В централната част на страната се намира Стара планина, където най-висок е връх Ботев (2376 м). От юг на север западната му част се пресича от река Искър, която образува живописен пролом с дължина над 70 км. Северният ръкав на Стара планина е предимно карстов. Най-високият връх в тази верига е Васильов (1490 м).
На юг от Стара планина се намират Западната Стара планина и Средногорието (среднопланински район). Най-голямата котловина в южния ръкав на Балкана е Софийската котловина, където се намира българската столица София. Планините в Средногорието са Завалско-Планската верига, Ихтиманско Средногорие, Същинска Средна гора и Сърнена гора.
Между северния ръкав на Балкана и река Дунав се простира Дунавската низина с площ от около 31 000 квадратни метра. Източната му част се състои от плата – Добруджанско, Пловадско, Лилякско, Шуменско и др. На север се простира Задунавската низина, която заема терасите на река Дунав.
На юг от столицата София се издига планината Витоша, чийто най-висок връх е Черни връх (2290 м). Предпланините й се простират до средната част на Западна България, където се редуват ниски и средновисоки планини като Руй, Милевска, Земенска, Конявска, Верила и др. Западно от долината на река Струма и южно от Краището е Осоговско-Белашишката планинска верига, която включва върховете Осоговска (връх Руен, 2251 м), Влахинска, Малешевска, Огражден и Беласица (връх Радомир, 2029 м).
Най-високите български планини са в Рила и Пирин, разположени на изток от долината на река Струма. Средната надморска височина на тези планини е 1258 m, а 60% от площта им е над 1000 m. В Рила има 31 върха с надморска височина над 2600 м. Там се намира най-високият връх на Балканския полуостров Мусала (2925 м).
В Пирин има два върха с надморска височина над 2600 м. Единият е връх Вихрен (2914 м) – вторият по височина връх в България и третият по височина на Балканския полуостров. В циркусите на тези върхове са се образували красиви алпийски ледникови езера.
Родопите са разположени на изток от долината на река Места и Рила. Тук има 11 върха с надморска височина над 2000 м, най-високият от които е Голям Перелик (2191 м). Множеството природни забележителности – пещери, водопади и високопланински езера – привличат десетки туристи всяка година.
Между Средногорието, Рила, Родопите и Черно море се намират Горнотракийската низина, Хасковската планина, поречието на средна Тунджа, Бургаската низина и планинските вериги Странджа и Сакар. Източните части на страната граничат с Черно море, където плажове с дължина стотици километри привличат български и чуждестранни туристи.
България разполага с голямо разнообразие от полезни изкопаеми. Според националните данни за запасите и ресурсите на минералните находища на България в страната са открити 163 вида полезни изкопаеми, от които 7 вида горивни и енергийни ресурси, 14 вида руди, 75 вида цветни и 67 вида полезни изкопаеми. видовете са жизнеспособни като скално покритие и строителен материал.
България е разположена в умерените континентални ширини и климатът й е благоприятен за развитието на различни видове туризъм. Средната годишна сума на слънчевото греене за територията е около 2500 часа. Климатът на България се влияе от атмосферата, свързана с Исландския минимум, Азорския максимум и Източноевропейския максимум. Арктическите и тропическите въздушни течения преминават през страната в значително редки случаи. Средната годишна температура в страната е между 10° и 14°С, с преобладаваща температура между 11° и 12°С. Тази цифра зависи до голяма степен от надморската височина. В планините на по-високи термични условия се влияят от по-разредената атмосфера, така че над 2300 метра надморска височина средната годишна температура е под нулата (връх Мусала – 2,9°С). В низините и предпланините на Северна България най-ниската средна месечна температура е през януари (-1,4° и -2,0°С), а в Южна България (без равнините) средната януарска температура е между 0° и 1-2°С. В планинските райони (1000 – 1200 m) и равнините средните януарски температури са между –2° и –4°С. В по-високите части най-ниските температури се регистрират през февруари; средните месечни февруарски температури са между -8° и -10°С. През този месец Мусала има средна температура от -11,6°С. По Черноморието средните месечни температури през януари и февруари са над нулата. По северното крайбрежие на страната те са 0,8° – 2°С, а по южното – 2,4 – 3,2°С. Най-високите средни месечни температури са характерни за месеците юли и август. Те са в диапазона 21 – 24°С. Извънпланинските райони на север от Балкана имат годишна юлска температура около 22°С, а в низините и предпланините на юг температурите варират между 23° – 24°С. В планинските райони (1000 – 2000 м) температурите варират от 12° – 16°С, а над 2300 м – от – 5 – 8°С.
