С напредването на възрастта ежедневието постепенно се променя. Пенсионирането, загубата на близък човек, порастването и отдалечаването на децата, здравословни затруднения или по-ограничената подвижност могат да намалят контактите с други хора.
Понякога това се случва почти незабелязано.
Световната здравна организация определя самотата и социалната изолация като важни фактори, свързани със здравето в по-късните години от живота. Според данните на СЗО около 11,8% от хората над 60 години изпитват самота, а приблизително един от всеки четирима по-възрастни хора е социално изолиран.
Да бъдеш сам и да се чувстваш сам не е едно и също
Човек може да живее сам и да има пълноценен социален живот – да общува с приятели, да посещава събития, да се занимава с любими дейности и да поддържа близки отношения със семейството.
И обратното – човек може да бъде заобиколен от хора и въпреки това да изпитва самота.
Затова значение има не само колко хора има около нас, а дали имаме отношения, в които се чувстваме свързани, значими и подкрепени.
Общуването има отношение към здравето
Качествените социални връзки имат значение за психичното и физическото здраве, качеството на живот и благополучието.
Според СЗО социалната изолация и самотата трябва да бъдат разглеждани като важен въпрос не само за отделния човек и семейството, но и за общественото здраве.
При хората в по-напреднала възраст социалните занимания и участието в общността могат да подпомогнат психичното благополучие, удовлетворението от живота и качеството на живот.
Малките неща имат значение
Решението невинаги изисква голяма промяна.
Разговор с приятел. Разходка със съсед. Среща с децата и внуците. Посещение на читалище, библиотека или клуб. Градинарство, танци, творчески занимания, спорт или научаване на нещо ново.
СЗО посочва сред полезните подходи общностните и подкрепящите групи, творческите занимания, образователните и развлекателните дейности и доброволчеството.
Доброволчеството има особено място. След пенсиониране човек продължава да носи своите знания, професионален и житейски опит. Споделянето им с други хора може да създава нови контакти, усещане за принадлежност и възможност човек да остане активна част от обществото.
Технологиите могат да бъдат мост
Телефонът и интернет не могат да заменят човешката близост, но могат да помогнат тя да бъде запазена.
Видеоразговорът с децата и внуците, общуването със стари приятели или възможността човек да открива събития и общности онлайн могат да бъдат особено ценни, когато близките живеят далече.
Затова дигиталните умения в по-късна възраст имат още едно важно значение – помагат на хората да останат свързани.
Грижата започва и от нас
Темата за самотата след 60 години засяга не само по-възрастните хора. Тя засяга техните деца, внуци, приятели, съседи и цялата общност.
Понякога един телефонен разговор, покана за разходка, чаша кафе заедно или въпросът „Как си?“, зададен с истинско желание да чуем отговора, може да означава много.
Грижата за здравето включва профилактичните прегледи, движението и пълноценното хранене.
Но включва и нещо също толкова човешко – да бъдем свързани един с друг.
Източник: Световна здравна организация (WHO)
Mental health of older adults – WHO
