Целенасоченото преразглеждане на Рамковата директива за отпадъците влиза в сила днес (16 октомври), въвеждайки общи правила за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстилни изделия и определяйки обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци за държавите членки.
Това ще спомогне за намаляване на отпадъците, смекчаване на щетите върху околната среда и повишаване на икономическата сигурност и устойчивост на ЕС чрез стимулиране на иновациите в устойчиви практики и намаляване на зависимостта от суровини, в съответствие с Компаса за конкурентоспособност на ЕС и Стратегическата програма за 2024-29 г.
Устойчиво управление на текстилните отпадъци
Текстилният и шивашкият сектор на ЕС е значителна икономическа сила, генерираща оборот от 170 милиарда евро през 2023 г. и осигуряваща работа на 1,3 милиона души в 197 000 компании.
Производството и потреблението на текстил обаче също имат значително въздействие върху околната среда. През 2020 г. в ЕС текстилният сектор е бил областта на потребление с третото най-голямо въздействие върху използването на вода и земя и петото най-голямо по отношение на използването на суровини и емисиите на парникови газове.
Освен това, текстилните отпадъци са належащ проблем, като през 2019 г. са генерирани около 12,6 милиона тона, от които само една пета е събрана разделно за повторна употреба или рециклиране.
Преработената Рамкова директива за отпадъците въвежда два основни набора от мерки за справяне с тези въздействия, като същевременно повишава конкурентоспособността и кръговостта на сектора:
-
Задължителни схеми за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстилни и обувни продукти : Всички държави членки са длъжни да установят своя собствена схема за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстилни изделия и обувки, следвайки общи правила, приложими в целия ЕС. Съгласно тези схеми производителите на текстил и обувки ще плащат такса за всеки продукт, който пускат на пазара. Тази такса ще финансира схеми за събиране и управление на събраните текстилни изделия, осигурявайки тяхната повторна употреба, подготовка за повторна употреба, рециклиране и обезвреждане.
Таксите за разширена отговорност на производителя (EPR) ще бъдат коригирани въз основа на критерии за устойчивост, като например тези, разработени съгласно Регламента за екодизайн за устойчиви продукти (ESPR), като се вземат предвид фактори като издръжливост и рециклируемост. Този подход, известен като екомодулация, свързва разходите, които производителите плащат за EPR, с устойчивостта на техните текстилни изделия, като по този начин ги насърчава да проектират по-кръгови и екологични продукти.
Таксите по EPR ще бъдат използвани и за информиране на потребителите относно устойчив текстил и обувки, както и за подкрепа на научноизследователската и развойна дейност за подобряване на дизайна на продуктите, предотвратяването на образуването на отпадъци и операциите по управление на отпадъците.
- Нови правила за управление на употребяван текстил и текстилни отпадъци : Всички разделно събрани текстилни изделия ще се считат за отпадъци, което ще гарантира еднакво тълкуване в държавите членки на това какво представлява „отпадък“ спрямо „употребяван“ текстил. Това означава, че държавите членки ще трябва да гарантират, че разделно събраните текстилни изделия преминават през операции по сортиране преди евентуалното им изпращане, предотвратявайки фалшивото етикетиране на отпадъците и износа им като за многократна употреба. Ако не бъдат сортирани, текстилните отпадъци ще бъдат предмет на Регламента за превоз на отпадъци .
Обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци
Преработената Рамкова директива за отпадъците въвежда обвързващи цели за намаляване на хранителните отпадъци, които държавите членки трябва да постигнат, което е значителна стъпка към намаляване на екологичното, социалното и икономическото въздействие на хранителните отпадъци в ЕС.
Държавите членки трябва да намалят хранителните отпадъци с 10% при преработката и производството, и с 30% на глава от населението при търговията на дребно и потреблението до 2030 г., което включва ресторанти, хранителни услуги и домакинства.
За да постигнат тези цели, държавите членки ще трябва да оценят и адаптират своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци. Това включва мерки за подкрепа на интервенции за промяна на поведението, повишаване на осведомеността относно предотвратяването на хранителните отпадъци и насърчаване на иновациите и технологичните решения. Включени са и мерки, насочени към справяне с неефективността във веригата за доставки на храни и подкрепящи сътрудничеството между участниците.
Освен това, преработената директива въвежда засилени мерки за улесняване на даряването на храни, като изисква съответните хранителни предприятия да предлагат споразумения за даряване на хранителни банки и други организации за преразпределение на храни.
За да следи напредъка, Комисията ще проведе цялостен преглед до 2027 г. Това ще включва проучване за по-добро разбиране на коренните причини за загубата и разхищението на храна в първичното производство.
Прегледът ще разгледа и възможността за промяна на целите за 2030 г. и определяне на нови цели след 2030 г., евентуално удължаващи се до 2035 г.
Преработената директива изисква от Комисията да приеме правила за прилагане, които да отчитат разликите в туристическите потоци при намаляването на хранителните отпадъци, постигнато от държавите членки.
Следващи стъпки
Държавите членки ще разполагат с 20 месеца, за да транспонират преразгледаната директива в националното си законодателство, и с 30 месеца, за да въведат схеми за разширена отговорност на производителя (EPR) за текстилни и обувни продукти.
Те трябва да определят компетентните органи, отговорни за координирането на мерките за предотвратяване на образуването на хранителни отпадъци, до 17 януари 2026 г. и да адаптират своите програми за предотвратяване на хранителните отпадъци в съответствие с необходимите мерки до 17 октомври 2027 г.