Валежите са неравномерно разпределени в цялата страна. Има значително отклонение в средногодишните валежи – от 500-550 mm в Дунавската низина и Горнотракийската низина до 1000-1400 mm в алпийските райони. Годишната снежна покривка в България е нестабилна и показва значителни отклонения както по отношение на надморската височина, така и по географско положение. В по-ниските части на страната снежната покривка се задържа от декември до март, а по Черноморието и на територията на юг от Стара планина се задържа само за месец – от януари до февруари. Сняг понякога пада през други периоди от годината (през ноември или април, например). Но в тези региони почти няма постоянна снежна покривка. Поради честото затопляне на температурата на въздуха до повече от 0°С снегът се топи няколко пъти през зимата. В планинските алпийски райони се образува непрекъсната и плътна снежна покривка. На надморска височина 1000-1500 метра снегът се задържа 4-5 месеца, а над 2000 метра – от 7 до 9 месеца.
Климатът на страната може да бъде разделен на пет обособени зони – умерено-континентална, континентално-средиземноморска, преходна, черноморска зона и планинска зона. Благоприятните предпоставки за зимен туризъм в нашите планини са значителната снежна покривка и по-ниските температури, позволяващи по-дългото задържане на снега. Развитието на рекреационната дейност по Черноморието се благоприятства от малкото дъждовни дни през активния туристически сезон, обилното слънчево греене, умерените температури, сравнително високата температура на морската вода и липсата на бурни ветрове. Нещо повече, полезни са както ободряващият планински въздух, така и крайбрежният въздух, наситен с йодни пари. Страната ни е богата и на минерални води. В зависимост от термалното ниво минералните извори се делят на прохладни (хипотермални с температура до 20°С); топли извори (до 20-37°С); и горещи извори (хипертермални с температура над 37°С). Прохладните извори са разпространени в цялата страна, като Наречен (Асеновградско), Шипково (Троянско), Овча купел (София), Смочан (Ловешко), Вонеща вода (Габровско), Меричлери (Симеоновградско), и други местоположения. Термалните води съставляват по-голямата част от минералните води в България. Изворът с най-висока температура е минералният извор в Сапарева баня, единственият гейзерен фонтан в България и в цяла континентална Европа (103ºС). Най-известните термални извори в Стара планина са във Вършец, Бързия, Монтана, Лакатник, Оплетня; в Софийска област са Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, София, Панчарево и др.; в Средногорието са Стрелча (40°С), Хисаря (49,5°С), Банкя (51,1°С), Павел баня (54,6°С), Старозагорски бани (45,8°С); по долината на р. Струма – Благоевград, Симитли, Сандански, Левуново и Марикостиново; по долината на р. Места – Баня (56°С), Добринище (43°С) и в с. Елешница (56°С). В България най-разпространеният вид минерална вода са богатите на азот термални води, открити на места като Сапарева баня, Симитли, Наречен и Момин проход. Газирани кисели води са извиращите от изворите в Михайлово, Сливенски минерални бани и Стефан Караджово; в Софийската котловина има води с високо съдържание на сероводород. Половината от термалните води са с относително висока радиоактивност, надвишаваща 15 еман/л – като Клисурският извор (200 еман/л), Стрелчанският извор (250 еман/л) и др. Особено висока радиоактивност е регистрирана в изворите на Момина баня (560 емана/л) и на един от изворите в Нареченски бани (1300 емана/л).
Малкият териториален обхват на България и близостта й до река Дунав и Черно море, заедно с разположението на Стара планина и близостта й до Егейско море са предпоставка за къси речни артерии и малки речни системи. Река Искър е най-дългата река в България (368 км), която се влива в река Дунав и има извори в Рила планина. Други големи реки, които се вливат в река Дунав са Лом, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Директно вливащите се в Черно море реки събират водите си от най-източните части на Дунавската низина, северния ръкав на Стара планина, Стара планина и Странджа. Това са реките Батовска, Девня, Провадийска, Камчия, Двойница, Факийска, Изворска, Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска река. Най-голямата българска река в Беломорския басейн е Марица (321 км дължина, с площ 21 084 кв. км). Други големи реки са Арда, Тунджа, Места и Струма.
