Забрави за вчера – то вече не съществува. Не се тревожи за утре – то още не е дошло. Единственото истинско време е днес. И точно днес можеш да избереш какъв човек ще бъдеш. Ще се оставиш ли на страха и апатията? Или ще отвориш очите си за чудото, което е животът?
Природата живее в хармония. Можем и ние.
Виж дърветата – не се надпреварват кое ще порасне по-бързо. Виж реките – текат спокойно, следват своя път. Виж небето – безкрайно, приемащо, свободно. Природата не съди, не се бори, не се оплаква – тя просто е.
Ние, хората, често забравяме колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи. Истината е проста – всички имаме едни и същи потребности: да бъдем обичани, разбрани, да принадлежим. Не е нужно да търсим смисъла на живота в далечни места – той е тук, в сърцата ни, в отношенията помежду ни.
Към каквото насочим вниманието си, натам отива животът ни. Ако гледаме с очи, пълни с благодарност – ще видим красота навсякъде. Ако живеем със затворено сърце – ще пропуснем всичко истинско.
Избери да бъдеш светлина. Избери да бъдеш човек.
Светът няма нужда от още шум, още гняв, още разделение. Светът има нужда от теб – от твоята доброта, твоята усмивка, твоята съпричастност. Подай ръка. Прегърни. Изслушай. Насърчи. Помогни.
Няма да има втори днес. Няма да има втора възможност за това утро, тази среща, този поглед. Затова живей така, че вечер да заспиваш с мир в сърцето, а сутрин да се събуждаш с вяра.
