Начинът на живот и културата в днешна България са се развивали в продължение на хиляди години. Страната се намира на кръстопътя между Европа и Азия, а земите на България са населени още от древността. Славяните и прабългарите са били силно повлияни от културите на траки, илири и гърци и всички народи, които са живели по тези земи – траки, римляни, славяни и българи – са допринесли за световното културно наследство. Неслучайно тук е израснала най-ранната европейска цивилизация. Във Варненския некропол са открити едни от най-известните съкровища в света, включително най-старите златни накити в света; Тракийски гробници и светилища има в Казанлък, Свещари, Старосел, Александрово, Перперикон, Татул. Открити са голям брой други златни артефакти, в Панагюрище, Вълчитрън, Рогозен и др. Останките от тракийската, елинистическата и римската култура са много и разнообразни. В десетките открити тракийски гробници има уникални останки, свидетелстващи за високата материална и духовна култура на древността. Открити са цели градски комплекси – Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите и ритуалите, съхранени от българите през вековете, са свидетелство за дълбоката духовност на страната и нейния динамичен бит и култура. има уникални останки, свидетелстващи за високата материална и духовна култура на античността. Открити са цели градски комплекси – Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите и ритуалите, съхранени от българите през вековете, са свидетелство за дълбоката духовност на страната и нейния динамичен бит и култура. има уникални останки, свидетелстващи за високата материална и духовна култура на античността. Открити са цели градски комплекси – Августа Траяна, Тримонциум, Никополис ад Иструм, Пауталия, Акре, Месемврия, Аполония, Сердика и много други. Традициите, празниците, обичаите и ритуалите, съхранени от българите през вековете, са свидетелство за дълбоката духовност на страната и нейния динамичен бит и култура.
Българските обичаи се коренят в древността и са тясно свързани с историята на страната и особения израз на източното православно християнство. Танцът на живи въглени е древен български ритуал, който все още се практикува в няколко села в Стара планина. Ритуалът в автентичния му вид се извършва на имен ден на Свети Константин и Елена – 21 май или (3 юни по стария календар. Нестинарите се подготвят за танца си, като прекарват часове затворени в параклис, почитайки иконите на тези двамата светци, докато слушат биенето на тъпани и музиката на гайдас (българска гайда), която е специална мелодия, свързана с нестинарството, след което често изпадат в транс.Вечер изпълняват своя специален танц на живи въглени. По време на танца си винаги държат в двете си ръце икона на Свети Константин и Света Елена. Удивително, те никога не се нараняват или изгарят краката си.
„Кукерите“ е друга местна традиция, която се среща и в други общества по света. Кукерските игри са специални обичаи и ритуали, провеждани най-често в навечерието на Нова година и на Масленица. Те се изпълняват само от мъже, които носят специални маски и костюми, изработени за случая от всеки от участниците. Твърди се, че ритуалните танци на кукерите прогонват лошите духове и демони в началото на всяка година, за да посрещнат новата година пречистени и заредени с положителна енергия.
“Ладуване” е друг интересен ритуал, който се извършва на Нова година, Гергьовден, Еньовден и Лазаровден. При този ритуал младите жени предсказват бъдещето си в брака и мъжете, за които ще се омъжат. Обръщат се към Лада, богинята на любовта и семейния живот, за да я попитат за бъдещите си съпрузи.
„Лазаруване” е ритуал, свързан с идването на пролетта. Провежда се на Лазаровден, осем дни преди Великден. Датата на празника е различна, но винаги е в събота преди празнуването на Цветница. На този ден се берат върбови клони и на следващия ден се украсяват вратите на къщите. Тогава младите моми по селата берат цветя, които да оформят като гирлянди на Цветница. В събота моми се събират в дома на една от тях и се обличат в празнични дрехи, украсени с цветя и клонки. След това обикалят селото от къща на къща, като даряват благословии за добро здраве и богата реколта. Поканват ги и им дават малки подаръци. Може би най-важният символ на България е ритуалът за правене и раздаване на мартеници за здраве и щастие в началото на март.
