Днес разговаряме с Георги Стоянов, студент в Американски университет в България.
Като млад човек, как възприемате идеята България да приеме еврото? Мислите ли, че това е стъпка напред или риск?
Възприемам влизането ни в еврозоната като голяма стъпка напред. България е част от западния свят от години, независимо дали на някои хора това им харесва или не, а преминаването към еврото е естествено продължение на процеса на стабилизация, растеж и европейска интеграция. Тези фактори са ключови за развитието на младото поколение у нас.
Смятате ли, че студентите гледат по-различно на еврозоната в сравнение с по-възрастните поколения?
Разбира се, че студентите гледаме различно на еврото. Ние сме различно поколение - не сме живели зад Желязната завеса, имаме достъп до много повече информация и това неизбежно формира различна нагласа. По-възрастните поколение се влияят от дезинформацията много по-лесно и те нямат вина за това. Но градивен разговор с млад човек няма, не можем да помогнем на хора, които не искат да знаят повече, а това създава опасно разделение в обществото.
Как лично би се отразило на вас въвеждането на еврото – мислите ли, че промяната би повлияла на вашите спестявания, планове за кредити, работа или мобилност в чужбина?
Еврото дава повече от колкото взима. Фиксираната лихва на потребителските кредити, липсата на обменен курс и поставянето на България на политическата карта на Европа са само плюсове, които влияят положително на всеки българин. Лично за мен, това означава по-добри условия за развитие в България, където безспорно искам да остана.
Очаквате ли приемането на еврото да отвори повече възможности за младите хора – икономически, образователни или кариерни? Виждате ли го като шанс или по-скоро нещо неутрално?
Еврото би могло да подпомогне отварянето на нови възможности, но откриването на възможности е наша лична отговорност. С еврото възможностите няма да завалят върху нас, ние трябва да продължаваме да ги търсим, за да ги намерим. В този ред на мисли, мисля че еврото е по-скоро неутрално в този контекст.
Кои са най-големите ви опасения, ако има такива? Притеснява ли ви инфлацията, цените или нещо друго? Смятате ли, че институциите в България ще се справят с нелоялните практики?
Най-голямото ми опасение е свързано с институциите, които все още не представят ясен план за противодействие на спекулата. Валутата – дали лев или евро – няма да реши проблемите, ако държавната политика е неефективна или корумпирана. Ако няма координация между граждани, бизнес и управление, еврото рискува да се превърне в пропусната възможност за икономически и социален растеж.
А кое според вас е най-голямото предимство? Лични ползи, ползи за държавата като цяло?
Ако приемем, че държавата не се справи, то тогава ползите ще са най-вече лични. Няма да трябва да се обръщат пари при пътуване или да има загуби при превалутиране за по-големи преводи. Не само ще спестим, но и ще бъдем по-привлекателна дестинация за граждани и бизнес от други страни членки. Личните ползи, според мен, ще се усетят още в първите месеци.
Какво бихте казали на свои връстници, които категорично са „за“ или „против“ еврозоната? Има ли нещо, което според вас се пропуска в дебата?
Това, което се пропуска, е адекватна информационна кампания. Като студент по журналистика намирам информационните кампании на медиите изключително некачествени и това обърква и плаши хората. Държавата също не предоставя достатъчно ясна информация. В един момент разделението и страхът стават неизбежни, а не можем да очакваме нашите баби и дядовци да се информират сами. Проблемът тук е комплексен и бих посъветвал всеки грамотен мой връстник да се информира самостоятелно от потвърдени източници. Тогава най-лесно ще се видят ползите, които са много повече от рисковете.
Това интервю е част от кампанията на „Европа директно“ – Благоевград за по-доброто разбиране на предстоящото въвеждане на еврото в България. Чрез лични гледни точки и професионални мнения са стремим да осветлим темата, така както я виждат хората от нашияа град. Не пропускайте следващите интервюта – всяко мнение допринася към по-ясна картина.
.
