На церемонията по завършването госпожа Шилър получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ като признание за дългогодишната ѝ работа в подкрепа на България.
Ще започна с едно признание… никога не съм била на вашата възраст. Да, бях на 20 в университета, но моят опит беше много различен от вашия. Завърших през 1980 г. Всички тук сте много умни, така че можете да изчислите колко отдавна е било това. По време на следването ми срещнах много предизвикателства, но никога не съм се сблъсквала с трудностите, които вие трябваше да преодолеете.
Вие сте випускът, чието следване беше нарушено от Ковид през първите две години. Вие, студентите, провеждахте извънкласни дейности в хибриден формат, за да ангажирате колегите си. Студентските клубове организираха кампании за ваксиниране, като бързо постигнахте колективен имунитет. В партньорство с ръководството на АУБ, взехте трудни решения за защита на всеки студент, преподавател и служител на територията на университета. Поздравления за начина, по който се справихте с този изключително тежък период.
Ковид ви даде житейски умения, които на мен ми отне много повече време да натрупам. Като устойчивост. Изправихте се пред жестокото лице на живота – тъга, загуба, самота. Срещнахте се с непредсказуемостта на живота, осъзнавайки, че случващото се често е извън вашия контрол. Много от вас се сблъскаха и с разрушителността на войната и трагедията, която тя причини на вашите семейства и страни.
Времената са трудни, независимо дали сте изправени пред конфликт, болест или лични изпитания. Но вие останахте непоколебими в стремежа си към знания и високи постижения.
Добре подготвени сте за предизвикателствата, които животът ще ви поднесе. Истинската тайна на успеха е да не се отказвате, да се стремите към него и винаги да намирате начин да устоите на предизвикателствата.
Университетът също така ви показа предимствата на това да сте част от силна общност. Да сте заобиколени от хора, които ви подкрепят и се грижат за вас и вашето благополучие. Това е същността и магията на общността на АУБ.
***
За първи път посетих университета през април 1992 г., при първото ми идване в България. Работех за Българо-американския инвестиционен фонд и през един свободен уикенд пристигнах в Благоевград със служебната кола. Тогава университетът се помещаваше в бившия партиен дом в центъра на Благоевград. Въпреки скромното си, но символично начало, мястото притежаваше енергия, която все още ми е трудно да опиша. През следващите години си поставих за цел да посещавам университета при всяка възможност.
Имах огромната чест да познавам някои от най-големите приятели на университета. Сред тях са Дими Паница и професор Минко Балкански. Дими вярваше, че всичко зависи от образованието – че образованието е ключово за изграждането на бъдещето.
Формулата за успех на професор Балкански беше проста, но ефективна: „Работа, работа и още работа“.
За мен е голямо удоволствие да видя имената на тези двама дългогодишни приятели на университета върху сградата до нас. Споделяните от тези забележителни личности визия и ценности са висока летва, която АУБ непрекъснато се стреми да достигне.
И като стана дума за сгради, може би сте забелязали сградата, в която се намираме – студентски център „Америка за България“. Тази сграда е резултат от устойчивост и оптимизъм. Българо-американският инвестиционен фонд стартира през 1991 г. с мисия да инвестира в частния сектор на България. Тези, които си спомнят дните след демократичните промени, знаят, че по онова време частен сектор изобщо не съществуваше.
Вашите родители, баби и дядовци са били свидетели и участници в драматичните събития, съпътстващи раждането на демокрацията. Преди промените, бъдещето беше относително предвидимо, макар и ограничаващо. Животът стана сложен, но демокрацията даде възможности, за които тогава хората не са можели и да мечтаят. Всеки от вас въплъщава адаптивността и устойчивостта, предадени от семействата ви.
Първите две инвестиции на Фонда бяха грандиозни провали, но ние не се отказахме. Променихме подхода си и в крайна сметка се превърнахме в 17-годишен успех за една нощ. Инвестирайки в и с българи, които бяха решени да изградят своя бизнес в България, възвръщаемостта на началното финансиране на Фонда от 50 милиона долара достигна близо 500 милиона долара.
Тази история за устойчивост и оптимизъм е написана от много хора през последните 33 години. Българските и американските директори на Фонда, а сега и на Фондацията, работят в партньорство за укрепване на българския частен сектор и демократични институции. Както без съмнение сте научили от часовете по икономика, гръбнакът на демокрацията е силната средна класа. А силна средна класа се изгражда от собственици на малък и среден бизнес.
