Социално предприемачество в България

Въпреки широката популярност на термина социално предприемачество, все още съществуват неясноти относно неговата същност, характеристики и обхват. Независимо от липсата на общоприета дефиниция в рамките на ЕС, предприятията на социалното предприемачество се определят най-често като предприятия, предлагащи работна интеграция, т.е. интегриране на пазара на труда.

 

В България социалното предприемачество е прохождаща дейност. Законът за предприятията на социалната и солидарна икономика (ЗПССИ) е съвсем нов и понастоящем действието му е ограничено. Той е приет в началото на ноември 2018 г. и влиза в сила от 2 май 2019 г. ЗПССИ определя социалното предприемачество като форма, която съвместява стопанската дейност с преследването на социални цели, в резултат на което се произвежда социална добавена стойност, т.е. социален ефект за съответната целева група.

Социалното предприятие е изградено на основата на следните три принципа:

  • Социална и професионална интеграция на индивидите, които поради своето социално изключване и възлагането им на маргинална роля в обществото са станали жертва на нарастващи социални и професионални бариери.
  • Предприятия в основата на икономическата система. Предприятията за социална интеграция са решени да продължат своята дейност в икономическата система, която най-често е основен фактор във феномена на изключването.
  • Предприятия със силно педагогическо измерение. Предприятията за социална интеграция инициират обучителни и образователни програми, създадени въз основа на съществуващия потенциал и развиват този индивидуален потенциал в рамките на предприятието.

За разлика от бизнеса (частните фирми), социалните предприятия не преразпределят печалба, а тя се инвестира в социални дейности. Те имат колективно управление с висока степен на независимост и работят в името на обществени цели. Социалните предприятия използват комбинации от парични и непарични ресурси, доброволен и платен труд.

От организационна и управленска гл.т. социалните предприятия се характеризират с партисипативен подход и ограничено разпределяне на печалбата. В повечето държави в тях работят едновременно служители с трудови договори и доброволци, а предлаганите работни места обикновено зависят от способностите и уменията на ангажираните хора. Много социални предприятия зависят от обществените фондове.

Разнообразието на социалните предприятия затруднява тяхното дефиниране, както по отношение на правните форми, под които те оперират, така и по отношение на бранш, секторна активност, размер. Нещо повече, тяхната „социалност“ може да се изразява в различна форма: по отношение на входящите елементи (вид работници / работни условия) и/или по отношение на резултата (напр., предлагане на стоки или услуги с нетърговска цел на целева група, която има специфични нужди).

Специфики на предприятията на социалното предприемачество в селското стопанство

Полагането на грижи е дълбоко вкоренено в селскостопанските традиции и европейските земеделски стопани винаги са се гордеели със своята способност да осигуряват подходящите грижи за своята земя, добитък и посеви. Тези качества сега разширяват приложението си при използването на ферми като места за предоставяне на грижи за хора с психични, социални или физически проблеми.

Често наричано „социално селско стопанство“ или „зелени грижи“, адаптирането на земеделските стопанства за терапевтични цели представлява сектор с потенциал за растеж за фермерите в целия ЕС. Във фермите могат да се предоставят различни видове грижи и най-успешните “социални ферми” в тази област работят в партньорство с обществени или частни здравни заведения. По този начин заведенията осигуряват услугите по предоставяне на професионални грижи, а земеделските стопани организират терапевтичните дейности, свързани със селското стопанство. Дейностите в рамките на социалното земеделие често са относително прости – помагане на пациентите да поемат отговорност, като полагат грижи за животни, посеви, или местообитания в дивата природа. Тези рутинни земеделски дейности са полезни за клиентите на социалните ферми и смесените стопанства, предлагащи различни видове дейности от социалното земеделие, и се считат за идеална терапевтична среда.

Целевите групи по проект AGRI-ABILITY „Социално Агро-предприемачество за хора с увреждания в транс-граничния регион“  са:

  • Хора с физически увреждания
  • Земеделски производители
  • Ангажирани в областта на земеделието и агро-туризма
  • Социални предприемачи
  • Предприятия с активни политики в областта на КСО насочена към хора с увреждания и екологично земеделие и туризъм.
  • Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския Съюз. Отговорността за съдържанието на настоящия документ се носи единствено от АЕИ и при никакви обстоятелства не може да се разглежда, че то изразява мнението на Европейския Съюз

  • AGRI-ABILITY „Социално Агро-предприемачество за хора с увреждания в транс-граничния регион“  е проект, финансиран по програмата ИНТЕРРЕГ V-А Гърция – България 2014 – 2020 г. по Договор № B2.9c.09/06.10.2017

Balkanite Net