателство за шведските компании. Миналата седмица Шведско-българската търговска камара проведе среща със зам.-министъра на образованието Деница Сачева, за да се обсъди как бизнесът и властите могат да си сътрудничат, така че образованието в България да произвежда хора, които са пригодни за работа. И че обучението се осъществява в сектори, в които наистина има нужда. Нуждаем се от повече инженери и повече техници. Швеция е много иновативна страна, имаме силна инженерна традиция и т.н. Това e, което нашият бизнес търси.

Споменахте като предимство ниските разходи за труд в България. Смятате ли, че това може да е устойчиво предимство в дългосрочен план?
Вероятно постепенно ще бъде премахнато. От друга страна, очаквам, че продуктивността също ще нарасне. При това условие вероятно и заплатите ще бъдат повишени. Така че няма да има нужда да плащаш повече, за да получиш същото, а ще плащаш повече, но и ще получаваш повече. В интерес на Швеция e България да просперира икономически, социално и политически.

Какво може да направи българското правителство, за да повиши привлекателността на средата у нас? 
Смятам, че българското правителство вече предприема доста неща. В контакт съм с Министерство на икономиката, с което имаме много добър диалог. Също с Агенцията по инвестиции и други агенции в България. Много важно е създаването на т.нар. „one stop shop“ за облекчаване на бизнеса, така че да има едно място, към което да се обръща, за да получи бързо отговор на въпросите си. Със създаването на Шведско-българската търговска камара шведският бизнес, който има интерес към пазара тук, има още едно място, към което да се обръща, за да разбере как работи българският пазар, кои са предизвикателствата и възможностите.

 Кои са най-големите шведски инвеститори у нас и можем ли да очакваме да дойдат нови?

Кои са най-големите шведски инвеститори и от кои сектори са те?
Шведските инвестиции в България са в много разнообразни сектори. Шведско-швейцарската индустриална група ABB е много добре представена в България. Тя е и най-големият шведски работодател в страната. Те ще открият нов завод в Петрич по-късно тази година, като ще създадат между 300 и 400 нови работни места. Миналата година две ИКТ компании стъпиха на пазара в България чрез придобивания. Едната е Storytel, която е приложение за сваляне на аудиокниги. Разработчикът на компютърни игри Stillfront Group придоби "Империя онлайн".

Можем ли да очакваме нови шведски инвестиции тази година? 
Надявам се. Неотдавна шведският производител на дрехи и екипировка за живот на открито „Фиелревен“ стъпи в България. Фирмата е много известна с раницата си „Конкен“, която помня още от своето детство преди много години. В контакт съм и с други компании, които търсят възможности за стъпване на пазара тук.

От кои сектори основно са те? 
Има компании от сектора на бизнес услугите, но също и от инженерната индустрия и ИКТ.

Бихте ли препоръчали на шведска компания да инвестира у нас?
Заедно с българския посланик в Стокхолм работим да повишим осведомеността и интереса към България сред шведския бизнес. Вярвам, че има много неизползван потенциал на този пазар.

 
Как Швеция стана втората най-иновативна страна в света и какво България може да научи от опита й?

Швеция е втората най-иновативна страна в света. Въпрос на пари или талант са по-скоро иновациите?
Парите и талантът, разбира се, са важни. Но според мен важно е и да има обществени структури, които промотират креативността. Защото при иновациите много често става дума за креативност. Да се позволи на хората да мислят независимо и да се приветстват новите идеи. Ключова тук е ролята на образователната система по отношение на предметите, които изучават децата. Разбира се, математиката е много важна. Цялата страна поставя фокус върху това. Важни обаче са и креативните дисциплини. Образователната система трябва да стимулира критичното мислене и независимост, но разбира се, и работата в екип. Иновациите не се отнасят само до технологиите. Иновацията е идея за това как да се опрости живота.

България, от друга страна, е последна в ЕС по иновации. Какво можем да научим от вашия опит? Стокхолм е втори в света след Силициевата долина по компании „еднорози“. 
България има изключителен ИКТ сектор. Вие сте Силициевата долина на Източна Европа. Но няма добра координация. Компаниите от сектора не се познават добре. Смятам, че ако правителството подкрепи връзките между компании и сектори, това може да доведе дотам, секторът да стане по-видим, вкл. и за младите хората, които биха могли да съзрат възможности за работа там. Важна е също и подкрепата под формата на първоначално финансиране за стартъпи. Не е нужно да е голяма сума. Но когато като стартъп имаш идея, да можеш да вземеш кредит по подкрепена от правителството схема.

 В каква Европа ще се събудим след изборите за Европейски парламент през май?

В какъв ЕС ще се събудим след европейските избори през май? 
Свидетели сме на промени на политическата сцена в Европа през последните няколко години с възхода на национализма. От друга страна обаче виждаме по-голяма подкрепа за ЕС. В Швеция одобрението по отношение на членството на страната в ЕС е по-високо, откогато и да било. Това е сигнал, че хората осъзнават колко зависими сме един от друг и колко важен е вътрешният европейски пазар за нас като индивиди, за свободното ни придвижване, за възможността да отидеш да учиш в друга страна.
Покрай Brexit мисля, че всички осъзнахме колко взаимосвързани сме. Разбира се, има и място за реформи по отношение на това как работи ЕС. Мисля, че ще видим подкрепа за ЕС, но и промяна на политическата среда.