Фондът подпомогна стотици бизнеси, включително ресторантите Happy и минерална вода Devin. През 2008 година Българо-американският инвестиционен фонд, създаде Фондация „Америка за България“. През 16-те години от основаването ѝ до днес сме финансирали повече от 1 200 проекта за близо 300 милиона долара. Всичко това е благодарение на устойчивостта.
Университетът беше и продължава да бъде най-големият бенефициент на Фондация „Америка за България“. Помощта ни за университета възлиза на над 28 милиона долара, инвестирани в тази сграда, стипендии, заеми и подкрепа за различни проекти. По време на нашето партньорство бях свидетел на успехите и предизвикателствата, пред които беше изправен университетът през годините, но АУБ също е устойчив.
Когато се влеете в редиците на завършилите, вашите отговорности се променят. Вместо да се фокусирате върху домашните и оценките, вашата нова роля е да подкрепяте развитието на университета – като горд възпитаник, член на асоциацията на възпитаниците, ментор и дарител. Сега отговорността е и ваша, за да просъществува наследството на АУБ за бъдещите поколения студенти.
Но вашата по-голяма отговорност е към собственото ви благополучие и това на вашето семейство, общност и страна. Представените в университета 47 националности са мощна мрежа от приятели в цял свят. Тези връзки са суперсила, която ще отвори врати и възможности за какъвто и път да изберете – да подобрите себе си, вашата общност, вашата страна или света. Или всичко по-горе.
***
Както казах в началото, никога не съм била на вашата възраст. Но от позицията на сегашната си възраст ми се иска да споделя с вас няколко житейски урока, които могат да ви послужат във вашето ново житейско приключение. Всичко обобщено в тринадесет думи.
Всяка сутрин, когато трите ми деца Хана, Адам и Бен тръгваха на училище – от детската градина до завършването на гимназията – целувах всяко от тях за довиждане и повтарях като заклинание едни и същи 13 думи: „Работете здраво. Дайте всичко от себе си. Бъдете мили. Забавлявайте се. Обичам ви!“
Работете здраво. Бъдете в разцвета си всеки ден. Ако се движите по инерция, значи, че вървите надолу.
Дайте всичко от себе си. Не се примирявайте! Като давате най-доброто от себе си в работата и взаимоотношенията си, няма да съжалявате. Намерете това, което обичате да правите, и човек, когото обичате, и им давайте най-доброто от себе си всеки ден.
Бъдете мили. Всички се стараем да постъпваме правилно, но понякога се сблъскваме с предизвикателства, които не са известни на другите. Ако Ковид ни научи на нещо, то е да проявяваме състрадание към себе си и да бъдем състрадателни към другите. Добротата има значение. Емпатията има значение. Науката също има значение, но това е тема за друга реч.
Забавлявайте се. Насладете се на момента. Оставете телефона и се съсредоточете върху човека, с когото сте. Не сте длъжни да записвате или снимате всяко приключение. Изживейте живота без филтър. Един от любимите ми писатели и актьори е Сполдинг Грей. Той пише за магията да изживееш напълно момента и да осъзнаеш, че в този момент си щастлив. Това е подарък. Изстисквайте всяка частица радост и наслада от всеки един ден.
Обичам ви. Всяко събиране и всяко телефонно обаждане с моето семейство и приятели винаги завършва с „Обичам ви!“. Споделяйте любовта си с другите. Не се притеснявайте дали е споделена. Имайте смелостта да отворите сърцето си и да бъдете уязвими в отношенията си.
Работете здраво. Дайте всичко от себе си. Бъдете мили. Забавлявайте се. Обичам ви! Избродирах тези 13 думи върху одеяла, които подарих на Хана, Адам и Бен, когато тръгнаха да учат в колеж, за да ги четат всеки ден, след като се събудят сутрин и преди да заспят вечер. Май по-скоро са заспивали в малките часове и са се будели следобед, но е по-добре, че не знаех.
***
С натрупването на житейски опит ставаме по-устойчиви. Все още се учим, независимо от възрастта и образованието си, и ще продължаваме да го правим. Харесвам израза „все още“, тъй като в него се крие надеждата, че един ден ще говоря свободно български. Не говоря свободно български… все още.
Един ден ще прочета всички велики книги. Не съм прочела всички велики книги – все още.
Един ден ще прекося Апалачите. Все още не съм.
Все още не съм престанала да уча, вие също не сте.
Но днес си дайте почивка и се поздравете. Заслужили сте го.
Честито, абсолвенти! И като горд родител на трима абсолвенти – честито, родители! Поздравления на всички!
