Николай Куколев е роден през 1967 г. в Благоевград. Учител е по история и гражданско образование в Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Благоевград (бивша Солунска). Има специализации и обучения в Ирландия, Китай, Израел, Гърция и Италия. Член е на Сдружението на преподавателите по история в България. Ръководи ученически европейски клуб „Общество на знанието“, който работи по инициативи и проекти, свързани с Европейския съюз и европейската интеграция, гражданското образование и финансовата грамотност. Клубът е редовен член на Националното сдружение на европейските клубове в България (NABEC).
Като преподавател по гражданско образование, какви са наблюденията ви за отношението на младите хора към темата за въвеждането на еврото? Има ли объркване, скептицизъм или по-скоро любопитство?
Младите хора отразяват настроенията на цялото общество – има и любопитство, и въпроси, и опасения. По мое наблюдение обаче именно сред тях е най-голям дялът на хората, които разбират предимствата на общата европейска валута и подкрепят присъединяването на България към Еврозоната.
Работите с „Европа директно“ – Благоевград по съвместен проект, свързан с дезинформацията. Според вас кои са най-разпространените заблуди или фалшиви твърдения относно еврото, които достигат до учениците и обществото?
Най-честите линии на дезинформация са три. Първата е нагнетяването на очаквания за висока инфлация след въвеждането на еврото, особено през първата година. Втората е свързана с дигиталното евро – че ще доведе до премахване на плащанията в брой и „тотален финансов контрол“ над гражданите. Третата заблуда е твърдението, че след присъединяването ни към Еврозоната българските златни резерви ще преминат под контрола на Брюксел. И трите твърдения са манипулативни интерпретации.
Как се появяват и разпространяват тези заблуди? Идват ли основно от социалните мрежи, „сензационни“ медии или от междуличностни разговори?
Каналите за дезинформация и манипулации са различни – като започнем от традиционните медии (телевизии, печатни издания) и стигнем до социалните мрежи. Позициите в семейството, разговорите с приятели и обсъжданията в училище също имат своята роля във формирането на лично отношение.
От вашите наблюдения — кои групи са най-уязвими към дезинформация за еврозоната?
Най-уязвими са хората с по-ниско образование и по-слаба финансова култура. Често по-силни страхове се наблюдават и в по-малките населени места или по-затворените общности.
Каква е ролята на училището и на гражданското образование в противодействието на подобни митове? Може ли преподаването в клас да „ваксинира“ младите срещу манипулации?
За изграждането на информирана позиция у младите хора училището играе съществена роля. Идеята за въвеждане на предмет Гражданско образование работи именно в посока изграждането на базови граждански компетентности – знания и умения за държавата, икономиката, медиите, обществените отношения, актуалните обществени проблеми. В общия случай, тези компетентности, формирани в училищна среда, са основополагащи. Но, разбира се, крайният резултат в много голяма степен зависи и от усилията, които самият млад човек (ученик) полага.
Забелязвате ли разлика между това как учениците възприемат фактологичната информация за еврото и как реагират на емоционални, сплашващи послания?
Да. И при младите хора емоционалните послания и внушения имат свое силно въздействие и често замъгляват доводите на разума, на аналитичното мислене. Един фактор, който задълбочава този обществен проблем, е пристрастяването към социалните мрежи, където преобладава субективното, неаргументираното, манипулираното съдържание, но поднесено емоционално и с повече визуално атрактивност.
Според вас каква комуникация липсва от страна на институциите, когато става дума за въвеждането на еврото? Какво трябва да се обясни по-достъпно?
Първо, цялата информационна кампания за еврото закъсня и това позволи темата силно да се политизира и партизира, което не допринесе за по-добрата информираност на хората. Второ, кампанията за еврото трябваше да има различни подходи към различните социални групи в обществото ни, да използва по-таргетирани послания и по-разнообразни изразни средства и инструменти.
Учудва и пасивността на Министерство на образованието и науката, което не успя да организира информационна кампания за въвеждането на новата европейска валута, насочена към учениците. Всичко остана в ръцете на учителите и училищните ръководства, но в много случаи те не са подготвени да говорят и дискутират по различните аспекти на тази тема. Лично аз се опитвам да обсъждам темата в часове по гражданско образование (които са ограничени според действащите учебни планове) и в извънкласни занимания с ученици от евроклуб „Общество на знанието“ към нашата гимназия.
Какво бихте посъветвали гражданите — млади и възрастни — когато се сблъскат с противоречива информация за еврото? Има ли „златно правило“, което винаги работи?
Най-важното е да избягват емоционалните реакции и да разчитат на проверена информация и разумни аргументи, на жизнения си опит, ако щете. При конкретни въпроси е добре да се търсят официални източници – сайта на кампанията evroto.bg, Министерството на финансите, Българската народна банка, Представителството на Европейската комисия в България и др.
Ако трябва да посочите едно нещо, което е важно да се знае от обществото относно еврото, но най-често остава в сянка, какво би било то?
Влизането ни в Еврозоната е естествен завършек на пътя към пълноправното членство на България в ЕС и ангажимент, поет още през 2005 г. Това означава участие в общата европейска валутна система, в чието управление вече ще имаме свой глас. Най-голямото предимство е, че ставаме част от една от най-влиятелните световни икономически и финансови общности. Как ще се възползваме от това предимство, зависи от действията на нашите институции, бизнеса и гражданското общество.
Това интервю е част от кампанията на „Европа директно“ – Благоевград за по-доброто разбиране на предстоящото въвеждане на еврото в България. Чрез лични гледни точки и професионални мнения са стремим да осветлим темата, така както я виждат хората от нашияа град. Не пропускайте следващите интервюта – всяко мнение допринася към по-ясна картина.
