Един от ключовите приоритети на Европейската комисия (ЕК) за периода 2019-2024 г. е мащабната цифровизация на страните от Европейския съюз (ЕС). Кризата породена от COVID-19 забърза тези процеси и доказа нуждата от тях. ЕС приема различни действия, с които всички да бъдат включени в процеса на цифровизация и се стреми да осигури общ стандарт за държавите.
Основни тенденции в цифровизацията в България
За проследяване на напредъка постигнат в държавите членки на ЕС в областта на цифровите технологии, всяка година се публикува доклад за индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).
България се нарежда на 26-о място от 27-те държави-членки на ЕС в индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки.
За поредна година страната ни не е постигнала особено добри резултати по повечето показатели на DESI, което помага да бъдат идентифицирани областите, в които са необходими приоритетни действия. Предвидените инвестиционни средства по инструмента NextGenerationEU и националния План за възстановяване и устойчивост могат да допринесат за подобряването на резултатите на България в следващите години.
Според показателите на DESI:
- едва 32,6 % от населението на България притежава поне основни цифрови умения (средна стойност за ЕС: 45,7 %);
- Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС);
- В областта на Свързаността, България постига много добър резултат при покритието с ‚Fibre to
the premises coverage’ (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). - Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от МСП достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% - услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г.
- Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средната стойност за ЕС от 65%.
Цифровото десетилетие
Европейската комисия е твърдо решена настоящото десетилетие да се превърне в цифровото десетилетие на ЕвропаBG•••. Европа трябва да укрепи своя цифров суверенитет и да определи собствени стандарти, като акцентира по-специално върху данните, технологиите и инфраструктурата.
Цифровото десетилетие е насочено към предоставянето на повече възможности на гражданите и бизнеса. Акцентът ще е върху цифровото разделение, защитата от фалшиви продукти, киберкражби и дезинформация. За да превърне амбициите си в конкретни цели, ЕК създава т. нар. „Цифров компас“. Той задава четири основни цели:
- население с дигитално образование и достатъчно професионалисти в сферата;
- сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури;
- дигитална трансформация за бизнеса;
- дигитализация на обществените услуги.
Всички начинания по изпълнение на тези цели ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС, държавите и индустрията, като същевременно поне 20% от плановете за възстановяване трябва да са насочени към тази област.