Виждаме и растяща подкрепа за популистите. Какво трябва да се направи, за да се отговори на страховете на хората, които подкрепят тези партии?
Има разочарование от политиците. Вероятно понякога имаме очаквания, които не могат да бъдат удовлетворени. Но много често смятам, че е въпрос на комуникация.

Защо Швеция още не е въвела еврото?

Разбрах, че в момента тече дискусия в Швеция относно приемането на еврото. Така ли е?
Не е точно дискусия за приемането на еврото.

Питам Ви, защото у нас сега има подобна дискусия.
Имахме референдум през 2003 дали да приемем еврото, или не. Надпреварата преди вота беше доста оспорвана. С лека преднина спечели движението за неприемане на еврото. Следим отблизо развитието в България. Доколкото знам има подкрепа за приемането на еврото в страната и правителството работи сериозно в тази посока. Разбира се, това може да е от голяма полза за българския бизнес.

Защо тогава Швеция досега не се е присъединила към еврозоната?
Както казах, имахме референдум през 2003. Имаше малка преднина за това да не се присъединим. Беше оспорвана надпревара. Има предимства и недостатъци.

Но за България Вие смятате, че ще е от полза?
Както казах, сред бизнеса определено има интерес за присъединяване към еврозоната, включително и в Швеция, защото това намалява разходите за транзакции, прави процесите по-прозрачни и предвидими. От друга страна, като част от еврозоната, може да се пропуснат други възможности.

https://www.economy.bg

Все повече българи искат да посетят Япония

Интересът е двойно по-голям спрямо този от минали години, отчитат специалистите от Tavex

Изненадващ ръст в интереса на българите към пътуване до Япония, който е двойно по-голям спрямо този от минали години наблюдават специалисти от Tavex. Това си личи по нарастващия интерес към йените.

Тази година не само разцъфването на знаменитите японски череши е причина туристи от цял свят да избират Страната на изгряващото слънце за пролетно пътуване. През 2019 година има и още една привлекателна нишка, която също приковава вниманието на авантюристите, а именно - предаването на императорската титла от сегашният император Акихито на големият му син Нарухито. 

Уникалното събитие за Япония е нещо, което не се е случвало от 200 години. Акихито е последният император в Света, единственият, който държи тази титла в момента. В края на април предстои неговото абдикиране, което ще бъде отбелязано с пищни празненства, каквито местните хора не са виждали до момента. През октомври месец ще бъде коронясването на новия император - престолонаследника Нарухито, което също ще е много пищен повод за фестивали и други културни мероприятия.

С подготовката на празненствата се е заела цялата японска администрация, начело с министър-председателят им. Очаква се събитията да са с продължителност от 10 дни. Разбира се, настроението за предстоящите исторически събития ескалира отсега. В чест на настъпващата нова ера в историята на Япония, ресторант в Токио решава да направи асоциация с ценния метал златото и да предложи на своите клиенти бургер, поръсен със златен прах, който се предлага на не скромната сума от 900 долара (или 100 000 японски йени). Той носи името „Златен гигант“ и ще се предлага до юни месец.

Япония е нетрадиционна дестинация за пътуване за българите до момента. Всички, които планират да посетят тази дестинация, трябва да имат предвид, че Япония е „кешова“ страна. Тъй като японците са истински традиционалисти, част от този традиционализъм се изразява и в това, че държат местната валута да бъде използвана дори от туристи. Това означава, че покупки в малки ресторантчета и заведения за бързо хранене, както и заплащането на типичните за Япония сувенири в минималистичен стил, се извършват с японски йени. Използването на дебитни и кредитни карти е възможно само в хотели и по-големи ресторанти.

www.economy.bg

Нови прогнози за местата в следващия Европейски парламент (ЕС28)

Парламентът публикува днес четвъртия и последен набор от прогнози, основани на поредица от национални анкети, относно състава на следващия (9-и) Европейски парламент (751 места).

Европейският парламент публикува нова серия от прогнози относно това как може да изглеждаразпределението на местата в следващия Европейски парламент на базата на данни от проучвания на обществено мнение, публикувани в 28-те държави членки, събрани преди 15 април 2019 г. Данните се базират на комплект от надеждни анкети, проведени от национални институти за проучвания на общественото мнение в държавите членки и обобщени от “Kantar Public” от името на Европейския парламент. Новите данни, представени тук, са основани на 43 специални анкети относно европейските избори от 21 страни.

Данните от предишните проучвания, публикувани на 29 март, също са актуализирани с преизчисляване на данните от Обединеното кралство за улесняване на сравнението с новия сценарий с участието на Обединеното кралство в изборите през май месец.

Партиите са разпределени към съществуващите политически групи или към Европейска политическа партия, с която са свързани. Всички нови политически партии и движения, които още не са обявили намеренията си, са категоризирани като „други“.

