Като психолог знам: преместването в нова държава е сериозна стъпка за цялото семейство, но най-често засяга децата. Нашата основна задача като родители и психолози е да осигурим безопасна адаптация на децата към новия живот в емиграция. С правилна подготовка и чувствителен подход ще можете да помогнете на детето си да премине този път максимално комфортно.
Моят опит в работата със семейства, преживели преместване, показва колко сходни са детските преживявания и колко важна е родителската подкрепа през този период. Това, което виждам в моята практика, често намира отзвук в сърцата на родителите по целия свят.
Преместване: Сбогом с познатия святПреместването е нещо повече от смяна на адрес. То е раздяла с близки, приятели, позната обстановка. Децата не винаги осъзнават напълно мащаба на тези промени, затова нашата задача е да ги подготвим правилно.
Ето един пример от моята практика (за да се запази поверителността, имената са променени).
Анна и Георги се преместваха със седемгодишната си дъщеря Вероника от Харков във Варшава. Родителите предварително представиха преместването като вълнуващо приключение, разказвайки за нови приятели и училища, показвайки видеоклипове за Варшава. Това помогна на Вероника да чувства предвкусване вместо страх. Разбира се, Вероника понякога тъгуваше по дома, но родителите винаги я подкрепяха, а видеоразговорите с близките помагаха да се справя с тъгата.
Моите препоръки като психолог:
Започнете разговора предварително. Съобщете на детето за преместването възможно най-рано, за да има време да свикне с тази мисъл. Дайте му шест месеца или дори година, бъдете до него, отговаряйки на въпросите му и подкрепяйки го.
Бъдете честни и открити. Разкажете за причините за преместването по възможно най-достъпен за детето език: къде отивате, защо, за колко време. Това ще помогне на детето да се почувства част от процеса.
Включете детето в процеса. Ако възрастта позволява, предложете му да събере любимите си неща, да състави списък с това, което би искал да направи преди заминаването — да отиде в любимо кафене, да се сбогува с приятели. Това ще му даде усещане за контрол.
Подчертайте, че винаги сте до него. Важно е детето да усеща вашата подкрепа и разбиране. Фрази като: „Знаем, че сега ти е трудно, но ние сме заедно и ще се справим с всичко“ – са много важни. Не обезценявайте страховете му, а ги споделете с него.
Разсейте мита за „изгарянето на мостове“. Обяснете на детето, че преместването не е загуба на стари връзки. Благодарение на интернет то ще може да продължи да общува с приятели, а вие, вероятно, ще можете да се прибирате у дома за ваканции.
Запазете родния език. Убедете детето, че родният език ще остане с него, а новият ще бъде само допълнение. Това ще му помогне да запази част от своята идентичност.
Адаптация към нова среда: Първи стъпки в неизвестното
След преместването започва не по-малко важен период – адаптацията. Детето трябва да свикне с нова обстановка, хора, а често и с нов език.
Анна разказа, че общителната ѝ дъщеря първоначално е изпитвала трудности в общуването на полски език. Анна и Георги решили да не притискат Вероника, а да ѝ дадат време за адаптация. Те я подкрепяха, гледайки полски анимационни филми и четейки прости книги на полски заедно. Винаги слушаха внимателно, когато Вероника споделяше впечатления.
Моите препоръки като психолог:
Започнете изучаването на езика предварително. Основните познания по езика ще улеснят първите дни на детето.
Бъдете опора. Питайте детето с какво можете да му помогнете. Слушайте внимателно, не приемайте за капризи.
Дайте време за адаптация. По възможност, не бързайте да давате детето веднага в ново училище или кръжок. Дайте му малко време да свикне. Ако няма такава възможност, търсете училища с подкрепа за чуждестранни деца.
Не изисквайте невъзможното. Не очаквайте веднага отлични резултати. Адаптацията е процес, който изисква време. Вашата подкрепа е по-важна от оценките.
Интеграция в обществото: Запознаване на детето с културата на страната
Потапянето в нова култура е вълнуващ, но понякога труден етап. Помогнете на детето да разбере и приеме особеностите на новата страна.
Семейството започнаха активно да изследват Варшава. Те се разхождаха, опитваха местна храна, посещаваха исторически места, превръщайки разходките в своеобразен куест. Вероника бързо прояви интерес към новата култура и сама започна да предлага нови маршрути.
Моите препоръки като психолог:
Изследвайте заедно. Пътуванията из новата страна, посещението на местни забележителности, запознаването с местната кухня – всичко това ще помогне на детето да разбере по-добре манталитета и обичаите.
Използвайте игри. Превърнете изучаването на новата култура в игра: куест за намиране на интересни места, „пътешествие на първооткривателя“ по нови улици.
Език: Как да запазим родния и да усвоим новия
Усвояването на нов език е задача, с която децата се справят по-лесно от възрастните. Но е важно да помним и за запазването на родния.
Вероника бързо усвои полски език, но Анна се притесняваше, че може да забрави украински. Те въведоха правило: у дома и помежду си говорят само на украински, а извън дома – на полски. Веднъж седмично цялото семейство гледа анимационни филми на украински език с полски субтитри. Това помогна на Вероника да запази плавността на речта и речниковия запас на родния език.
Моите препоръки като психолог:
Създайте езикови зони. Разделете езиците според контекста: у дома говорим на родния, в училище и на улицата – на новия.
Включете забавления на родния език. Гледайте филми, анимационни филми, четете книги на родния език. Това ще поддържа езиковите умения и ще укрепи връзката с родната култура.
Самоидентификация: Особености и различия
В новото общество детето може да се сблъска с факта, че то и семейството му се различават от околните. Важно е да го научим да приема тези различия.
Още преди преместването Анна и Георги винаги са казвали на Вероника, че всички хора са различни. Затова за Вероника не беше шок, че в новата страна говорят на друг език и ядат различна храна. Нейните родители винаги подчертаваха уникалността на тяхното семейство, и Вероника с гордост разказваше за своите традиции на новите си приятели.
Моите препоръки като психолог:
Разговаряйте за различията. Обяснете на детето, че хората по света са различни и това е нормално. Подчертайте, че да си различен не означава да си по-лош.
Бъдете до него и подкрепяйте. Важно е детето да ви вярва и да може да разказва за всякакви трудности. Бъдете на негова страна и дайте да разбере, че винаги сте готови да помогнете.
Какво още можете да направите, за да улесните преместването?
Запазете традициите. Продължавайте да правите това, което сте правили преди цялото семейство — например, общи вечери или четене преди лягане. Това създава усещане за стабилност.
Търсете „свои“ места. Отбелязвайте на картата на града места, които харесват на всички: уютно кафене, любим парк. Такива места ще помогнат да се почувствате като у дома.
Не „насилвайте“ общуването. Позволете на детето само да избира кога и с кого да се запознава.
Бъдете спокойни. Вашето спокойствие и увереност ще се предадат на детето. Опитайте се да запазите позитивно настроение.
Не се страхувайте да потърсите помощ. Ако ви е трудно да се справите или на детето е тежко, не се колебайте да се обърнете към психолог.
Помнете, че най-важното за детето през този период е вашето присъствие, любов и подкрепа.
Психолог: Лада Мельниченко
