Опитваш, падаш, изправяш се, опитваш пак. Сприятеляваш се с болката. Усмихваш се. Сприятелил си се и с тялото си. Сега знаеш повече за себе си. Това ти дава увереност да продължиш, да рискуваш и да достигнеш ниво, за което само си мечтал. Вече гледаш на себе си и на света около теб с други очи. Никога не се надсмиваш над дилетантските опити на другите и с лекота споделяш познанията си. Това се нарича благородство. В скейтбординга и малките могат да са големи. Всеки един, отделил се в полет за секунди от земята, е преодолял страховете си и знае какво е да разчиташ само на себе си.
Поредицата фотографии на Константин Вълков от скейт-паркове са един голям урок по социална фотография. Не спортна, не портретна, а документална – визуален разказ за уличната култура, с нейни локации в Кейптаун и Барселона, Манчестър и Бургас, София и Царево. Фотографиите са изключителни срещи с практикуващи този спорт от различни поколения. Правени са в социални среди, които са воювали за признаването си от обществото – от “криминален контингент” до “олимпийски надежди”. От хулигански появявания със скейтбордове на публични места до тренировки на специално изградени скейт-паркове.
Ускорение – полет – приземяване= Константин Вълков не игнорира нито една от трите фази. Той не използва ефекти, а документира тази среда с нейната култура. Той е спечелил доверието на всички на рампата, никой не позира. Изложбата е разказ за скейтборда – спорт, чрез който се решават социални проблеми в различни общества. Спорт, в който няма социални граници и който в своята демократичност решава психологически казуси. Спорт, в който свободата е лична, но и споделена с всеки, които има куража да я отстоява.
Мариета Ценова
куратор на изложбата