Особено почитани в България са традициите, свързани с кръга на живота – раждане, кръщене, сватба и погребение. Именните дни са също на голяма почит в страната, като най-известните са Ивановден, Гергьовден и Димитровден.
Най-почитаните от българите празници несъмнено са Коледа и Великден – когато поколенията празнуват заедно, обединени от чувството за принадлежност към хармоничното българско семейство. Също така особено високо се почитат първата неделя преди Великия пост, втората неделя преди Великия пост, Денят на майката, задушният ден и Великият пост.
Пътувайки из страната, туристите ще се запознаят с различни ритуали и обичаи, много от които са характерни само за конкретни региони в България.
Розата е символ на България. Розоберът, един от най-старите и традиционни обичаи на българите, се превърна предимно в туристическа атракция. Килимите от времето на Възраждането днес са високо ценени произведения на изкуството. Основните центрове на килимарството са Котел, Чипровци и Самоков. Наред с традиционните занаяти българският народ е съхранил и широка гама от традиционни народни обичаи и песни.
В страната има редица архитектурни резервати, които съхраняват уникалната българска архитектура от епохата на Възраждането (18 – 19 век) – Копривщица, Трявна, Боженци, Жеравна, Банско, Мелник и др. В някои от етнографските комплекси, като Етъра, Златоград и Стария Добрич, туристите могат да оценят българските обичаи и занаяти от първа ръка, тъй като жителите продължават да изработват изделия по стари техники, предавани от поколение на поколение.
През Възраждането манастирите са били центрове на художествена и просветна дейност. В страната все още има много действащи манастири – Рилски манастир, Бачковски манастир, Троянски манастир, Земенски манастир, Гложенски манастир, Килифаревски манастир, Шипченски манастир и др. Страната ни е известна и с утвърдените си национални традиции на иконопис и дърворезба. Най-известните икони и резби са от Самоков, Трявна и Банско.
Българската народна носия е неразделна част от българския бит и култура. През вековете дизайните на народните носии са били повлияни от тракийски, славянски и старобългарски мотиви. Основният предмет на облеклото е бяла риза с дълги ръкави, носена под жилетки и палта с различни форми, материали и декорации. Има четири вида национални женски носии: единична престилка, двойна престилка, туника и саяна и има два вида национални мъжки носии: бяла риза и черна риза. Всяка етнографска област (Добричка, Пиринска, Родопска, Северна, Тракийска и Софийска) има свои типични делнични, празнични и сватбени носии.
Важна част от българската култура са народната музика и националните танци, като хорото. Инструментите, които обикновено се използват за изпълнение на българска национална музика са цигулката, мандолина, кавал (флейта), гайда (гайда), лула, двоянка (двойна тръба), тъпан и таранбука, друг ударен инструмент. Българските народни песни се предават устно от поколение на поколение. Международно известни са ансамбълите „Космически гласове”, „Мистерията на българските гласове” и фолклорният ансамбъл „Пирин”. Българските традиционни танци са изключително ярки форми на художествена изява. Най-често те се изпълняват от група хора, докосващи длани в затворен или отворен кръг, полукръг, змиевиден модел или в права линия. Участниците изпълняват подобни движения в унисон, заедно с жестове и стъпки към конкретна мелодия (хоро). В зависимост от ритъма и стъпките има няколко вида хоро: стандартно хоро, ръченица, падушко хоро и импровизирано хоро.
Българските музеи съхраняват ценни колекции от битови, културни и военни предмети; статуи, гробни стели и паметници; маски, мозайки и малки статуетки на древни богове; и много други ценни експонати.
Българите са развивали своята култура и я обогатявали през хилядолетията, съхраняват я и я развиват до наши дни. В по-ново време българите също имат основание да се гордеят със своята литература, изкуство, музика и архитектура. Доказателство за продължаващото участие е богатият културен календар на България от национални и международни фестивали за малки и големи, както и други събирания, културни събития и експозиции.