Естествените езера в България (крайбрежни, ледникови, карстови, свлачищни, крайречни и тектонски) са съсредоточени по Черноморското крайбрежие и Дунав и във високопланинските райони на Рила и Пирин. По разположение и хидрографски характеристики крайбрежните езера се разделят на три групи: Добруджански езера (Дуранкулашко езеро, Езерецко езеро, Шабленско езеро, Шабленска тузла, Нанево тузла и Балчишка тузла); Варненските езера (Варненско и Белославско); и Бургаските езера (Бургаско, Атанасовско, Мандренско и Поморийско, Алепу, Аркутино и Стомопло). Ледниковите езера са се образували в резултат на ледниковата дейност през кватернера в Рила и Пирин. Има около 260 такива езера. Те заемат дъната на циркусите, циркусните тераси и троговите долини и се намират на надморска височина 2000-2600 метра. Най-високо е Горнополежанското езеро в Пирин (2710 метра надморска височина), а най-ниско е езерото Локвата (1858 метра надморска височина). Най-дълго е езерото Горно Рибно в Рила (801 м). Повече от половината езера са с площ под 10 хектара, като най-голямо е Смрадливското езеро в Рила - 212 хектара; най-голямото езеро в Пирин е Поповското езеро с площ около 112 хектара). Повечето от тези езера са с максимална дълбочина 2-5 m, а най-дълбоко е езерото Окото в Рила - 37 m. Най-известните езера в Рила планина са Седемте рилски езера, Маричини езера, Урдини езера, Рибни езера и др.; а най-известните в Пирин са Василашките езера, Поповите езера, Влахинските езера и Бъндеришките езера. Най-важните тектонски езера са Скаленското езеро (в Стидовския дял на Източна Стара планина), Купенското езеро (в централната част на Стара планина), Паничище (в северната част на Рила планина) и Рабишкото езеро, което е преграден. Единственото сравнително важно езеро сред крайбрежните езера и влажни зони е Сребърна (обект от природното наследство на ЮНЕСКО). Типични свлачищни езера има по черноморското крайбрежие северно от Варна и близо до Аладжа манастир. Смолянските езера са разположени в обширна свлачищна зона северно от града и се състоят от три по-големи и няколко по-малки езера.
Находища за лечебна кал има в близост до Шабленската тузла, Тузлата, Варненското езеро, Поморие, Атанасовското езеро и язовир Мандра. Тревни находища има край язовир Батак в Родопите, в с. Байкалово в Конявската планина), в гр. Стралджа, в централната част на поречието на река Тунджа), край Варненското езеро и в с. Садово. , в Горнотракийската низина). Находки на лечебна кал има в изворите на село Марикостиново в Санданско-Петричката котловина; в град Баня в Карловската котловина; в каналите на Овча купел в София; в градовете Велинград и Асеновград; при Сливенски бани, Старозагорски бани и Хасковски бани; в градовете Сапарева баня, Благоевград, Хисаря, Павел баня, Поморие и Приморско; и в курортните комплекси Албена и Слънчев бряг; в град Бургас; и другаде.
Благоприятният климат и природните забележителности на страната дават основата за развитието на нейните 142 курорта, от които 26 морски курорти, 56 планински курорти и 58 балнеоложки курорти, без да се броят многобройните балнеоложки и спа центрове.
Почвеното разнообразие в страната е голямо. Срещат се черноземи, сиви горски почви, кестеняви горски почви, вертизоли, жълтоземи, кафяви горски почви, планински ливадни почви, алувиално ливадни почви, блатни почви, солени почви и хумусни карбонатни почви. Територията на България е разделена на три района по отношение на почвите – Северна България, Южна България и планинските зони.
България е втората по биологично разнообразие нация в Европа. Има повече от 12 360 вида растения, 3700 от които са висши видове. От тях 763 са включени в Червената книга на България, в която са вписани редки или застрашени видове. Около 750 вида растения са регистрирани като лечебни, като 70% от тях са със стопанска стойност. Всяка година страната изнася около 15 000 тона билки. Гористите площи възлизат на около четири милиона хектара, което е 36,85% от територията на страната. От широколистните широколистни гори най-разпространени са дъбът и букът. Дъбовите гори са в райони до 1000 метра надморска височина, а буковите са предимно в централните планински вериги на страната. Гъсти гори са развити в долните течения на реките Батова, Камчия, Ропотамо и Велека. Естествените иглолистни гори се срещат в райони до 2200 метра надморска височина и са най-разпространени в Родопите. Те се състоят предимно от смърч, ела и бял бор. Черната мура расте в планините Славянка и Пирин, а бялата - в Централния Балкан, Западните Родопи, Средния Пирин, Рила и Витоша.
В България има 27 000 вида безгръбначна фауна и повече от 750 вида гръбначни животни. От тях 397 са птици, 207 са сладководни и черноморски риби, 94 са бозайници и 52 са земноводни и влечуги. В цялата страна са признати седем зоологически района, четири от които са в средиземноморската климатична зона. България е дом на европейската, евросибирската и средиземноморската флора и фауна, а средиземноморският климат оказва силно влияние върху развитието на много видове. Пещерната фауна в България се състои от повече от 100 вида. Черноморските рибни популации привличат както спортен, така и промишлен риболов.
В страната са създадени три национални парка: Национален парк Пирин (обект от природното наследство на ЮНЕСКО), Национален парк Рила и Национален парк Централен Балкан. Има и 11 природни резервата – Беласица, Българка, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски Лом, Сините камъни, Странджа и Шуменското плато.
https://bulgariatravel.org/