Всички данни могат да бъдат свалени от медийния пакет за изборите.

Европейските избори в България ще се състоят на 26 май.

 

Допълнителна информация

 

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngПрогнози в медийния пакет за изборите

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngПрогнози относно намеренията за гласуване в момента в ЕС28 и разпределението на местата в Европейския парламент

Програмата ‘InvestEU’: подкрепа за повече работни места, растеж и инвестиции

  • Възможност за стартиране на инвестиции, които иначе биха били трудно финансирани
  • По-голям фокус върху работните места и защитата на климата
  • Генерирани инвестиции в размер на почти 700 млрд. евро

Евродепутатите одобриха временна и частична сделка с министрите от ЕС по новата европейска програма за подкрепа на инвестициите и достъпа до финансиране през периода 2021-2027.

Програмата „InvestEU“ има за цел да генерира почти 700 млрд. евро в инвестиции и ще замени настоящияЕвропейски фонд за стратегически инвестиции (част от т.нар. план „Юнкер“), който беше създаден с цел да стимулира икономическото възстановяване след финансовата криза от 2008 г.

Евродепутатите възнамеряват да подобрят предложението на Комисията чрез увеличаване на гаранцията на ЕС от 38 млрд. евро на 40,8 млрд. евро, за да се задействат инвестиции в размер на 698 млрд. евро (целта на Комисията е 650 млрд. евро).

В досегашните преговори с министрите на ЕС евродепутатите постигнаха съгласие по следните приоритети на ЕП:

  • по-ясни и нови цели, като увеличаване на заетостта в ЕС; постигане на целите от Парижкото споразумение относно изменението на климата; икономическо, териториално и социално сближаване.
  • по-добра защита на климата: цел за „най-малко 55%“ от инвестициите по част от програмата, предназначени за подкрепа на устойчива инфраструктура, беше определена за целите на климата и околната среда.

Проектозаконът беше приет с 463 гласа „за“, 64 гласа „против“ и 29 „въздържал се“.

Цитати

Жозе Мануел Фернандес (ЕНП, Португалия), съдокладчик за Комисията по бюджети, заяви: "InvestEU ще донесе повече инвестиции, конкурентоспособност и икономически растеж, което ще позволи повече и по-добри работни места в целия ЕС. Това ще спомогне за икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и за преодоляване на недостига на инвестиции в ЕС чрез подкрепа на публичните и частните инвестиции в МСП, научните изследвания, иновациите и дигитализацията, устойчивата инфраструктура и социалния сектор".

Ева Майдел (ЕНП, България), заяви: "Обединявайки 14 различни програми в една, улесняваме бизнеса и институциите, спестявайки им време и средства, които досега влагаха в проучване по коя програма да кандидатстват. Изпитвам удовлетворение от факта, че България е в топ 3 в ЕС по привлечени средства от плана "Юнкер", чието продължение ще е новата суперпрограма. Българският бизнес показа изключителен потенциал в боравенето с финансовите инструменти на ЕС с привлечени почти 900 милиона лева, които ще помогнат на 10 000 наши малки и средни компании".

Следващи стъпки

Парламентът вече приключи първото си четене, включително на онези части от законопроекта, които вече са договорени с държавите членки (прессъобщение след споразумение с държавите членки). Текстът на постигнатата предварителна сделка може да бъде изтеглен тук, като частите, подчертани в сиво, все още не са съгласувани с министрите на ЕС. Новоизбраният Европейски парламент ще продължи преговорите с министрите от ЕС по законопроекта.

Допълнителна информация

Програмата „InvestEU“ има за цел да обедини различни съществуващи финансови инструменти на ЕС и да разшири модела на плана "Юнкер“ за привличане на инвеститори посредством гаранции от бюджета на ЕС. Сред финансовите инструменти, които ще бъдат включени в новата програма са: Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), инструментите на Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility), някои от инструментите на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (COSME), някои от инструментите на Програмата за заетост и социални иновации.

Новата програма „InvestEU“ ще включва фонда „InvestEU“, консултантския център „InvestEU“ и портала „InvestEU“. Повече информация

 

Допълнителна информация

 

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngПроцедурни стъпки

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngКомисия по бюджети

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngКомисия по икономически и парични въпроси

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngJosé Manuel Fernandes (EPP, PT)

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngRoberto Gualtieri (S&D, IT)

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngПриетият текст ще бъде достъпен тук (изберете дата 18.04.2019)

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngВидео запис от дебата в пленарна зала (изберете дата 17.04.2019)

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngПроекти, финансирани по програма “InvestEU”

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngБрифинг на ЕП: Програмата InvestEU - продължение на Европейския фонд за стратегически инвестиции в следващата многогодишна финансова рамка

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngСъобщение за медиите на Парламента след постигнатата частична сделка със Съвета

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngСъобщение за медиите на Съвета след постигнатата частична сделка с Парламента

http://www.europarl.europa.eu/external/img/scribo_webmail_temp/scribo-webmail-arrow.pngСъобщение за медиите на Комисията след постигнатата частична сделка между Парламента и Съвета

Banner 468 x 60 px